Андреа Иванова
„Под каската на дявола“ е антиутопичен роман, в който авторката Невена Иванова представя бъдеще, където целият свят се владее от т.нар. Система. Всеки човек е имплантиран с чип, получава нужното образование и подходящата работа, няма недоволни, няма бездомни, няма проблеми. Но дали наистина Системата е разрешила всички мъки на човечеството?
Още в началото се запознаваме с прословутата каска от заглавието, която в книгата най-често се нарича шлема. В този антиутопичен свят всеки притежава такъв шлем, който използва още от раждането си за хранене, развлечение и като цяло не може да живее без него. Надявате шлема и най-блудкавите, но разбира се, богати на витамини и минерали ястия (Системата държи всеки да е точно такъв, какъвто трябва – здрав и работоспособен все пак) се превръщат във фини и изискани блюда. И така, разбирате за какво става дума – всеки има всичко, което му е нужно, даже уреден партньор в живота, всички са щастливи и доволни, следователно Системата им мисли само доброто. Всичко това е привидно, разбира се, иначе книгата нямаше да има сюжет или нямаше да има книга изобщо.
Историята обаче съвсем не разглежда единствено това потенциално бъдеще – чрез ново приложение на шлема героите могат да се връщат в пресъздадено минало, където никой не може да различи илюзия от реалност. Авторката умело създава атмосферата както на този илюзорен бъдещ свят, така и на нашето съвремие (което в книгата се явява минало) и даже на Царска България. Читателят бива напълно потопен в света, описанията са изчерпателни, но не прекалени, и усещането е, че си точно на място и в действието, сякаш съпровождан от героите.
Въпреки няколкото гледни точки в течение на книгата не се губи последователността на събитията, както и отделните сюжетни линии на героите. В подобен случай често някой от героите остава по-блед и недоразвит, но в книгата това не се случва – мислите, мотивациите и преживяванията на героите са добре и понятно обяснени. Диалозите в книгата са доста живи и реалистични, т.е. авторката наистина добре пресъздава разговори, които се усещат истински и автентични, включвайки даже жаргон на моменти.
Въпреки увлекателната история книгата показва някои слабости по отношение на оформлението. Тя е вдъхновена силно от класическите антиутопии, които са изброени в края на книгата, заедно с други произведения, вдъхновили авторката – един доста интересен и нестандартен детайл в жанра. Като пример за особеностите в оформлението, главите на книгата не започват на нови страници, което само по себе си не е проблем и е даже екологично, тъй като няма празни и незапълнени с текст места, но затруднява в случаи, когато на читателя му се иска бързо да се върне на някой момент и да си припомни информация от по-предишна глава, която се е оказала важна за сегашната. Също така най-нестандартното решение относно оформлението се забелязва към края на книгата, където десетки страници са изписани в курсив, за да илюстрират съответните монолози на героите. Това решение може да се разгледа като ненужно, т.к. авторката е подсигурила, че читателят ще знае, че в случая чете монолог и кой точно е съответният разказвач поради обозначеното име с главни букви и две точки пред дадения монолог. За мен решението да се сложи толкова много текст в курсив и в нестандартен шрифт е необяснимо и смятам, че прави самата част от книгата трудна и мъчителна за четене.
С изключение на тези забележки това е една интригуваща антиутопична история, вдъхновена от известните класически антиутопии, но с нов поглед и върху България. Ако желаете да разберете как един уреден свят „под шлема“ се разпада, а истината се узнава само в „затвора“, прочетете „Под каската на дявола“.
Невена Иванова, „Под каската на дявола“, изд. „Рива“, С., 2025
