Мартина Стефанова
„Под месечината, огромна като тиква“ е едва втората книга на Боян Йорданов след дебюта „Възлюбените“ от 2022 г., но не закъсня да получи наградата за роман на годината от Национален дарителски фонд „13 века България“. Йорданов стана лауреат на наградата „Хеликон“ за 2025 г. и беше в дългия списък в категория „Проза“ за „Перото“ за същата година.
Своеобразен билдунгсроман, „Под месечината, огромна като тиква“ проследява живота на Стоимен и Атанас от детството до смъртта им. По-голямата част от действието се развива в македонското селце Зановец, с което романът се улавя за винаги актуалната тема за историческата съдба на Македония. Двамата мъже израстват заедно, но в годините неколкократно превключват между приятелски и враждебни отношения. Разбира се, двамата са замесени и в любовен триъгълник, в който се надпреварват за сърцето на една и съща жена. Стою е силен, смел, издръжлив, честен, работлив, принципен и пр. Устоява на всякакви изкушения, не се бърка в чуждите работи, изпълнява дълга си като съпруг, като приятел. И не е изненада, че жената пристава на антагониста, който гледа да е близо до силните на деня. В течение на годините Тасо преминава през всякакви състояния – калпазанин като дете, кавгаджия в младежките си години, страхливец в лицето на войната, негодник като съпруг, хладнокръвен убиец, сляп последовател на неузрялата у българите социалистическа идеология през 20-те години и накрая голяма клечка след Девети.
В романа има два типа глави – едните са ретроспективни и разказвателни, разкриват преживяванията на героите през годините, а другите са фрагментарни, почасови бележки, мисли, съмнения от последното денонощие в живота на Стоимен. Понякога фрагментите са свързани с епизоди от основния сюжет, понякога пък го изпреварват, затова особено в първите страници будят интерес и нетърпение у читателя да разбере за какво се отнасят.
Решението да видим как се променя животът на героите и след смяната на политическия режим, определено е силен наративен ход. Стоимен остава верен на принципите си, на бога, на идеята, че има мисия на този свят и тя не е свързана с това да вреди на някого. Уви, това не отговаря на постулатите на новото време – Стою не е удобен, заподозрян е като фашист и не успява да се отърве от зложелателите си. Макар Тасо да е ревностен (поне привидно) защитник на социалистическата идеология, той се опитва да помогне на Стоимен. След смъртта му обаче у Атанас като че ли нараства някакво съмнение, което нямаме възможност да проследим. В последната глава на болнично легло виждаме Тасо: края на пътя на един човек, чийто живот е белязан от греха пред любимата, пред ближния, пред бога, дори и пред идеологията. Двамата главни герои са пълнокръвни и изградени с мисъл, но за съжаление, същото не може да се каже за който и да е от женските образи, единствено щрихирани, макар и изпълнени с потенциал.
Неизбежно е читателят, който познава тетралогията на Димитър Талев, да не обвърже романа на Боян Йорданов с нея. На първо място, действието се развива от края на 19. до средата на 20. век в малко македонско село, останало извън пределите на свободна България. Избраният исторически период, географското разположение и засягането на Македонския въпрос обаче не са единствени сходства – има немалко други текстове, които ги споделят. Открояват се някои не съвсем семпли намигвания към сюжетни елементи на тетралогията, като ще се опитам да наблегна на най-ярките: млад мъж отива в чуждо село да усвои занаят; името на същия този е свързано с издръжливостта, съответно Стоян и Стоимен (Стою); описанията на някои батални сцени; огромният контраст между бедните македонски села и София като град на свободата и на порока; дори моментът, в който герой е открит в безсъзнание в гората и се събужда в случайна къща, където непозната жена се грижи за него.
Настоящият коментар обаче не твърди, че Боян Йорданов е подчертавал вълнуващи моменти от Талевия текст, които да прекрои. Струва ми се, че близостта до тетралогията би привлякла някои и би отблъснала други читатели на „Под месечината, огромна като тиква“. От една страна, несъмнено книгата е увлекателна и има своите художествени достойнства, сред които езикът – той е по-близък, по-познат и може би по-естествен за съвременния читател от този на Димитър Талев, като в същото време не е лишен от необходимите архаизми, диалектизми, турцизми и под. Единствено заглавието е донякъде подвеждащо, защото прави алюзия към елементи на вълшебната приказка, които не се откриват в текста.
От друга страна, непренебрежимият успех на романа ме кара да се запитам за тенденциите на българската литературна сцена. Не поставям под съмнение художествените му предимства, но се чудя защо лицето на съвременната българска литература остава обърнато към 20., понякога и към 19. век. Литература, вгледана в миналото, в националното, такава, че изглежда безразлична към съвременните тенденции и отрича значимостта на популярността като фактор за успеха. Литература, за която определението световна, би било по-скоро мръсна дума.
Боян Йорданов, „Под месечината, огромна като тиква“, Пловдив, ИК „Жанет 45“, 2025
