Атанас Родозов
В актуалната ни парадигма, и в частност на военните конфликти в Украйна и Иран, все по-често се акумулира обществено безпокойство от потенциала за разширяване на колизиите в териториален аспект. В обществения дискурс редица интелектуалци, университетски преподаватели, писатели недвусмислено се обявяват срещу пропагандните наративи, оправдаващи по един или друг начин инвазиите, особено тази на Русия в Украйна, тъй като при една историческа ретроспекция подобни симптоматики биха били разпознати като индикация за последващо отклонение от траекториите на всеобщото добруване и дестабилизация. От перспективата на този ракурс е прагматично литературата да резонира по отношение на паметта и историята и да реконструира историческите събития с цел индуциране на адекватна и навременна обществена рефлексивност. На книжния пазар се появиха книгите на Бриана Лабускес „Библиотекарката на изгорените книги“ (2023) и на Мария Сарагоса „Огнената библиотека“ (2025), като и двете репрезентират както симптоматиките на две исторически катастрофи, така и динамиката на съответното военно и историческо време. Те разкриват уязвимостта и крехкостта на мира, предлагайки реставрация на ерозивните процеси.
В проведеното от Мария Касимова-Моасе интервю с Мария Сарагоса по време на Софийския международен литературен фестивал се артикулира един провокативен апел към читателската аудитория, гласящ: „Не четете, защото трябва. Четете, защото онези над вас не искат да го правите“[1]. Този призив импонира до голяма степен в контекста на опитите за институционализация на цензурата върху литературни заглавия под претекст за „политическа пропаганда“ в предвоенните епохи, портретувани в „Библиотекарката на изгорените книги“ и „Огнената библиотека“. Същите тези текстове, върху които е направен опит за регулация функционират като инструмент за повдигане на бойния дух у фронтоваците по време и на Испанската гражданска, и на Втората световна война. Парадоксално, в контрапункт с цензурираните заглавия фигурират и такива, които са прелюдия към катастрофата, първоначално асимилирани с масова екзалтация и еуфория. Така например „Моята борба“ на Хитлер се трансформира в идеологически пролог към най-мащабната трагедия в историята на човечеството. Напрегнатият конфликт е между индивидуалната съпротива срещу закона, имащ за цел да послужи като коректив за социума, от една страна, и от друга – писателите, интегрирани в структурите за държавната пропаганда. Артикулирана е темата за стигматизацията; към участниците в сафическа любовна история, към евреина, към другия, към различния по един или друг параграф на понятието, с обобщението, че „нетолерантността е грубият отговор на това, което не разбираме“ („Огнената библиотека“, с. 220). Рефлексия регистрираме и към травматичния за цяла Европа в исторически план казус, свързан с концентрационните лагери, ужасите, травмата, прекършените човешки съдби.
В семантичното поле на разглежданите исторически събития книгите на Лабускес и Сарагоса проблематизират екзистенциалния въпрос дали и доколко е оправдано спасяването на човешкия род в отговор на факта, че битието е низ от съзнателно направени избори. В контекста на изтъканата от вирулентна пропаганда и мащабна дезинформация тъкан на действителността критичното мислене е основополагащо за бъдещото ни добруване. Аналогично в навечерието на Втората световна война реториката на Хитлер звучи плашещо позната: „Там, навън, има чудовище, което ще ви нападне, ако не ми позволите да ви защитя“ („Библиотекарката на изгорените книги“, с. 264), но и в този исторически хоризонт се регистрира отпор от страна на несъгласните с подобна доктрина. Обществената популярност и одобрение към канцлера не са в толкова високи регистри, колкото тевтоманската реторика се опитва да внуши, напротив.
„Библиотекарката на изгорените книги“ и „Огнената библиотека“ са текстове, които в дълбочина репрезентират концепцията за женската еманципация и феминизация. Реалиите за неграмотност и просто битуване в служба на мъжа, до голямата си степен определящи се в рамките на традиционните, патриархални общества, започват да се деконструират и логично тук се проявява дискурсът за правото на жените за достъп до образователни институции, гласуване, пълноправно участие в обществения и политическия живот, собствена автономия в условия, в които монархията не одобрява подобни революционни виждания. Преводите и четенето на феминистки текстове също придобиват фундаментална за целта функция. Експлицирана е тезата, че деградацията на едно общество започва не от внезапен катаклизъм, а от поредица от предимно незначителни, маргинализирани действия, чиято симптоматичност не следва да бъде пренебрегвана. Такива са например публичното аутодафе, парадоксално с подкрепата на студенти, които по презумпция би следвало да са аксиологизирани от класическото (и не само) познание, на пръв поглед безобидни улични схватки между представители на различни политически фракции, спорадични политически чистки. В „Огнената библиотека“ като антагонист се появява фигурата на Херцога – контрабандист на културно наследство, чиито действия диалогизират с меркантилността в условията на тотална човешка и ценностна деструкция. Още една аналогия със съвременната ситуация откриваме чрез отказа на правителството в книгата на Мария Сарагоса да инвестира в опазване на културния капитал, в резултат на което са активирани процеси на частна приватизация, загуби и неправомерното му преразпределение. Универсалната аргументация е хроничният недостиг на финансов ресурс; и днес информационният поток в широка степен акцентира върху окаяното състояние и амортизация на сградни фондове на библиотеки, протести на библиотечни работници, свързани с нерелевантното на труда и квалификацията заплащане, системно недофинансиране, доколкото опазването на културния арсенал и историческа памет е необходима предпоставка за приемствеността между поколенията.
Част от картините, портретувани в книгите на Лабускес и Сарагоса, са доста идентични със ситуацията в България след преврата на 9 септември 1944 г., илюстрирани и от значими съвременни белетристи, сред които Теодора Димова и Захари Карабашлиев. По някакъв начин комунистическото влияние не само у нас е инспирирало репресии към инакомислещия, експроприация, даването на власт в ръцете на амнистирани затворници, атеистична идеология и гонения на свещеници, масови разстрели, ликвидация на интелигенцията. В „Огнената библиотека“ е проследено влиянието на СССР към комунистическата машина, а обръщението „другарю“ функционира като идеологически маркер за принадлежност към доктрината.
Вниманието на читателската аудитория е привлечено и от един модул на готическото, който се отчита в „Огнената библиотека“. В наративната тъкан са вплетени екстраординерни практики на комуникация с трансцендентни субекти и средновековен том, спасен от Инквизицията, тъй като е импрегниран с концепцията, че предизвиква нещастие след всеки прочит; същата „Книга на Антихриста“ мнозина вярват, че е първоизточникът за избухването на Гражданската война в Испания. Отделно от това и двете книги са натоварени с мащабна интертекстуална обвързаност.
Акцентирайки основно върху траекторията на политиката и историята (макар и с доза фикция), обединяващо тематично ядро в книгите на Бриана Лабускес „Библиотекарката на изгорените книги“ и на Мария Сарагоса „Огнената библиотека“ е перспективата, съгласно която на пръв поглед маргинализирани и спорадични ситуации или фракционни, дребни конфликти се трансформират в кодове за предстояща, по-мащабна трагедия. Особено силно тази линия импонира в контекста на актуалната конюнктура с доминиращите в медиите новини за национални катастрофи. И днес се наблюдават целенасочени опити за заличаване и пренаписване на историята през призмата на частни идеологически модели и прогнози, че „навлизаме в мрачен свят“ („Огнената библиотека“, с. 177). От нас зависи дали да интерпретираме симптомите като предупредителен код и да реагираме навреме, за да предотвратим репродукцията на историческите трагедии; с оглед на възможността за генериране на обществена рефлексия намирам, че книги като „Библиотекарката на изгорените книги“ на Бриана Лабускес и „Огнената библиотека“ на Мария Сарагоса следва да бъдат обект на устойчив публичен и академичен дискурс.
Бриана Лабускес, „Библиотекарката на изгорените книги“, прев. Надя Златкова, изд. „Сиела“, С., 2023
Мария Сарагоса, „Огнената библиотека“, прев. Маня Костова, изд. „Емас“, С., 2025
[1] Мария Сарагоса за цензурата, историята и нетленността на идеите. – Литературен вестник, бр. 45, 2025, c. 4.
