Людмила Миндова
Невидимо дете
С моето невидимо дете
сме напълно невидими.
Освен когато не започне да крещи,
че ме мрази, защото го карам
да учи и то като другите.
Защото – казва –
нищо не разбирам
и няма смисъл.
Другите си имат това и онова,
родени са така и така,
получават толкова и толкова,
а ти на мен – какво?
Какво? Какво,
като си такава невидима?!
И след като премине бурята,
колкото на една буря й трябва –
час или два –
тя накрая извиква високо –
и да знаеш, че
ти ще си останеш вечно невидима,
а мен, мен, един ден
всички ще ме видят.
Толкова много невидима болка,
невидим страх, невидим гняв,
невидими майки, деца и бащи,
детето ми.
Но знаеш ли,
и любовта е
невидима.
Томина неделя
„Април е най-жестокият месец, ражда
люляци от мъртвата земя, смесва
спомен и желание…”
Казвам ви, и двамата – и Езра Паунд,
и Т.С. Елиът, който му посвещава
своята песен „Погребението на мъртвите –
са “il miglior fabbro”.
А този траур никога не свършва.
Казвам ви го пак, и пак, тук в превода,
на великия Цветан Стоянов,
и той също “il miglior fabbro”,
да, „април е най-жестокият месец”.
В другите езици бадемите цъфтят,
Лаура и Петрарка се срещат
на 6 април, записано е,
той просто е зашеметен и
никога, никога, никога
няма да забрави тази грация
Ave Maria, gratia plena…
Между 6 и 8 април 1928 г.
и 2 юни 1910 г.
се случва романът на Фокнър
„Врява и безумство”…
А у нас, а у нас
„И тази година дядовото
няма да има априлско въстание“ –
каза Георги Господинов преди
трийсет, повтарям, трийсет години,
а започна иначе ведро,
просто с „Черешата на един народ“:
„и тази година
черешата е отрупана с цвят“.
Трябва повече да се мълчи
и да се слуша, вярно е.
И да се гледа и вижда.
Не може след Чернобил
да чакаш Априлско въстание.
Черешата и черницата ни на двора
изсъхнаха само за няколко дни след
26 април 1986 г.
И все пак ето че след десет години
на друго място е цъфнала.
На когото са му останали очи и уши,
нека гледа и слуша.
Затова сега предимно ви напомням
казаното. Аз нищо не отричам,
но дойдох да ви разкажа за предишните
„убити между жертвеника и олтара“,
да напомням, слушам и да изпълнявам.
И аз като Уитман съм зла,
но и добра едновременно.
И аз като Павел искам от себе си
доброто и така се старая,
но плътта е толкова силна
и си прави своето.
Искам да не ме е страх,
искам да съм над това и онова,
искам, мила моя Българийо,
когато ти говоря, да не чуваш
своя ропот и конския тропот.
Защото и ти, Българийо моя,
си същата като мен, нито само зла,
нито само добра. И ти си като
Америка, и като Италия, и като Русия,
и като Полша, и като Украйна.
Всичко си имаш, ала нищо не виждаш
и все казваш, че нямаш и затова
гледай накрая и за теб да не се каже:
„всекиму който има, ще се даде и преумножи,
а от оногова, който няма,
ще се отнеме и това, що има”;
защото ти, мила моя Българийо,
се чувстваш толкова малка и така нищожна,
никога достатъчно хубава,
никога достатъчно умна,
и нямаш вяра и обич нито към себе си,
нито към своите близки.
И затова и тази година, и тази година, бабиното…
Защото не искаш да чуеш, че си обичана,
че не бива да губиш надежда,
че и ти, и децата ти, сте от хубави по-хубави,
че няма нищо срамно и грозно в това
да отвориш старите книги
и да видиш какво пише в тях,
защото всичко вече е казано
и всичко написано,
светът не отива на по-добро
и който те кара да вярваш в
Прогресивна България
в този век и свят,
те лъже брутално.
Но и ти, мила моя Българийо,
си и като Америка на Уитман,
и като Израил, и дъщерята Сионова
на пророците преди него,
които знаят, че спасението никога не е
от този и на този свят,
които са чели и помнят,
че Спасителят не идва
нито като министър-председател,
нито като президент
след политически
предизвестени избори.
Защото „Царството небесно вътре във вас е”,
затова бъди, мила моя Българийо, кротка, но смела и силна,
не мрази нито враговете, нито политиците си,
защото ти си много, много по-силна от тях,
понеже, ако Царството небесно в теб е
и ако си на страната на истината и
истина и милост никога не забравяш
и те е страх само от Твоя Създател,
тогава и най-свирепа сган срещу теб да хвърлят,
пак няма да бъдеш погубена.
Стига само да не забравяш
на идоли да се не кланяш
и „милост и истина да те не оставят“.
А април наистина е най-жестокият месец.
Убиха Човека и след три дни
възкръсна.
И така две хиляди години.
Приписка:
Тази година политиците си насрочиха
изборите за Светлата седмица,
в Томина неделя – 19 април 2026 г.
Никой от нас не вярваше в това, което стана.
Защото бяхме възпитани и ние като Тома
да не вярваме, ако не бръкнем с пръст в раната.
Е, сега бръкнахме. Нека не слагаме сол.
Все пак има надежда. Разбира се, в Словото.
Ще цитирам накрая пак Томас Стърнс Елиът:
„Единствената мъдрост, която ние можем да добием,
е мъдростта на смирението: смирението е безкрайно”.
***
Ето как, мило мое дете, ме зарадва внезапно.
Вече просто се молех да си жива и здрава и толкова.
Беше ясно, че няма да правиш каквото ти казват
и ще трябва да свиквам с това, че и по-лошо да чакам.
Ала вчера, отчаяна вече, споделих на приятелки.
Зная, мила, колко много те дразни това и вбесява.
Но какво да направя – да те гледам така пред очите ми
и да чакам кошмарът да дойде с триумф окончателно?
Ние с тези приятелки, мила, се срещаме рядко.
Няма време за срещи, кафета и приказки.
Ала има ли някоя нужда от сестринска помощ,
неочаквано всичките пак се събираме заедно.
Та и вчера така… Не, не съм се оплаквала дълго.
Просто казах каквото им казах и всъщност помолих
преди сън да отварят понякога нощем прозорците
и да включват за кратко да свети по някоя лампа.
А пък после, когато дойдох да ви взема към къщи
след урока, на който заведе следобед сестра си,
и се бяхме разбрали да останеш и ти да послушаш,
ето как, мило мое дете, ти така ме зарадва внезапно.
Но сега да не казваме още какво си направила.
Само искам, съкровище мое, да помниш завинаги
този миг на върховен възторг от красивия полет.
Този миг на любов, свобода и на вяра в живота и хората.
