Калина Николова
Българското кино все по-осезаемо присъства на световната фестивална карта – едновременно чрез международните успехи на филми, свързани с България, и чрез усилията на локалните фестивали да създават пространство за среща между автори, публика и професионална общност. От червения килим в Кан до киносалоните в София и откритата кино сцена в Родопите, последните месеци очертаха и продължават да очертават любопитна и в известен смисъл обнадеждаваща картина за живота на българския филм. Различни събития показват както възможността български истории да достигат до световна публика, така и нуждата от обмен между автори и зрители, който да поддържа жив интереса към българското кино и извън международните успехи.
Фестивалът в Кан 2026 г.
В предпоследния ден на фестивала в Кан тази година се състоя официалната премиера на филма „Мечтаното приключение“. Копродукцията между Германия, Франция, България и Австрия, заснета изцяло у нас в района на Свиленград с български непрофесионални актьори и предимно български снимачен екип. Сценарист и режисьор е Валеска Гризебах, чиято любов и любопитство към България тя утвърди още през 2017 г. с филма си „Уестърн“. „Мечтаното приключение“ отново е плод на дългогодишно проучване, в което Валеска Гризебах общува с хора от региона и през разказаните от тях истории – за живота на граница – и географска, и житейска, тя постепенно изгражда пъзела на своя сценарий. Състезателната програма в Кан е най-престижната фестивална селекция в света. За първи път от 1974 г. филм на български език се прожектира в голямата зала на Фестивалния дворец и по-важното признание е, че филмът спечели специалната награда на журито на фестивала.
Награди на Съюза на филмовите дейци „Васил Гендов“
Месец по-рано се състоя друго важно за българското кино събитие. Последните десет дни на април, Домът на киното се превърна в убежище за най-новото българско кино благодарение на Националния фестивал на българското кино – Награди на Съюза на филмовите дейци „Васил Гендов“. Основан още през 1975 г., кръстен на пионера на българското кино Васил Гендов, фестивалът е замислен като най-големия форум за показ на най-новите български продукции. И тази година в програмата бяха включени над 100 заглавия – не само игрални, но също и документални и анимационни филми в пълнометражен и късометражен формат на утвърдени автори и режисьори, а също и на дебютанти. Всеки ден залата се изпълваше със зрители, дошли да видят и подкрепят най-новото българско кино. Прожекциите започваха още от обяд и продължаваха до вечерта – истински маратон за любителите на родното ни кино.
Равносметката от фестивала е следната: най-новият игрален филм на Стефан Командарев „Made in EU“ откри фестивала и макар че филмът вече имаше своя дълъг кинопоказ, залата беше пълна. Преди началото на филма Гергана Плетньова сподели, че това е била най-сложната роля, която е изигравала, а тя в действителност е автентична, с истински въздействащо присъствие на екрана и в този смисъл напълно заслужено тя взе наградата за главна женска роля на церемонията по връчването на наградите.
Българската номинация за „Оскар“ „Стадото или Tarika“ на Милко Лазаров („първото е политическото заглавие, а второто – екзистенциалното заглавие на филма“ – сподели операторът Емил Христов, преди да връчи наградата), бе отличен с наградата за главна мъжка роля за Захари Бахаров, както и голямата награда – за най-добър игрален филм.
Що се отнася до документалното кино, в началото на връчването на наградите в тази категория прозвуча твърдението, че „документалното кино е по-добро от игралното тази година“ – теза, която остана почти единодушно приета до самия край на церемонията. Обратът настъпи при връчването на голямата награда за най-добър игрален филм от Петър Вълчанов, който я опроверга с аргумента, че „игралното кино е по-добро от документалното тази година“. Смятам, че документалното кино изпъква пред игралното не само тази година. „Снежа и Франц“ – най-новият филм на Светослав Драганов проследява две съдби – тази на австрийския му чичо Франц и съпругата му –„леля Снежа“. Виждаме Франц от ценните архивни кадри, заснети от самия него на лента Super 8mm през многобройните му пътешествия, в които приключенецът търси себе си, изкачвайки върхове и прекосявайки континенти. На екрана виждаме и Снежа, която намира и разгръща себе си в изкуството си, устоявайки на болката след загубата на съпруга си Франц. От срещата на минало и настояще се ражда пространство, в което зрителят започва да съпреживява историята на тяхната любов, а тя е разказана автентично, смирено и етично, с което Светослав Драганов напълно заслужено взе наградата за най-добър режисьор на документален филм на фестивала.
Специалната награда на журито бе за „Добре дошли в Синаговци“. Авторите (баща и син) Здравко и Цветан Драгневи изследват начините, по които техните герои са се отделили от обществото и са създали собствени, алтернативни светове, в които властват чудати, карнавални правила – каквито са и героите на филма. Тези герои чешити истински търсят алтернативни ниши както на битово, така и на духовно оцеляване в отдалеченото колоритно българско село Синаговци.
Провокативният и изключително искрен филм за артиста Иво Димчев „В Ада с Иво“ – спечели наградата за най-добър документален филм. Наградата на Столична община за филм с най-значимо социално послание спечели „Истина или предизвикателство“ на Тонислав Христов. Късометражният филм „Буркан на времето“ на Невена Семова бе отличен с наградата за най-добър документален дебют.
Какво предстои?
Sofia Short fest
Второто издание на Sofia Short Fest – фестивала, посветен на късометражното кино – инициатива на платформата Кинематограф, ще се проведе в София между 12 и 14 юни. Програмата включва 90 заглавия и представя силно жанрово и тематично разнообразие. Тази година официалната селекция на фестивала за първи път включва международно късометражно кино в състезателната си програма. В селекцията участват филми от Северна Македония, Сърбия, Естония, Хърватска, Гърция, Чили, Литва, Иран, Палестина и други държави. Особено впечатление прави присъствието на ново българско кино – 50 от селектираните заглавия са български продукции. Фестивалът остава верен на мисията си да подкрепя младите кинотворци, затова и голяма част от официалната селекция са студентски филми. Тази последователна подкрепа за новите гласове в българското кино е сред основните приоритети както на Sofia Short Fest, така и на платформата за разпространение и показ на късометражно кино Кинематограф.
Тази година жури на фестивала са режисьорът Орлин Милев, актрисата Мартина Апостолова, режисьорът и аниматор Димитър Димитров – Анимитер, режисьорът Тома Вашаров и аниматорката и дизайнерка Таня Божинова. Photosynthesis, дългогодишен партньор на фестивала, отново ще подкрепи най-ярките студентски филми с ваучери на стойност 500 евро за отличените автори. Струва си да следим Sofia Short Fest 2026, защото програмата им обещава срещи с локалното и международното кино, с утвърдени автори и нови таланти, с филми с лични истории и глобални теми.
Международен фестивал за документално кино – Родопи филм фест
Вече шест лета подред град Смолян се превръща в притегателен център за смели документални филми с престижни награди от цял свят, благодарение на Rhodope international documentary film fest. Именно от този фестивал тръгва и интересът на режисьорката Валеска Гризебах към България, която е поканена да бъде специален гост и жури на фестивала в едно от неговите предишни издания. Тази година Родопският документален фестивал ще се проведе между 9 и 12 юли с тема „Политика и спектакъл“ и под патронажа на германската посланичка Ирене Мария Планк.
Откриващият филм ще бъде Petra Kelly – Act Now! на Дорис Мец (Германия, 2024) – силен политически портрет на съоснователката на германската Зелена партия Петра Кели и борбата за нов политически език в Европа. Международният конкурс тази година събира селекция от филми, които разглеждат политическата реалност през лични истории. Сред тях е „Истина или предизвикателство” на Тонислав Христов (България, Финландия, 2025), филм за механизмите на фалшивите новини и дезинформацията, в който една от централните фигури е журналистката Генка Шикерова. Световна премиера в конкурса ще има „Комунистът” на Луц Пенерт (Германия, 2026). Българска премиера ще има и украинският филм „Последният Прометей на Донбас” на младия режисьор Антон Щука, който също ще присъства на фестивала. Българската панорама включва също заглавия като „Естествен филм” на Калина Николова, посветен на Георги Господинов, „За една бучка
сирене” на Никола Бошнаков, „Последните затворници на Белене” на Димитър Коцев – Шошо и „Кучето Златю” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. В специалните прожекции фестивалът ще представи „Рифенщал” на Андрес Виел – важен филм за Лени Рифенщал и връзката ѝ с нацисткия режим. Закриващ филм на фестивала ще бъде „Г-н Никой срещу Путин” на Павел Таланкин и Дейвид Боренстийн – носител на наградата „Оскар“ за най-добър документален филм тази година.
В рамките на фестивала тази година ще се проведе и 3-дневна работилница за филмова критика с лектори Деян Статулов, Геновева Димитрова и Людмила Дякова. Фокусът е създаване на филмовата рецензия. Петима участници ще имат възможност да преминат през интензивна обучителна програма, съчетаваща теоретични насоки, практика и пълно потапяне в международната фестивална среда. Участниците ще бъдат избрани от тричленно жури въз основа на мотивацията, профила и представена предишна работа на кандидатите, a селекцията ще е на конкурсен принцип. Кандидатстването за работилницата е безплатно и се осъществява през сайта на фестивала Rhodope International Documentary film fest.
„Литературен вестник“ и Кинематограф стартират нова инициатива.
В колоната Из късо ще можете да откриете български късометражен филм, препоръчан от Калина Николова и редакторите на Кинематограф. QR кодът ще ви отведе към платформата Кинематограф, където можете да гледате избрания късометражен филм.
Из късо: Български късометражен филм на месеца
„Тя, която маха от влака“ на Камелия Петрова-Иванова по мотиви от разказа на Георги Господинов „Кристин, която маха от влака“. На собствения си рожден ден Кристин решава да изненада Арман с пътуване. Тъй като той никак не харесва нито влакове, нито изненади, пренебрегва усилията на Кристин да направи купето уютно, а пътуването – вълнуващо.
Тя, която маха от влака
България |2016 | 30 мин.
Сценарий: Камелия Петрова-Иванова
Режисьор: Камелия Петрова-Иванова
Оператор: Кирил Проданов
С участието на: Евгения Ангелова, Владислав Виолинов, Стефан Вълдобрев, Радена Вълканова
Гледайте „Тя, която маха от влака“ тук:
