Олга Токарчук потърси отговор на този въпрос
Йолинде Хюхткер
Кога един текст се счита за написан с помощта на изкуствен интелект? Нима още тогава, когато просто се допитаме до чатбота за съвет, както прави полската писателка Олга Токарчук? По време на панелна дискусия в полския град Познан тя сподели, че в процеса на работа над следващия си роман е искала да разбере от езиковия модел на кои песни биха танцували нейните герои преди няколко десетилетия. Авторката допълни: „Често просто подавам на машината някоя идея за анализ и я питам: „Скъпи, как бихме могли да разработим това по възможно най-добрия начин?“.
Токарчук не разкрива дали съдържанието на разговорите с нейния „скъпи“ в крайна сметка намира място в книгата. Фактът обаче остава донякъде обезпокоителен: именно лауреат на Нобелова награда за литература заявява публично: „Тази технология представлява предимство с направо невероятни мащаби в сферата на художествената проза“.
Разбира се, човешките идеи никога не са се раждали в пълна изолация в собствения ни ум. Преди броени години Токарчук вероятно просто щеше да изпише „хитове от 70-те години“ в търсачката на Google и ние щяхме да наречем това стандартно проучване. Но къде е границата между проучването и постепенното преотстъпване на мисловния процес на външен източник? Въпросите относно ролята на изкуствения интелект в писането и последиците от него далеч не са получили своя окончателен отговор. Междувременно първо германско издателство вече поставя върху книгите си стикери с надпис „Без ИИ“. Това обаче сякаш повдига повече въпроси, отколкото да дава отговори. Наред с това наскоро „Ню Йорк Таймс“ изпрати имейл до своите сътрудници на свободна практика с указ, че макар „брейнстормингът“ с ИИ да е разрешен, то съставянето на чернови, подобряването и преформулирането на текстове с негова помощ остава строго забранено.
Чатботовете безспорно са интелигентни, но употребата им ни прави по-глупави – за това алармират изследователи, изучаващи мозъчните вълни и капацитета на паметта. Съществува риск човекът до известна степен да се отучи да мисли.
Олга Токарчук работи в продължение на шест години над своя роман „Книгите на Яков“ (ICU, 2025). Днес тя споделя, че мнозина биха предпочели да прочетат резюме, вместо да изчетат всичките 1008 страници.
Когато в началото на хилядолетието търсачките придобиха масова популярност, се появи т.нар. „Google ефект“, който ни направи по-забравящи. А откакто съществуват дигиталните архиви, студентите почти не знаят как функционира една библиотека – високите метри наредби с фондове, класификационните системи и сроковете за заемане изглеждат застрашително, ако човек никога не се е учил да прави проучвания на хартиен носител. Така се получава, когато книгата винаги е достигала до теб просто чрез онлайн търсене по ключова дума и под формата на PDF формат. В това прекланяне пред дигиталното удобство обаче се усеща и дълбока меланхолия. В края на краищата PDF документът се чете най-уютно именно в библиотеката, сред всички онези книги, които никога няма да заемеш – защото там се долавя ухание на знание, на вечност и история, каквото никой лаптоп не би могъл да излъчва.
И така, въпреки своята отвореност към технологиите, накрая Олга Токарчук се разкрива като носталгик: „Същевременно изпитвам потискаща, дълбоко човешка скръб по една епоха, която си отива безвъзвратно. Боли ме, че традиционната литература изчезва – онази, която се пишеше в самота с месеци наред и представляваше житейското дело на една-единствена, напълно осъзната индивидуалност. В цялата тази ситуация дяволски много съжалявам за Балзак, Чоран и неповторимия Набоков, защото, въпреки моя ентусиазъм, не вярвам, че който и да е съвременен чат някога ще бъде способен да се изразява по толкова изящен начин.“
Между другото, по време на същата дискусия в Познан писателката загатва, че следващият ѝ роман може да бъде и последният й. Писането, по думите ѝ, е станало твърде изтощително занимание. Ако това се окаже истина, то действително може да кажем, че една епоха си отива.
Превод от немски: ПЕТКО ХРИСТОВ
Източник: DIE ZEIT, 21.05.2026
Отговорът на Олга Токарчук
След като неотдавнашните изказвания на нобеловата лауреатка Олга Токарчук, от които мнозина заключиха, че е използвала изкуствен интелект при написването на последния си роман, се разпространиха в социалните мрежи, писателката изпрати до Lit Hub чрез своето издателство официално изявление, в което се спира на възникналия спор:
„Както всяка друга публична комуникация, и думите, изречени пред жива аудитория по време на обществено събитие, могат да бъдат разбрани неправилно.
Не съм написала предстоящата си книга – която ще бъде публикувана на полски език през есента на 2026 г. – нито с помощта на изкуствен интелект, нито в съавторство с когото и да било. От десетилетия пиша сама.
Заявявам кратко и категорично:
1. Използвам изкуствен интелект по същия начин, по който го използват повечето хора по света – като инструмент, който позволява по-бързо документиране и проверка на факти. Всеки път, когато прибягвам до него, впоследствие проверявам допълнително получената информация. По същия начин, по който в продължение на десетилетия съм работила с книги, библиотеки и архиви.
2. Нито един от моите текстове, включително романът, който ще излезе на полски език тази есен, не е написан с помощта на изкуствен интелект – с изключение на употребата му като средство за по-бързо предварително проучване.
3. Понякога черпя вдъхновение от сънищата си. Но преди и това изречение да бъде подложено на безкрайни тълкувания и разкъсано на парчета от експертите, бързам да уточня: това са моите собствени сънища.“
Превод от английски: НИНА СТОЯНОВА
