Разговор с Александър Христов
Предстои третото издание на „Отблизо“ – фестивал за съвременна българска поезия, ти си един от неговите организатори, как възникна идеята за този формат?
Фестивалът се роди от гласовете на съвременната българска поезия. Роди се заради тях. Роди се от желанието ни да бъдат чути и тук. Да не стоят в тъмните ъгли на малкото книжарници, в които редица от книгите, които представяме, могат да бъдат намерени, ако бъдат потърсени, ако все пак започнем да се интересуваме, ако за момент се покажем изпод покривалата на социалните мрежи и кръгове от познати или поне се залутаме към страници и профили на издателства или към читателски групи и други подобни места, ако излезем от водовъртежите на ежедневието. Поезията – ако се вълнуваме от нея, ако решим да надникнем какво се случва на долния тесен рафт в дъното – често е карана да бъде свита и полужива. Иска се да бъде полусмълчана и полускрита. Често фигурира само с няколко имена и с няколко бройки. Българската поезия обаче има много какво да ни даде, ако се срещнем с нея отблизо. Всъщност фестивалът е в известна степен продължение на отправената към мен преди време покана на Северина Плачкова да направим представяне. Съвместните ни дела продължиха. Стигна се до навършващия скоро пет години наш формат „Близък прочит“. Преди три години се роди и „Отблизо“, появи се заради всичко посочено дотук, но най-вече за да успеем да представим повече книги, да обърнем внимание на заглавия, които иначе няма да имаме възможност да представим, за да ги чуем заедно.
Няма да променим ситуацията, но защо да не приближим поезията до нас поне за няколко дни.
Кое е водещо при подбора на участниците? Към каква читателска аудитория е насочен фестивалът?
Подборът е продиктуван от собствените ни наблюдения, виждания и разбирания, но и от отзивите и рецензиите, доколкото ги има, от желанието да се откроят различими и различни помежду си присъствия, от намерението да се срещнем и с наскоро дебютирали, и с утвърдени автори, да очертаем – доколко е възможно и подобаващо по време на фестивал – и процесите от последните години. Подборът е резултат от дълги и интензивни дискусии в рамките на фондация „Поетика“, в която заедно с мен са Анна Лазарова, Ренета Бакалова и Северина Плачкова. Резултат е от разговорите ни с поети и с издатели, с останалите, които ще модерират в рамките на фестивала. Както включеното в програмата на „Отблизо“ вероятно подсказва, предвидили сме да се осъществят и представяния на книги, и лекции, и работилници, и дискусии, и диалог с други изкуства. Така отправяме покана както към студентите и към академичните среди като цяло, така и към всички, които пишат, четат или поне се интересуват от съвременната ни култура, от нейните пътища, проявления, развитие.
Кои са акцентите в тазгодишното издание?
В рамките на тазгодишното издание ще бъдат представени поетите Албена Тодорова, Белослава Димитрова, Васил Балев, Велимир Макавеев, Виолета Златарева, Доротея Василева, Емилия Найденова, Илияна Генова, Ина Иванова, Калина Лазарова, Калина Стоянова, Катерина Василева, Кристин Димитрова, Кристина Апостолова, Мария Куманова, Нинко Кирилов, Пейчо Кънев, Полина Господинова, Стефан Радев, Том Филипс. Както се забелязва, част от тях имат по няколко книги, разпознаваеми са и с поетиката си, и с ролята си в българската литература, докато други вече са заявили своето място поради дебюта си, а при някои заявеното с първата книга вече е допълнено с втора. Програмата не се изчерпва с представянето на посочените автори, които ще чуем и ще видим събрани по двама (в избраната от нас още с първото издание диалогична форма) и модерирани от Анна Лазарова, Ина Иванова, Ренета Бакалова, Северина Плачкова, Силвия Чолева или Христо Мухтанов. Проф. Милена Кирова и проф. Пламен Дойнов ще изнесат специално подготвени за целта публични лекции за съвременната българска поезия. Силвия Чолева ще води и заинтригуваща в същността си дискусия за редактирането. Ина Иванова и Анна Лазарова са замислили интересни и полезни творчески работилници. Студентите от литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев“ към катедра „Българска литература“ при ВТУ ще прочетат стихотворения от техни любими автори. Очакват ни и музика и изобразително изкуство.
Как се финансира един такъв фестивал? Търсите ли институционална подкрепа?
Финансира се – както всичко подобно – с проекти, с инициативи, с дарения, с отдаденост и със собствени сили, доколкото ги има. Едва ли има как да сме изключение в случая. През последните години участвахме в проекти, които спечелиха финансиране по програма „Култура“ на Община Велико Търново. Така близките ни прочити и фестивалът бяха включвани в културния календар на общината. Търсихме и ще търсим подкрепа. Радвам се, че и тази година я получихме. Получихме я от наши приятели и познати, получихме я от съмишленици и от доброволци. Получихме я от партньорите ни. Признателни сме, защото благодарение на тях фестивалът ще се състои.
Мислиш ли, че фестивалите са един от начините поезията да не се маргинализира?
Фестивалите са възможност, подстъп, повод. В рамките на нашия фестивал можем да подскажем, че поезията е винаги наблизо, че дори да е елитарно изкуство в част от своите ненадминати постижения, тя не може да съществува без читателите си, без всеки един от нас. Останалото не е въпрос само на опити от всякакъв тип и вид да се представи, да се коментира, да се разгледа и т.н., но и на образование, на обществена ситуация, на личностно развитие, на взаимосвързани и взаимозависими процеси.
Какво виждаш, поглеждайки отблизо съвременната българска поезия, би ли казал, че тя става все по-социална като отговор на дехуманизацията, която превзема ежедневието ни?
Съвременната поезия не се движи еднопосочно по улицата на социалното. Има поети, които изговарят обществени теми и проблеми, чиито търсения водят натам. Между тях се откриват различия. Различни са способите, механизмите, подходите. Има и други, които не предприемат подобни пътувания, които предпочитат да се вглеждат по-скоро навътре и в себе си. Струва ми се, че не е само и дотолкова дори важно какво си намира път в поезията (като разбира се, могат и следва да се очертават все пак нейните посоки), а по-скоро как и с какви послания, още повече и каква е поетиката, какви са чисто художествените достижения, стремим ли се да се вгледаме през писането си в надредното или във фундаменталното, или се занимаваме с актуалното именно и само защото е актуално.
Фестивалът се провежда във Велико Търново, съществува ли напрежение по оста столица – провинция по отношение на литературата, или това е по-скоро изкуствено създаден конфликт?
Литературата картографира през и чрез способностите си да огласява и да надживява. Литературата не се дели на провинции и столици. Литературата събира места, времена, светове. Събира хората и техните идеи, представи, светогледи. Умножава ги. Създава възможност за нови. Вълнувам се от книгите, от тяхната същност, от езика им, от идеите им, от посланията им, от внушенията и структурата им. Който се вълнува от вариантите за противопоставяния помежду пишещите, да си ги намира. Има предостатъчно. Струва ми се, че днес – не само защото сме в света на мрежовото общуване и битуване, на множеството социални и парасоциални канали, на информационните лавини – въпросният конфликт (за столици и провинции) е симптом на неспособност да се надскочи временното, ниското, битовото. Литературата е и средство за надмогване на дребнавото, на собствените ни комплекси, на нездравите стереотипи. Тя не се мери по адрес на раждане, а по зрялост.
Велико Търново се превръща в притегателен център за новата българска литература, освен фестивала „Отблизо”, в града периодично текат четения и представяния на книги, действа и литературно-дискусионният клуб „Емилиян Станев“, в какви други посоки би желал да се развие литературният живот на града?
Искам да има денонощна библиотека. Искам библиотеките ни да изглеждат различно. Искам всички места, които са свързани с литературата, но и с културата като цяло, да не потъват под вълните, да не са в постоянна борба за оцеляване, в очакване на подхвърлен спасителен пояс, колкото денят да мине, а да имат спокойствието, ресурсите, възможностите, за да осъществяват всичко, което смятат, че е интересно, смислено, добро, да привличат подрастващи, млади, всички. Искам да се случват международни фестивали, на които да ни гостуват писатели от целия свят.
Ще спра дотук с утопиите. Лесно е да изброя какво искам от града. Не съм сигурен обаче какво аз мога да направя за града. Докато не започне всеки да си задава подобни въпроси, можем много да искаме, но ще си останем само с мечтите. Към момента мога само да поканя и каня всички на фестивала „Отблизо“.
Въпросите зададе: ВЛАДИСЛАВ ХРИСТОВ
