Калин Михайлов
Сонети, сътворени с естествен интелект
(поетична ръкавица)[1]
I. Три сонета от Нилсим Ниблъд
1. Студен сонет
(с мотив от Петрарка)
Примамливото подло огледало
ме дебне пак, но как съм уморен
от този образ вечно отегчен,
привидно запечатал мойта цялост!
Ще трябва да му метна одеяло –
единственото в тоз апартамент
и нека да ми е студено, нека
да зъзне поетичното ми тяло!
Не ще се превъзнася то така,
не ще копнее все да се оглежда
във всякакви несбъднати надежди
и няма да се питам вече как
заплита ме в измамната си прежда.
Душата е по-истинска под скрежа.
2. Сонет а ла Ронсар
На твоя ден щом дойде вечерта,
дали не ще лежи и папка стара
на шкафчето, до капки и отвара,
а в нея – скъпоценна грамота?
Дали тогаз, с усмивка на уста
не ще си кажеш: „О, наивна вяра,
безумен плам и хъс за надпревара –
не сте ли вие само суета?“
Но може би поет мастит и зрял,
или пък знаменита поетеса
ще бъдеш ти и в твоя капитал
от стихове, на всекиго известни,
най-скъп ще се окаже той – сонетът,
на ранни пориви меда събрал.
3. Сонет а ла Нилсим Нилбъд
Когато във Вършец се ти завърнеш,
животът придобива мъдър ритъм:
след новото добре познато идва,
почивка – след изкачване по стръмно.
Ръка в ръка със твоето момиче
вървите по познатите алеи.
Да бързаш ти не искаш. И не смееш –
тук времето различно се оттича.
Сонетът – казват – бил тъй строга форма,
че не търпял на никой произвола,
но мястото смекчава тази норма:
сърцето щом благодари, неволно
и в стари схеми нов живот нахлува.
Ти чуваш как зад римите ликува.
Метасонети
1. Чудо
Да бъдеш влюбен в своята жена
е рядкост в този век неверен,
но търсиш ли и вчера, и завчера,
намираш все история една:
как нямало любов между съпрузи,
как в брака няма как да си щастлив,
животът в него как е дотеглив,
щом вехтите си чехли затътрузи…
О, чуй, скептични друже: не е лудост
жена – една и съща – да откриваш
надлъж и шир. Та тя е цял всемир,
а ти, призваният за покорител,
най-първо покорèн от нея бил си.
Да бъдеш влюбен в своята жена е чудо!
2. Рицарски сонет
Таман си мислех: умориха се да правят
конкурси за сонет, това е работа
за майстори (а броят им е краен) –
и виждам, че излязла е обявата!
Зачудих се дали ми подобава
агонът на подобна надпревара –
перото на поета в нея вдаден
изостря ли се или изтъпява?
Тогава нещо рицарско просветна
пред погледа ми – лъч от чужда броня –
и рекох си: доспехите сонетни
е време да си сложа. Вънка конят
със краткото, но звънко име Рима
земята риеше: турнир ще има!
Рецепта за сонет
Сонет без поза може ли – не може!
Когото и да питаш, ще ти каже,
че тъй е наставлявал сам Петрарка:
лъжичка поза трябва да се сложи.
Във всеки от катрените да има
разгърната една съставка главна –
ни суха да е тя, ни твърде влажна,
а плод на фина обработка стилна.
Че в мярата е всичко, не в състава –
съставките отдавна са известни
и истински умелата направа
личи в това накрая как ги смесваш,
така че и вкусът да е изискан,
и вкусилият още да поиска!
[1] Три от сонетите са печелили награди на анонимния общобългарски конкурс за сонет, организиран от Фондация за поезия „Лъчезар Станчев“ съвместно с община „Вършец“: „Студен сонет“ (второ място, 2018); „Рицарски сонет“ (трето място, 2023); „Рецепта за сонет“ (първо място, 2025) (бел. ЕИ).
