Пламен Дойнов
Без обхват
1.
Настоятелно звъня на Патриарха, за да му кажа,
че в църквата има нещо гнило –
дървоядни дъски на параклиси,
отнесени колони на храмове,
греди в очи на свещеници,
важни клечки – навсякъде…
Но той не ми отговаря,
не вдига,
не чува
или дава заето –
вероятно приема други напътствия
от Всевишния,
някъде горе –
в един свят без обхват.
2.
Защо не ми отговаря единствената жена,
която обичам?
И как сега да й кажа, че е време да скъсаме
тази примка, в която се мятаме
вече век –
безлюбовни любовници
на инат…
Но тя не ми вдига.
Не вярвам да е заета с друг
и с него да стягат нова примка –
по-здрава,
по-обещаваща,
някъде там –
в един креват без обхват.
3.
Не мога да се свържа с министър-председателя,
за да му кажа цялата истина –
за цените, които не падат
от Марс,
за мафията, която не знае,
че я търсят
и чака пред кабинета му,
за държавния дълг,
който като всяко лошо момче
мечтае да порасне,
за обещанията, които убиват
влюбените,
а останалите покваряват…
Но отсреща ми казват:
Завинаги няма връзка с този номер.
Не вярвам!
Знам, че премиерът работи
за всеобщото щастие,
дълбае
някъде долу –
в един банкомат без обхват.
