Невена Панова
Новата монография на проф. д.изк. Ваня Лозанова-Станчева се явява втора част от нейната поредица ΕΛΛΗΝΙΚΑ („Хеленика“ или „Елиника“), след първата от 2012 г. (АИ „Проф. Марин Дринов“) с подзаглавие „Политика и култура на Древна Елада“. Не само защото още от заглавието става ясно, че това е едва началото на по-дълго изследване, а и поради наличието на немалко повдигнати въпроси в Книга първа. По-близките колеги на проф. Лозанова-Станчева, но и нейните читатели от една по-широка публика очаквахме Книга втора отдавна.
Както личи от новото подзаглавие, фокус на книгата е всекидневният живот от епохата на Класиката (V – IV в. пр.Хр.). Тази поредност на големите теми на двете (до момента) части на „Хеленика“ на пръв поглед представлява „обратно“ движение от общото към частното, но то е напълно обосновано поне по няколко причини. По-добре документирана е общностната, т.е. публичната и политическа история и култура на Древна Гърция, която е сферата на мъжа. Тя е съответно по-добре проучена, но и продължава да се интерпретира от нови гледни точки. Именно този висок пласт от наследството на гърците сякаш е по-представителен, по-видим и по-значим за следващите епохи. Заниманието с частното и всекидневното, територията на жената, от друга страна, си остава предизвикателство за изследователя, по причини съответно обратни на горните – по-малко на брой първични извори, както и (привидно) по-слаб изследователски интерес към характеристиките и рецепцията му. Затова и неговото успешно интердисциплинарно представяне следва да се полага в рамката (или контекста) именно на „големите“ история, култура и ценностни модели.
Този ход по контекстуализиране е успешно предприет от проф. Лозанова-Станчева, а резултатът от актуалното ѝ съсредоточаване върху „малките“ – всекидневни, битови и частни – „гръцки работи“ (както бихме могли да преведем водещото заглавие „Хеленика“) всъщност оспорва някои елементи на изложеното по-горе, тъй като един от водещите работни принципи на авторката, струва ми се, е да покаже богатството на изворите и по тази проблематика, дори в много от случаите да става дума за фрагментарни свидетелства.
Всекидневното, разбира се, не е единно, а самото то – фрагментирано и многочастно. Както става ясно, голямата обща тема тук е стеснена най-напред териториално – ако последваме авторката, ще прекараме един ден не в класическа Гърция изобщо, а в Атина, но така би могло да се вникне и в детайлите, каквито тук, по темата за всекидневното, са особено значими – и чисто фактологично, при опита да реконструираме възможно по-пълно древния свят в един избран аспект, и по-широко херменевтично, при което те биха се превърнали и в ключове, и в метафори за някои от мащабните характеристики и на старогръцката, и – в немалка степен – на по-късната европейска култура.
В обем от 407 печатни страници (от тях Библиографията заема 20) и съпроводено с множество илюстрации (цветни, както шарен е всеки ден, не само в древността), изследването е разделено на четири основни части, всяка от които е допълнително сегментирана на глави и подглави, без обаче да се стига до някаква тематична и стилова накъсаност. Преди да се вгледаме накратко в съдържанието, следва да отчетем и този принос на стила на проф. Лозанова-Станчева: изложението, макар и на пръв поглед респектиращо със своята специализираност, се чете с лекота и би могло да увлече читателите, независимо от собствената им по-ранна запознатост с античния свят.
Ще си позволя, с малко перифразиране, да уедря и сведа до ключови думи тематичния обхват на дяловете на книгата, макар това да е в немалка степен условно, предвид плавния преход, а и надграждането помежду им. Тези ключови думи, или опорни изходни точки, са: атинянинът (мъж или жена); другото и другият; красотата; храната. Струва ми се, че дори през тези няколко понятия (и „слепването“ им в една книга) става ясно, че подобно изследване е възможно да се проведе наистина само интердисциплинарно.
Затова, освен очакваното историческо, културологично и филологическо коментиране на извори (основно писмени) и феномени, налице е и социологическият поглед, привличат се дори методи на дисциплини като стопанската история и диетологията например.
Да, „действието се развива“ (правя тази препратка към драмата, защото подобна licentia scientifica си позволява и авторката по отношение на собствената си книга) в Атина, но и тук откриваме постоянно излизане извън крепостните стени на полиса, дори и извън областта Атика, а също и извън пределите на Класиката. Този съпоставителен подход, а и дискурс, не само в частта, посветена директно на другостта, позволява да се направят необходимите оразличавания на разглежданите практики спрямо тези в други полиси или сред негръцки народи, с цел да се опише по-добре характерно атинското (без да се търси обаче задължително стойностно йерархизиране), но и за да се покаже – определено виждам това като поне имплицитна следваща задача на изследването – своеобразното и/или уникално гръцко единство и разбирателство, въпреки възхода, през Класиката, на малкия „град-държава“, полиса, и особено на Атина. Единство, израз на което е и езиковото разбиране, отвъд диалектните различия.
И още малко за филологическия принос или пласт на книгата на проф. Лозанова-Станчева. Анализът по всички (под)теми се основава на множество литературни свидетелства (според приетото широко разбиране за антична литература, в чиито рамки влизат и историографията, и философията), основно старогръцки, но и някои латински, както и немалко (късно)антични схолии и коментари, които изясняват отделни реалии. Посочването и цитирането – вътре в основния текст, не (само) под линия – на тези разнообразни свидетелства позволява не само синхронно, но и диахронно протичане на съпоставянето на атиняните с другите в тяхното всекидневие, а и ни доближава до авторефлексивния интерес (нерядко трудно доловим) на самите гърци към разглежданите въпроси. Тук редица ключови пасажи и отделни понятия са представени и в оригинал, което отново издава професионализма на авторката, без да утежнява прочита на книгата и от широка публика.
Последното е характерно като цяло и за останалите книги, статии и студии на Ваня Лозанова-Станчева. Донякъде субективно, ще спомена общо изследванията ѝ върху „Птиците“ на Аристофан (а комедията е жанр, задължителен като извор за всяко проучване на (атинското) всекидневие), в които тя успява въз основа на комедийния първичен източник да направи важни изводи и по политически и религиозни въпроси, и по такива, свързани с културата на храненето.
И последна, по-есеистична бележка, за една от по-кратките части на „Хеленика“, Книга втора – и темата за красотата е важна, доколкото атинянинът и атинянката от Класиката общуват реално, а не виртуално със съгражданите си и „визията“ му/ѝ има значение и следва да е обект на грижа, а и да не забравяме, че тя е едната страна на гръцкия идеал за съвършенство, калокагатия.
Казаното дотук се отнася повече до типологичните специфики и приноси на авторката, отколкото до конкретни изводи в съдържателен план, но тях не искам да издавам пред бъдещите читатели, а и заглавието със сигурност неслучайно завършва с многоточие.
Ваня Лозанова-Станчева. „ΕΛΛΗΝΙΚΑ. Един ден в класическа Атина… Книга вторa“, изд. „Парадигма“, С., 2025
