Разговор с Гергана Димитрова, създател и главен редактор на издателство „Лист“
Госпожо Димитрова, наскоро издателство „Лист“ стана на десет години. Много или малко е едно десетилетие, за да се развие и наложи едно издателство на книжния пазар и в литературния живот?
Може да бъде много, може да бъде и малко, зависи от издателството. Ние бързо заявихме профила си и навлязохме с някои знакови издания, от които стана ясно каква литература ще издаваме. Това, за което ни трябваше време, беше да излезем от кръга на обичайните читатели на стойностна литература. Искахме да намерим читатели, които обикновено не посягат към книги като нашите, защото именно те са хората, които най-много имат нужда от нашите издания. А за това десет години са малко и ще ни трябва още време.
Разкажете малко повече за издателската политика на „Лист“. Остана ли тя в рамките на предварителните планове и нагласи, които имахте при основаването на издателството, или се промени с течение на времето?
Струва ми се, че ние сме от малкото издателства, които са започнали с ясно заявена позиция, че ще издават стойностна литература, и не отстъпват от нея след това. Трудно е да работиш за малък брой читатели, защото трябва да признаем, че хората, които четат добра литература, не са много, а и с годините все повече намаляват. Затова и повечето издателства бързо се отказват. Ние все още сме същото издателство като преди 10 години – издаваме същия вид книги, качеството все така стои на първо място сред приоритетите ни, важни са ни добрите преводи, редакцията, визуалното оформление. Малко сме разширили обхвата, но това беше заложено в предварителните параметри – постепенно например вкарваме и жанрова литература, която обаче не отстъпва по качество на останалите ни заглавия. Документалната литература е повече и вече не можем да кажем, че не издаваме поезия, защото в каталога ни са важни книги като „Фауст” от Гьоте, „Корабът на глупците” от Себастиан Брант, „Инок Ардън” от Алфред Тенисън, „Възвърнатият рай” от Джон Милтън… Имаме драматургия, книги за изкуство, философия, за деца.
Кое смятате за основно постижение на Вашето издателство дотук? И от друга страна – в кое от първоначалните си намерения не успяхте?
Смятам, че най-важното, което се случи, след като създадохме „Лист”, е, че все повече издателства започнаха да слагат имената на преводачите на корицата – това преди нас беше рядко, а ако го имаше, не увличаше останалите. Но ми е трудно да осмисля защо през всичките тези години не намерихме съмишленици сред другите издателства, които издават добра литература, за да се преборим заедно за по-образовани и развиващи се читатели. Ако бяхме работили заедно, за всички ни щеше да е по-лесно. За съжаление, повечето колеги ни възприеха само като конкуренти.
Сложен ли е българският книжен пазар от гледната точка на издателя? Кои са най-големите му предизвикателства?
Всеки пазар си има специфики. Тук някои книги, които никъде другаде нямат успех, се оказват много популярни, а несъмнени бестселъри са провал. Ако създаваш издателство само с идеята да печелиш пари, не е трудно да разбереш кое ще се продава добре. Но издателската работа не би трябвало да е само това, нали? Би трябвало да сме отговорни за стойностното, което предаваме нататък.
Като че ли най-големият проблем обаче е огромното количество на издаваните книги, защото читателите трудно се ориентират сред тях.
Споменахте, че за издателството ви е важно качеството на публикуваните книги. За изминалите десет години успяхте ли да изградите около Вашето издателство екип от редактори, преводачи, илюстратори… Доколко е важна ролята на такива професионалисти за успеха на едно издание?
Без съмнение се оформи малко литературно общество около „Лист”. И това е едно от най-ценните неща за нас. Работим редовно с около десетина преводачи – Иглика Василева, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Любомир Илиев, Валентина Бояджиева, Стела Джелепова, Боряна Даракчиева, но и с някои чудесни преводачи, които са превеждали само по една-две книги за издателството. В „Лист” сме трима редактори и най-често ние поемаме работата след преводите, освен ако не е език, който не знаем, тогава четем като втори редактори. С илюстраторите и художниците на корици е малко по-различно – някои за пръв път работиха по книги за нас, така ги откриха и други издателства. Проблемът е, че това води до уеднаквяване на книгите на пазара, а не е от полза за никого – отчетливата индивидуалност е едно от най-важните качества. Показа го „Жанет 45” преди нас с кориците на Люба Халева. Нашият подход е различен, затова непрекъснато търся нови и изненадващи дизайнери и художници. Но с Милена Вълнарова например работим още от създаването на издателството, тя направи и логото ни. Много научих от нея и от Капка Кънева за визуалната идентичност, шрифтовете, предпечата, материалите и как те реагират при определени обстоятелства.
Търсите ли обратна връзка с читателите на издадените от вас книги? Как стигате до вашата публика и каква е стратегията ви да я разширявате?
Благодарение на панаирите на книгата имаме връзка с читателите ни. Често идват, за да ни кажат колко ни харесват и че чакат с нетърпение какво ново и различно сме подготвили. Водим с тях задълбочени литературни разговори и това ни обогатява, дава ни нови идеи. Миналата година на щанда ни се появи 12-годишно момче, което си купи „Възвърнатият рай” на Милтън – представяте ли си какъв възторг предизвика у нас тази среща. Сега Калоян вече е на 13, малко по-срамежлив с отрастването, но все така жаден за добра литература – ето това е профилът на читателите ни. Често колеги се оплакват, че купувачите на панаирите им задават странни и глупави въпроси, при нас това не се случва, винаги идват умни и много интересни хора и е удоволствие да си говорим с тях.
Доколко е важна от перспективата Ви на издател ролята на литературната критика и на литературната и културна периодика за издателската дейност и за функционирането на книжния пазар? А тази на литературните фестивали и други подобни събития?
Литературната критика би трябвало да ни дава перспектива, да ни поставя в контекст, да задава тенденции, да ги улавя. За съжаление, хората, които правят всичко това, стават все по-малко, а са изключително важни. Стават все по-малко и тези, които могат да задават въпроси, а именно това е което ни дава възможност да влизаме по-надълбоко и осъществява връзката с авторите. Като читател никога не ми е влияела личността на писателите, чиито книги чета. Но в същото време съм любопитна да чуя какво мислят, какво ги изгражда като творци, как реагират на света около нас – затова са важни срещите на литературните фестивали и се радвам, че в България има два, които ни дават възможност да видим и чуем хората, които иначе познаваме само чрез книгите им. Дискусиите са обогатяващи по различен начин от четенето.
Вероятно наблюдавате издателската дейност и в други страни. Как се вписват българските издателства в съвременните тенденции в издателската дейност?
Издаването на книги е трудно не само в България, в целия свят преживяваме едни и същи трудности. Тази година на фестивала „Литературни срещи” гостува ирландският писател Пол Линч и имах възможност доста да си говоря с него. Той разказа, че всяка книга на ирландски писател например, въпреки че оригиналният й език е английски, има различни издания в Ирландия, Великобритания и САЩ. Той с изненада установил, че вече не е така и в английските книжарници се продават американски издания. За него това е тревожна тенденция, означава, че дори големи писатели вече не се продават достатъчно добре и издателствата не са склонни да инвестират в тях.
Но в България има издатели, които са готови веднага да се възползват от всяко нововъведение, което може да им спести пари. Спестяват от редактори, коректори, художници, от известно време и от преводачи – Изкуственият интелект вече замества преводачи, автори, илюстратори. Все още няма регулация за използването му, а е изключително належащо. Авторството трябва да бъде защитено, стойността – също.
Накрая един вероятно предвидим въпрос – какви са по-нататъшните Ви планове за развитието на издателство „Лист“?
Всяко издателство мисли с минимум една година напред. В моя план има над 40 заглавия – някои от тях може да отпаднат, а други да бъдат добавени, със сигурност накрая всичко ще изглежда по съвсем различен начин. За някои книги още сега знаем, че няма да се продават добре, но е важно да ги има на български. Някои от авторите ще се появят за първи път у нас, други ще се появят с новите си книги. Ето едно от новите имена – Джеймс Патрик Донлийви в превод на Божидар Стойков, и две от новите книги – „Улицата” от Роберт Зееталер в превод на Любомир Илиев и „Хляб ангелски” от Пати Смит в превод на Надежда Радулова. Тази година започнахме нова поредица с „Новели и разкази” от Томас Ман, в която има непревеждани досега на български, ще я разширяваме с още важни за литературата на ХХ век заглавия – ключово тук е изключителното оформление на Милена Вълнарова и качеството на материалите на книжното тяло. Важно ни е книгите ни да стоят красиво в библиотеката или вместо да сложим като декоративна украса върху масичката в хола издание с история на автомобилите или на някоя модна марка, да поставим красив том с разкази на класик например. Книгите могат да доставят многостранно удоволствие, дори тактилно, и мислим все повече за това. Харесва ми да има хармония, концептуалност, в книгоиздаването да присъства осезателно не само литературата, а и други изкуства. Защото всички си взаимодействаме и така се развиваме.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
