*
градежът на моята къща
от думи
се срутва отгоре ми
всеки път когато
някой влиза
оглежда се
ослушва се
и си тръгва
аз съм винаги вътре
неспособен да мръдна
неспособен да извикам
на внезапния си гост
да не тряска вратата
на излизане
Пътуване във бремето
Върнах се малко преди астероидът
да завие с прегръдката си динозаврите
за да изтрия и най-малката възможност
да се зароди езикът.
Защото смешен мога да бъда и като мълча
но смехът притъпява чувството за самосъхранение
сваля неусетно бронята на сътворението
и докато си успял да кажеш ха
вече си простенал ах
родил си сънищата, световете и мечтите
грамадни горили, които не искат да чуват не
които те разкъсват на парчета страх
и неистово желание.
Ако няма език
няма да има кой
да ти каже
че са горили
и че са гладни
и че са наши
*
В Ерфурт
по Барфусщрасе
се ходи бос
ми каза немецът
с когото изпихме по бира
след работа
и затанцува пред мен ръченица
без да си събува
националността
Усмихваше ми се
на мен и през мен
а краката му пляскаха по плочките
като камшик на султан
Аз стоях и също се усмихвах
а зад мен
прадядо ми
изпотен
вареше шнапс
Закуска
Отварям плахо, почти богоязливо
клепачите на новия ден,
от джобовете на прераждащото се съзнание
стърчат вмирисани вчерашни грехове –
скрил съм ги там
като мръсни чорапи,
които все нямам време да изпера на мивката
яростно замерям с тях
безтелесните ембриони на
незаченатите утрешни сенки –
като гълъби, които
осират цялата тераса
и се сношават с всичките ми
страхове от днес,
накацали по перваза
в напразни опити да се скрият от дъжда
когато греховете в джобовете свършат
и всички гълъби са си тръгнали,
събирам внимателно яйцата им,
правя си омлет с извара
и не казвам на никого.
*
Пътувахме с колата на лятото
цяла есен
пристигнахме чак пролетта
за ужас на кокичетата
зимата проспа живота си в нас
а ние в нея не намерихме нищо
за което да се хванем
и да разпознаем нашето вчера
което оставихме
нарочно забравихме
че светът е топка
и се върти
*
не съм написал нищо
и вероятно не трябва
но нуждата е толкова
телесна
че се крия в нея
за да не се
разхвърча
като дъх
който не намира
друга уста
