бр. 16/2026
Георги Господинов пред Калина Николова
Къде отива после излишната любов
и кой я смита, кой изхвърля кофата,
контейнерът къде е...
Георги Господинов, „Естествен роман”
Преди да започнем работа...
Джеймс Ууд
Пишейки за бдението на един син до леглото на умиращия му баща, Георги Господинов изследва какво посяват и жънат родителите и децата им.
Скръбта...
Джузепе дел Агата
„Градинарят и смъртта“ е седмата книга на моя приятел Георги Господинов, която превеждам за издателство „Воланд” в хармония с неговата основателка и...
Анатомия на тъгата
С поетичния си замах и меланхолична ирония Георги Господинов е един от най-оригиналните гласове в европейската литература. В романа си „Физика на...
Националистическа носталгия: селективна памет и идеализирано минало
Миглена Дикова-Миланова
Коментар към есето на Александра Влесхауърс, студентка по Източноевропейски езици и култури в Университета в Гент, изучаваща...
бр. 43/2024
Цветомир Йончев
След като прочетох „Градинарят и смъртта“, се опитах да си отговоря на въпроса какъв е тонът на повествованието, с какъв тон...
бр. 42/2024
Георги Господинов
Слово при връчването на Голямата награда за литература на Софийския университет
Има награди, които са особено лични, защото идват от места, които са...
бр. 35/2024
Ния Харалампиева
„Остава ни поне утешението, че ще преживеем само веднъж смъртта на родителите си.“ „Градинарят и смъртта“ не е книга за смъртта и...
бр. 31/2024
Мари Врина-Николов
„Баща ми беше градинар. Сега е градина.“
С „Градинарят и смъртта“ – прекрасно Шубертово заглавие – Георги Господинов се връща към едно по-лично,...
бр. 28/2023
Разговор с писателя Георги Господинов
Георги, разговаряме почти два месеца след като получи Международната награда „Букър“ за романа си „Времеубежище“. Нарочно отложихме този разговор...