Джеймс Ууд
Пишейки за бдението на един син до леглото на умиращия му баща, Георги Господинов изследва какво посяват и жънат родителите и децата им.
Скръбта...
Джузепе дел Агата
„Градинарят и смъртта“ е седмата книга на моя приятел Георги Господинов, която превеждам за издателство „Воланд” в хармония с неговата основателка и...
Анатомия на тъгата
С поетичния си замах и меланхолична ирония Георги Господинов е един от най-оригиналните гласове в европейската литература. В романа си „Физика на...
Националистическа носталгия: селективна памет и идеализирано минало
Миглена Дикова-Миланова
Коментар към есето на Александра Влесхауърс, студентка по Източноевропейски езици и култури в Университета в Гент, изучаваща...
бр. 43/2024
Цветомир Йончев
След като прочетох „Градинарят и смъртта“, се опитах да си отговоря на въпроса какъв е тонът на повествованието, с какъв тон...
бр. 42/2024
Георги Господинов
Слово при връчването на Голямата награда за литература на Софийския университет
Има награди, които са особено лични, защото идват от места, които са...
бр. 35/2024
Ния Харалампиева
„Остава ни поне утешението, че ще преживеем само веднъж смъртта на родителите си.“ „Градинарят и смъртта“ не е книга за смъртта и...
бр. 31/2024
Мари Врина-Николов
„Баща ми беше градинар. Сега е градина.“
С „Градинарят и смъртта“ – прекрасно Шубертово заглавие – Георги Господинов се връща към едно по-лично,...
бр. 28/2023
Разговор с писателя Георги Господинов
Георги, разговаряме почти два месеца след като получи Международната награда „Букър“ за романа си „Времеубежище“. Нарочно отложихме този разговор...
бр. 25/2023
Иван Георгиев
Какво е написано по стените, които градим? И разместват ли се буквите, когато се опитаме ги съборим… или поне пропукаме? „В...