бр. 6/2025
Людмила Миндова
***
„Къде ти е поезията?“ –
пита дъщеря ми.
„Къде е? В училище казаха,
че ти не си никакъв поет,
защото не си известна“.
Отговарям:
„Слушай в училище, миличка.
Там...
бр. 5/2025
Людмила Миндова
Сонети
Арена ди Сердика
Тези вити стълби, по които слизаш към Арената,
винаги са украсени с паднали листа и пъстри котки.
Чувстваш как пулсира във врата...
бр. 28/2023
Митко Новков
Има един дзен коан, който пасва като ръкавица на стихосбирката на Людмила Миндова „Чуден свят“:
Ученик отишъл при Учителя, окайвайки се:
- Учителю, искам...
бр. 3/2023
Разговор с Ксения Банович, Катя Зографова и Людмила Миндова
През декември миналата година организирахте в София поредица от събития, посветени на хърватската поетеса...
Людмила Миндова
бр. 37/2021
Весна Парун има едно есе, вдъхновено от годините й в България, което започва с въпроса: „Най-напред, какво изобщо е поезията?“. Есето й...
бр. 37/2017
Георги Господинов
Прибиране на играчките
Първата костенурка
Мечето с откъснатото ухо
Цялата лична гвардия
котки, плюшени мишки
три кучета кенгуру
и пингвин
Помагаха винаги при заспиване
гонеха лошите сънища
и шумове в...