Георги Господинов
ЛВ, бр.37, 23-29.11.2011
През 2001 в Загреб едни млади хора, писатели и издатели, на по двайсет и нещо, започнаха европейски фестивал на кратките разкази. Тази година на неговата десетгодишнина се събраха Етгар Керет, Олга Токарчук, Джеймс Келман, Юлия Франк, дори китайската писателка , емигрантка в Ню Йорк Июн Ли (новата й книга току-що излезе на български). Фестивалът в Загреб беше в началото. Още на следващата, 2002 г. полската писателка Олга Токарчук започва фестивал на разказа във Вроцлав. По същото време Arts Council стартира инициативата Save Our Short Story (спасете нашата история/разказ). Един особен SOS. Мощна кампания в защита и помощ на краткия разказ, загърбен от издателите, подценяван, маргинализиран. Идеята е на писателката Маргарет Уилкинсън, включват се влиятелни британски писатели като Вал Макдърмид, Тоби Лит, Джаки Кей, Али Смит и др. Търсят се възможности за публикуване, разпространение, четения из цялата страна, национални награди за разказ, бум на антологиите с разкази, включва се BBC…
Това са само три примера. И ако последният идва от богата страна и културна империя, то първите две са съизмерими по мащаб с нашата ситуация. И тръгват отдолу, с млади хора и с немного пари. (Но все пак подкрепени от държавни институции в Загреб и от общината на Вроцлав.) Да не говорим за другите литературни събития и фестивали (вижте на втора страница как го правят в Словения). Нещо тук не ни се получава, дори на ниво желание и общност. А какво остава на ниво институции.
Този брой разказва 4 много различни къси истории. Отвъд техните, също различни, гласове и географии, те окуражават в смисъла на писането и в голямото бъдеще на малката история.
