Юнуз М. Юнуз
ЛВ, бр.7, 22-28.02.2012
В този текст ще представим факти, разумни прогнози и радикални спекулации.
Дефиниция. ACTA е абревиатура, която означава Търговско споразумение против фалшифицирането. Преговорите за него се водят между отделни държави извън рамката на съществуващи форуми като Световната търговска организация и Обединените нации. Първоначалните подписи са на САЩ, Австралия, Канада, Нова Зеландия, Япония, Сингапур, Южна Корея, Мароко. По-късно подписват 22 от членките на Европейския съюз, както и самият съюз като отделен субект. 5 държави от съюза, както и Мексико и Швейцария, които са въвлечени в преговорите, все още не са подписали.
Подмени. Да синтезираме. 1) Преговорите се водят дълги години без никаква прозрачност. 2) Евентуалното приемане на ACTA би въвело задължения за синхронизиране на вътрешни законодателства и правилата биха могли да се атакуват само на ниво конституционност. 3) Дори името е подвеждащо, защото въобще не става дума само за предотвратяване на фалшификации.
Търговски интереси срещу граждански права. Споразумението позволява на държателите на права да нарушават поверителността на частните ползватели без реален съдебен надзор. По същество се снема и защитата на доставчици на дигитални услуги от отговорност за действията на техните клиенти. Липсата на такава защита би променила фундаментално правилата, по които работят всички структуро-определящи услуги в интернет. Извън отнемането на права, само по себе си огромен проблем, това би оскъпило услугите драстично и е сериозна заплаха за навлизането на иновации и за интегритета и отвореността на глобалната мрежа, които в момента приемаме за даденост.
Политически процес. Защо редица държави започнаха да се отдръпват? Оптимистичната теория би трябвало да бъде, че общественият натиск има ефект. Песимистичният поглед, обаче, е по-важен. Правителствата или са били некомпетентни относно съдържанието на това, за което се договарят, или са действали под натиск, различен от обществения интерес.
Радикалният проблем. Въпросът не е само в това, че регулациите отдавна са прекрачили мярата на разумното и тяхната прекомерност противоречи на идеали като обществена справедливост и необходимост от обуславяне и поощряване на творчеството. Активисти говорят за неща като разширяване на дефиницията на частната употреба, специфични правила за употреба на произведения, финансирани с публични средства, намаляване на срока на валидност на авторските права и патентите, както и стесняване на техния обхват. Изначалният проблем, обаче, е свеждането на всяка възможна регулаторна рамка до понятията на вещното право. Авторството е ултимативно това, което ни прави хора. Затова защитата на авторството е пряко следствие от зачитането на човешкото достойнство и идентичност. Ние, обаче, сме решили, че няма други начини за признаване на достойнството и идентичността на авторовата личност, освен свеждането им до вещна собственост и превръщането им в индустриален търговски продукт.
Бъдещето. Този конфликт, поставен в сегашната му рамка на вещни и индустриални отношения, профанизирано се синтезира в питането какво (и колко) творците трябва да ядат. В обозримо бъдеще той няма решение и ние ще пребиваваме в лицемерното разминаване между нормативна и практическа действителност. Специфичните интереси субстанциализирани в “творческата” индустрия постоянно ще се опитват да коригират прекомерните проявления на индивидуална свобода. Колективната действителност на свободата, от друга страна, постоянно ще се опитва да коригира прекомерността на властовия дисбаланс, субектиран от капитализацията на популярната култура. Всяка победа е временна, докато не решим какво ще ядат не само творците.
