Логика и здраве: неочакваната консеквенция
С „Логика в медицината. Подходи към безопасността на пациентите“ Александър Гънгов продължава изключително интересната линия, започната в „Логика на измамата” (София, 2010), на изследване на приложимостта на логиката към практическите аспекти на всекидневния живот. С впечатляваща убедителност изследванията на Гънгов демонстрират, че високата абстрактност на формалнологическите закони и на философските дискурси са пряк и резултатен ключ за разбиране на такива всекидневни аспекти на нашето живеене като манипулациите, на които ни подлагат политиката и рекламата (в предходното изследване) или, в настоящето изследване, лекарските решения, от които зависят здравето и животът ни.
„Логика в медицината” разглежда начините, по които логиката може да се приложи в медицината като начин за подобряване на безопасността на пациента. Книгата представя клиничната практика във философска светлина и може да се използва като наръчник по приложна логика в медицината. Съставена е от три части, засягащи медицинската каузалност: от verum-factum принципа на Джамбатиста Вико, през логически и философски въпроси относно диагностиката, до разнообразни грешки в преценката в клиничния дискурс.
Фундаменталният принцип на ранните работи на Вико (с чието творчество Гънгов се занимава от много години) е богат извор на прозрения за превантивната и клиническата медицина. Verum esse ipsum factum – „истинното е тъкмо направеното“, хвърля светлина върху дебата за причинността в медицината. Вико подчертава, че за да притежава истината за нещо, човек трябва да е в състояние да го конструира и реконструира. При Вико каузалността се разбира в развитие, като се взема предвид целият процес. Някои автори предлагат причинността да се разграничава от обикновената корелация, като се използват четири критерия за изключване: съвпадението (случайна грешка), предубеждението (системна грешка), насочеността от следствието към причината, смесването на различни причини чрез наличие на фактор, изкривяващ резултата. За да се извърши сигурен причинно-следствен извод, трябва всяка една от тези възможности да бъде изключена. Гънгов се спира на индуктивните методи на Джон Стюарт Мил като ефективен инструмент, упражняващ влияние върху науката и медицината.
Грешките в медицината се категоризират като опосредствани (несъобразено натоварване на медицинския персонал, неадекватен контрол, неподходяща работна среда и оборудване, лоша комуникация, недостатъчна компетентност, стресова ситуация, противоречащи си цели) и неопосредствани (пропускане на необходима процедура, липса на внимание, нарушаване на диагностичната/терапевтична процедура, непълност на знанията, неумение за свързване на симптомите на пациента с наличните медицински знания, рецептурни грешки).
Книгата изяснява логическите правила, разкриващи се при двата основни подхода към каузалността в медицината: като етиология и като патогенеза. Централната част на книгата се занимава с клиничната диагностика и изначалните логически трудности, възникващи в процеса на нейното осъществяване. Изследването на Гънгов показва, че нарушаването на логическите изисквания, задължителни за правилната диференциална диагноза, не се дължи на тяхното непознаване, а на редица пропуски, подобни на традиционните неформални логически грешки. Създава се стереотипна представа за състоянието на болния и нежелание за анализиране дали тази представа е адекватна в конкретния случай. Подвеждащият момент се състои в неизбежното в тази ситуация условие причината да се търси по нейното следствие, като се върви срещу логическата валидност: утвърждава се антецендентът/причината по консеквента/следствието. Изследването на Гънгов показва как чрез използваните в подобни случаи техники да се преодолява тази логическа трудност.
Както и в предишното си изследване, в „Логика в медицината” Александър Гънгов демонстрира, че изискването „бъди по-логичен” не е празно изискване, а условие за доброто живеене. Логиката ни дава инструменти за съпротива срещу измамата и грешките и по такъв начин предлага гаранции както за по-голямата ни свобода, така и – колкото и да ни се види странно – за по-доброто ни здраве.
Никола Маринов
Александър Гънгов, „Логика в медицината. Подходи към безопасността на пациентите“, София: Авангард Прима, 2012.
