Граничните персонажи на Евелина Ламбрева Йекер
Пред нас стои един наистина ерудиран автор. Евелина Ламбрева Йекер е доктор по медицина, психиатър и психоаналитично ориентиран специалист и сексуален терапевт с индивидуална практика в гр. Люцерн. Паралелно е преподавател, клиничен доцент в университета на град Цюрих. Преди няколко години авторката завършва и програма Gender Studies към Университета в Цюрих с втори дисертационен труд. Вадя всички тези факти от биографията на писателката, защото не е случайна тяхната връзка с втория роман на авторката „Обядът на семейство Щум”. В него определено работи професионализмът на авторката, интересът едновременно към индивидуалния психологически казус и към една обща типология на съвременната личност, разкъсана между различни социални роли и маски на собственото си желание, които често трудно консолидира. Той е издаден на български от издателство „Сиела”, което само година преди това публикува дебютния й роман „Защото говорехме немски” (2011). Евелина Ламбрева Йекер не е непозната на българския читател. Тук вече са печатани нейни разкази (сборникът “Бунище за цигулки”, 2009) и стихотворения, няколко критически текста (ще припомня този върху нашумялата книга на Сибиле Левичаров „Апостолов”). Още в излезлите през 2009 г. разкази личат типичните черти на писането на авторката – ерудицията, добрият стил, който заедно със способността да улавя нюанси и да мисли в детайли е точен и прецизен – без многословие, иносказателност и езиково самонаслаждение. Писателката умее да събира накуп множество истории и герои, както ще видим и в новия й роман „Обядът на семейство Щум”. Качество на текстовете на Евелина Ламбрева Йекер е, че само с няколко щриха успява да достигне до същността, до дълбочина и психологизция на картината, която описва. Паралелно с това – именно като плод на добрия стилист – можем да откроим и умението й да пише през различните гледни точки на своите герои, да сменя наративните позиции естествено и умело. В новелата й „Цигулката” например разказвачът е една цигулка, чието съществуване всъщност побира множество човешки истории и съумява да погледне на екзистенциалното поле едновременно отвътре и отвън. „Защото говорехме немски” пък е роман, който можем да отнесем към автофикцията – преплитане на фикционални и автобиографични елементи, разказ за тоталитарното, а и посттоталитарното време, отключен от травмата, причинена от смъртта на бащата. В него, както и в „Цигулката” Евелина Ламбрева Йекер прилага този подход на себедистанциране, разказва историята си авторефлексивно, едновременно отвътре и отвън на своето автобиографично преживяване. И тук бихме могли да изтеглим една голяма прилика между дебютния и новия роман на авторката „Обядът на семейство Щум” – темата за семейството, за смъртта на родителите/родителя и травматичния опит, който се отключва през семейните отношения. Текстовете на писателката работят с травмата, свързват я с моделите на екзистенциалната промяна, себепреодоляването, прошката, кризата и трансформацията. Тук ще цитирам и частта от предговора на проф. Милена Кирова към „Обядът на семейство Щум”, която стои и на гърба на книгата: „Евелина Ламбрева е обзета от идеята да разказва за психичните перипетии в живота на съвременния човек. Водещ е мотивът за преображенията, за онези гранични ситуации, в които се сриват привичните форми на душевен живот, хармонията на миналото изведнъж се оказва илюзия… Под чуждите имена на хора, градове и улици читателят може да разпознае себе си, своите страхове, проблеми и травми. Модерният свят става все повече „един“, защото „една“, еднаква е преди всичко душата на съвременния човек“. Наистина в героите на авторката от последния й роман се срещат индивидуалното и типичното. Светът там изследва толкова модели и ситуации на житейски опит, че всеки би могъл да намери екземплификация, през която да погледне към собствения си житейски опит.
„Обядът на семейство Щум” разказва за трите пораснали деца на семейството – Верена, радиожурналистка и автор на еротичен бестселър, Силвия, учителка в престижно частно училище, а през нощта домина в собствено студио за нестандартни садо-мазохистични сексуални услуги, и техния брат Конрад, скандален адвокат, известен с оправдателните присъди на клиентите си и със страстта си към хазарта. Заедно с тях в романовите нишки се наместват множество персонажи – учениците на Силвия, които пребиват жестоко трима случайни минувачи, Фридолин Холзер – Фрида, транссексуалният извънбрачен брат на семейството, който мечтае да бъде жена, турски имигранти, които държат ресторантче за бюрек и дюнер, две възрастни дами. През героите си авторката успява да представи различни социални и културни проблеми – детската агресия и крайна жестокост, скритите желания, сексуални травми и неосъществени любови – късна девственост, страх от сексуалното, садизъм/мазохизъм, транссексуалност; траура, справянето със смъртта не само през героите от семейство Щум, а и през възрастните дами в романа, загубили своите съпрузи. Текстът полага отказа от раздяла с родителите, тези живи мъртъвци, които доминират живота на децата си, като модел за нерешените идентичностни проблеми и чувството за вина в централните си герои, порасналите децата на семейство Щум. Травмата от общото самоубийство на майката и бащата с неговата тайнствена причина, хомосексуалното желание на бащата са изведени от текста като генеративен модел за двойствеността, непрозрачността, скрития живот, които стоят в основата на всеки от героите. „Обядът на семейство Щум” е сложен текст, който ни показва кризата, вътрешните неразрешени конфликти в човека, двойствеността на всеки, в която никога едната страна не взема надмощие. Текстът не цели да обективизира персонажите, да намери разрешение на проблема, а да навлезе навътре в субективното. Отвореният финал е само знак, че окончателни развръзки в живота няма, че борбата със себе си е нещо, което непрестанно съпътства личността. Евелина Ламбрева Йекер не предлага лесни катарзисни, очистващи решения за героите, а напротив, показва тяхната напрегнатост, фантазматичност и сложност. И с това ги прави такива, каквито всички сме – гранични субекти, собственици на един агонален и в повечето случаи разрушителен Аз, в който хармонията е само привидна и във всеки един момент може да бъде загубена.
КРИСТИНА ЙОРДАНОВА
Евелина Ламбрева Йекер, „Обядът на семейство Щум”, ИК „Сиела”, София, 2012
