Мая Кисьова [Поздрави на Дикенс]

Разкази за Рождество и Коледа

В навечерието на Коледа издателство „Скалино” предлага на почитателите на разказа новата си книга „Поздрави на Дикенс”, която излиза на български, английски – „Greetings to Dickens”, и италиански – „Saluti a Dickens”.  Амбициозният  проект включва 15 коледни истории на 15 автори от 8 държави и за пореден път потвърждава разпознаваемия вече стил на „Скалино” – необичайност, идея, която създава духовни мостове, стабилна преводаческа работа. Само преди година сборниците „Възможните майки”  на български и „Maternita possibili” на италиански впечатлиха както с нестандартната си композиция, така и с многообразието от описани проявления на майчинството. Изобилие от форми на разказа в сборника „Поздрави на Дикенс” е подбрала съставителката Емилия Миразчийска: съвременна приказка и мемоар, кратки форми, които се възприемат „на един дъх”, експресивна документалистика, фантазъм и мистерия, сатира, исторически дневник.

Коледа като времева празнична тема обединява автори от 6 поколения: доайенът Иван П. Хол (САЩ) е роден през 1932 г., а най-младата Алесандра Порку (Италия) – през 1988 г.  А ако отбележим с лампички върху географската карта държавите, на които принадлежат историите, ще получим изображение на истинска Коледна звезда: България, Гърция, Италия, Испания, Мексико, САЩ, Унгария, Сърбия.

Заглавието на сборника закачливо кореспондира с „Коледна песен” (1843 г.) на Чарлс Дикенс – новелата, която близо 170 години държи венеца на едно от най-четените и популярни произведения, посветени на Рождеството. Всеки един от сюжетите разчупва клишираното социоповедение по време на светлия празник, без да бъде самоцел, а като изненадващо и дълбоко проникване в природата на човека. Когато му се дава възможност за избор, решение, действие. Добротата, благородството и нищетата са взаимно разпознаваеми и взаимно необходими. 

Дядо Коледа…

…или по-точно – отношението към образа му на ниво „making”

С елегантен хумор и психологическо правдоподобие изгражда сюжета си Любов Кронева в разказа „Поздрави на Дикенс”, чието заглавие е избрано и за целия сборник. Маскарадният дълг събира двама труженици от ниския културно-просветен фронт. Над преобразяването в костюмите на дядо Коледа и Снежанка – не по мярка, разбира се, – надделява въпросът: Дали някой някога е убивал ангели?

Отпечатъкът в спомените на не едно поколение за ролевия бизнес на хората под костюма живее и в разказа на Деница Дилова „Горивото на Дядо Коледа”. Динамиката на текста се дължи на стегнатото представяне на гледните точки към едно и също събитие – срещата на двама съученици след десет години на празника. Дали единият ще напълни резервоара на „шейната” на актьора, тръгнал на работа? Дали другият ще получи ръката на изгората си, след като здраво е опитал от „горивото” на бъдещия си тъст?

В разказа на Стоян Ненов „Санта” действието се развива в строежа на крайпътен хотел, в който понякога се чуват реплики на английски език, но преобладава глосолалията на неизвестния град М. Ветеранът Санта няма право да покаже и сантиметър от физиката си, затова е запечатан в огромна „дунапренена глава” и в своя Santa’s office едва смогва да презареди подаръците „от китайски произход”. Декорът в съзнанието на хората, професионализацията срещу различността, калта и кръвта – неща, за които читателят ще избере мярката за автентичност.

Повторението на едно и също действие по Коледа извежда героя от разказа на Давид Албахари „Данило и любовта” (пр. Соня Андонова) на качествено нова духовна платформа. Той влиза несъзнателно в ролята на вълшебния старец и дава един- единствен подарък – горещ чай на едно непознато момиче. След като години е поддържал болката в сърцето си, докато се е питал какво би променил от себе си, ако му се даде шанс да започне отначало. All We Need is Love – е надписът на старата му чаша, а победата на инфаркта е знак за последния добре научен урок на земята.

Подаръците…

…или как никой не може да избяга от тях

Кой е истинският подарък за младия ученик по философия Марк – героя от разказа на Милен Русков „Сбогуване с платониците”? Възможността да променя заглавието на своя дневник, наблюдавайки Sol Invictus и празника Рождество на младите християни. Ще подаде ли ръката си на роба, от чиито уста чува: „не хвърляй бисерите си на свинете…”? Ще съхрани ли подаръка си – дървен кръст, или  ще посвети години на перифразата на „блажени нищите духом”: „неукият върви, но той не се движи”…

Разказът на Жужа Такач „Гостът с измамна външност” (пр. Светла Кьосева) е разположен във времето между Коледа и Нова година, в което всички са некръстени, бродят зли сили и човекът е много лабилен. Саксия с мимоза от цветарския магазин на гробищата получава героинята, от чието име се води повествованието. Устойчивостта на злото, явяващо се като прогресивен технократ, хуманен придружител или санитар, може да бъде неутрализирана единствено чрез възклицанието „Вярвам!”… в доброто на хората.

„Коледен дар” на Глориана Орландо (пр. Райна Кастолди) комбинира осъзнаването на най-ценното – самият живот като подарък, и мигът спокойствие да предаде историята за „Влъхвенските ясли” на малкото си внуче. Мъдростта, която носи документално предаденото преживяване на борбата с болестта и лаконичният изказ вследствие на филтрирането на ценности, обгръщат текста с мека светлина.

Червена порцеланова роза на гроба на любимия, достойно загинал за свободата само на 23 години – това е финалната „снимка” в разказа на Сара Фералия „Една вълшебна Коледа” (пр. Диана Николова). Картинно изящество отличава описанието на 90-годишната героиня, чието единствено прегрешение през живота й е тайното изяждане на няколко пакетчета чипс. Деликатната роля на възрастните благородни хора, избрали неподвижността и тихо съществуват край нас, само от време на време изпълвайки малко парче въздух с уханието на „Виолетки от Парма”.

Има някаква странна символика в гръцкия обичай по Коледа хората да играят на карти срещу малък залог – за късмет. Как се отключва вълшебството на общуването между съвсем непознатите майстор и клиентка проследява в разказа си „Проиграните карти” Димитрис Нолас (пр. Яна Букова). Гирляндите и златните топки, които докосват главата на прагматичния и намръщен Игнатий, се превръщат в история, която има плацебо-ефект, и се оказва „печеливш ход”. Той печели играта срещу самотната възрастна жена, която избира този начин, за да му се отплати. Но как ще завърши играта му с кафеджията…

Опитът като драматург на Рейнол Перес Васкес личи в обективистично шлифованата разкадровка в неговия разказ „Червен и коледен подарък” (пр. Еми Барух). Най-възможният в едно многочленно семейство на границата между Мексико и Тексас подарък на децата е уханието на канелата, която мама им разрешава да стрият по Коледа. А най-практичният – „сакатата” (без документи) червена камионетка „Форд”. Да, празникът може да се състои и през август, ако подаръкът евентуално се счупи преждевременно…

Рождеството…

…или това, което се случва и без „to do list”

Заглавието „Когато семейството седи около масата” на Яна Букова фиксира почти виртуалното общуване между различните „филми” на представителите на традиционна фамилия. Като поставени под различен ъгъл телевизионни екрани диалогът комбинира реплики клишета, а самата комбинация го прави оригинален. Ако се обърка, читателят би могъл да се идентифицира с героя, от чието име се води разказът – Оле, и да затвори очите си с желание да подреди пъзела на взаимоотношенията по свой си начин. Под нарисуваната Витлеемска звезда.

Сетивните измерения на процедурата „in vitro” са в основата на разказа „Рожден ден” на Ноеми Киш (пр. Светла Кьосева). Разказът с най-интересен темпоритъм, в който докторът с име Йожеф, подобно Йосиф от Светото семейство, и сестрата работят в „небесна симфония”. Съзнанието на бъдещата майка усеща зависимостта-независимостта си, виждайки пулсациите на времето, в което новороденият Исус изживява съзряването и Разпятието си за часове, а Благата вест са двете успоредни линии в теста за бременност.

Най-очарователният разказ е на най-младата авторка Алесандра Порку, подписала се за пръв път с името си. Зад заглавието „Пластмасови чинии” (пр. Емилия Миразчийска) се крие кристално чисто писмо молитва до Исус. Разказът звучи като в изповедалня, където авторката оставя страха от ангела, който винаги я наблюдава през ключалката. Притеснението, че пластмасата е обсебила и съдовете и играчките на празника отстъпва пред признанието на личния грях: „аз пиша”.

„Коледа в България” е изпълнена с признателност документална хроника на Иван П. Хол (пр. Христина Василева). Авторът споменава собствената си история скромно, едва в половин страница – ранно детство в България, заедно с родителите си – преподаватели в Американския колеж, дипломиране в Принстън, докторат в Харвард, дипломатическа кариера в Токио. Неговият герой е възпитаникът на колежа Никола и неговият изпълнен с препятствия, достойнство и висока духовна устойчивост път. Строгият протестантски спомен от посягането към най-големия пакет, в който се оказва само въглен, за назидание, но всичко се успокоява от мириса на истинските восъчни свещи, които тихо горят на елхата от 1938 г…

„Завръщане” от Соледад Кордеро (пр. Еми Барух) съхранява уникалния семеен обред за религиозна украса. Образец за кратка документална проза, текстът на Кордеро пътува през времето, знак за което е вестникът от 1958 г., покрил кутията с минидекора на Рождественските ясли. От всичките материали – станиоли, клечки, боички, най-устойчив и трогателен е… хлябът, от който са изработени фигурките на Исус, Мадоната, Йосиф и влъхвите. Свещеният хляб на бащата.

Мая Кисьова