1. Кои са според вас събитията на театралната 2012?
2. Кои са според вас най-слабите представления и главните проблеми в театралния живот в България през 2012?
3. Какъв театър бихте искали да гледате в България през 2013?
С тези три въпроса се обърнахме към 12 театрални критици. Ето и техните отговори:
Николай Йорданов
1. За мен театралното събитие на 2012 е „Хамлет” от У.Шекспир, постановка на Явор Гърдев в Народния театър. Това не означава, че нямаше и други интересни театрални събития през годината, а че „Хамлет” представлява синтез на постиженията на творци, с които може да бъде свързана театралната 2012: Явор Гърдев, естествено, Даниела Ляхова, Никола Тороманов, Венелин Шурелов, Калин Николов, Леонид Йовчев, Весела Бабинова, Валентин Ганев, Виолета Витанова и Станислав Генадиев… Те имаха своето ярко присъствие и в други спектакли през тази година.
2. Трудно ми е да посоча конкретни заглавия като най-слаби. Аз много внимателно подбирам предварително спектаклите, които ще гледам и ходя предимно на прилични или много добри представления. А главният проблем в театралния ни живот е очевидната доминация на постановки, които нямат друга амбиция освен да бъдат продадени на всяка цена.
3. С хоризонт, който да разчупва познатите стереотипи, който задава неочаквани въпроси, който те кара да се вълнуваш дълбоко и да мислиш дълго след падането на завесата…
Албена Тагарева
1. Театралната 2012 беше шарена и разнолика, но събитя, в буквалния смисъл на думата, не липсваха. Едно от най-значимите, случило се макар и в нейния край, определено е появата на спектакъла на Явор Гърдев в НТ „Иван Вазов” „Хамлет”. Не само защото режисьорът използва последния превод на пиесата на български (от Александър Шурбанов), но и защото спектакълът говори на съвременен език за проблемите на обществото и човекът в него. Друго не по-маловажно е продължаващата програма на Британски съвет и програмата на МТФ „Варненско лято” „Световен театър в София” – Кралският национален театър на живо”. Освен че публиката има възможност да гледа едни от най-добрите британски постановки, театърът успява да привлича към себе си много по-широка аудитория. Проектът на Сдружение „36 маймуни” ПроТекст: Навреме, който се случи в централната баня се откроява като една навременно провокативна акция, която освежи театралния пейзаж. Също така е необходимо да се отбележи и затвърждаващото се през тази година присъствие на съвременния танц на българската сцена.
2. Комерсиализацията и слизането под нивото на професионалното в повечето държавни театри е продължаващ проблем, започнал с въведените от държавата промени през миналата година. От друга страна, това кара търсещите творци да намират други пространства за своите спектакли. Този факт сам по себе си е изклчително позитивен. За съжаление обаче така създалата се нездравословна конкуренция между държавния независимия театър би навредила и на двете страни. Независимите остават по-скоро в периферията на общественото внимание, а всъщност тяхната продукция често пъти е много по-провокираща. Също така реализацията на една независима продукция е свързана с редица компромиси, което влияе не добре на професионализма. Това би се оказал голям проблем в бъдеще защото депрофесионализацията на сцената би върнала тетаъра ни много години назад в естетическо отношение.
3. Провокиращ и вдъхновяващ
Ромео Попилиев
1. Не знам дали става дума точно за събития. Ние често натоварваме случващото се (или скоро случилото се) с по-голямо значение, отколкото то би го понесло от една по-сериозна времева дистанция. Така по години се появяват „събития”, които съпоставени или размесени стоят неравностойно и дори странно едни до други. И все пак ще посоча три театрални спектакъла: „Завръщане във Витенберг” на Сфумато, с реж. И. Добчев, „Праехидно” на Г. Димитрова и „Хамлет” с реж. Я. Гърдев на Народния театър. Към тези заглавия могат да се прибавят, разбира се и още.
2. Слабите представления както винаги са много, а също така и онези, които могат да бъдат наречени „средни”. Дори ако обърнем това степенуване, слабото ще се окаже по-стойностно от средното, тъй като в него съществуват евентуални заложби, но те не са били развити, или пък са се сблъскали, унищожавайки се взаимно. Слабото носи в себе си потенциал, докато средното е едно средно добро нещо; едно премерено нещо, което може да бъде развалено – и защо не? – но никога поправено или подобрено. Главните проблеми в театралния живот в България през тази изминала година могат да се сведат в един главен: това е паниката, с която театрите трябва да търсят зрителя. Театралното изкуство може да представлява продукт или стока, но при всички случаи чрез количеството зрители не може да се набави качество. Търговският вид става по-важен от съдържанието: като се тръгне от стоките по магазините и се стигне до театралните спектакли…
3. И аз не знам. То вече не знаем що за живот искаме, та какъв театър ли? Хубавият театър трябва да ни хване „в крачка”; ако ще го очакваме, той пак би следвало да се озове в средната графа.
Венета Дойчева
1. Бих откроила като значими факти на театралната 2012 г. няколко театрални представления: “Хамлет” в Народния театър (заради прочита на Явор Гърдев и заради първата сценична реализация на превода на трагедията на Шекспир от Александър Шурбанов, “Нощна пеперуда” (отново постановка на Явор Гърдев в Народния театър, който освен че откри за българския театър интересен нов текст, даде шанс на младата актриса Весела Бабинова за ярък дебют). Моноспектакълът на Мая Новоселска “Едно малко радио” разкрива уникалната актьорска природа на нейния талант, който отдавна не бяхме виждали в нова театрална продукция. Не бих се осмелила да кажа, че 2012 е предложила изобилие от ярки събития.
2. Слабите представления са в морето от “спектакли по рецепта”, които повечето театри правят, притиснати от принудата за финансова възвращаемост на всяка цена. Този институционализиран натиск е и един от главните проблеми в театралния живот днес. В резултат театрите са в режим на крайна несигурност, страх от експеримент, угаждане на публиката и пребиваване в територията на най-масовата и най-елементарната представа за театър: четлив, познат, развлекателен, залагащ на популярни (от телевизията) актьори и копиращ комерсиални модели. Често започна да се повтаря, че театрите са пълни, като се виждат само софийските салони и се избягва да се диагностицира театралния живот в малките градове, където цели структури са на ръба на оцеляването. В театри със силни театрални традиции в миналото се сринаха специфични производствени сектори, изгубиха се специфични умения (технически и артистични), естествения обмен между творческите поколения въобще не може да се случи. Отчаяното гонене на зрителя води до предлагане на съмнителна продукция, страхувам се, че с това късогледо мислене театърът рискува да прогони своя зрител.
3. Искам по нашите сцени да може да се види смел, ярък, интригуващ театър, който да бъде значим фактор на съвременната култура. Това означава, че трябва да предлагат артистични открития, а не епигонски копия.
Милена Михайлова
1. Смятам, че създаването на Студио за документален театър „Vox Populi” (в началото на 2012 г.) е истинско събитие. Най-сетне и в България се появи известната от години по света вербатим техника в театъра, чрез която историите на автентични човеци стават повод за разглеждане на обществено значими проблеми, за въвличане на публиката в истинския живот и провокиране на социално ангажирано мислене. През 2012 г. артистичният колектив на „Vox Populi”, начело с младата режисьорка Неда Соколовска, представи два стойностни и необходими на обществото ни спектакъла в „Червената къща” – „Невидими” №1” и „Яце Форкаш”. Второто издание на АСТ Фестивала за свободен театър също може да бъде определено като събитие, заради смело продължаващия му живот и богатата му театрална програма. Сред заслужаващите внимание спектакли са и: „Нощна пеперуда” от П. Гладилин (Народен театър, реж. Явор Гърдев), интерактивният танцов спектакъл „Азамен” (на платформата “Runabout project”), “Отровата на театъра” от Р. Сирера (Народен театър, реж. Марий Росен), „Свят/о” в Столичния куклен театър (автор, танци и постановка Дуда Пайва, Холандия), „Отвъд принципа на удоволствието” на Coldpiece Dance Theatre Company (Младежки театър, постановка Александър Манджуков). За отбелязване е и фактът, че 2012 г. е оживена от активното създаване на нова българска драматургия, която вече намира и своите театрални реализации.
2. Най-слабите представления през 2012 г. са тези, които искат на всяка цена да се харесат на публиката, да я забавляват на първосигнално ниво, без да я провокират да мисли, а единствено и само да си стои безучастна в тъмната зала. Причината и тази година е комерсиализацията на българския театър, обслужването на масовия вкус и липсата на смелост и интерес от страна на повечето репертоарни театри да се доверят на нещо различно от познатото, изпитаното.
3. Много ми се гледа смел, свободен, богат на театрални форми театър. И най-вече – жадувам да гледам повече социално ангажиран театър в България. Важно е създаването на театър, който да възпитава граждански активна, мислеща публика. Театър, който да я спаси от пасивността, и всички – творци, зрители – да поемат отговорност и да имат съзнание за присъствието си в този наш живот, тук и сега.
Зорница Каменова
1. От българските продукции с интерес очаквах мащабните театрални продукции „Хамлет“ и „Животът е прекрасен“ в Народен театър „Иван Вазов“, както и „Вуйчо Ваньо“ във Варненския драматичен театър. От по-камерните спектакли бих отбелязала „Нощна пеперуда“ в Народен театър, „Любовна песен“ в Младежки театър, „Скъпа Елена Сергеевна“ на сдружение Реплика, „Вграждане“ в Пловдивския куклен театър, „Приказка за скитника- крал“ в Столичен куклен театър. От съвременият танц и пърформанс в България бях приятно изненадана от „Протекст „Навреме“, който гледах в Баня баши и АртеФакт, проект на Дерида Денс Център. От чуждите събития на моята театрална 2012 внимание заслужават театрални продукции, които гостуваха по покана на Международния театрален фестивал “Варненско лято“ 2012. В програмата се представиха няколко интересни спектакъла, от които ще отбележа танцовия спектакъл на Раймунд Хог – „Един следобед“, продукцията Дориан Грей на Бургтеатър Виена, Австрия, Госпожица Юлия на Театър „Интима“, Стокхолм, Швеция. Не мога да не считам за събитие и превърналата се в традиция програма НТ ЛАЙФ, която излъчва премиерите на Кралския национален театър – Лондон на живо, както и филмът за харизматичната Марина Абрамович – „Артистът присъства“.
2. За мен най-слабите представления са тези, които обслужват единствено масовия вкус. Не ги споменвам поименно, защото наблюденията ми са, че те формират основна маса от афиша на българския театър в момента.
3. Нека продължава добрата тенденция театралният пейзаж да е разнообразен и в естетическите посоки, и в жанровете, и в пространствата, и в целевата публика. Пожелавам си театърът на 2013 да е по-въздействащ и по-категоричен в посланията си, в езика и в средствата, които използва.
Асен Терзиев
1. Излъчванията на живо на най-добрите спектакли от Националния театър на Лондон (NT Live) в Синема Сити (организирани от Британски съвет и Фондация „Хомо Луденс”). Международните програми на МТФ „Варненско лято” и Sofia Dance Week. От чисто българската продукция двата най-добри спектакъла бяха направени от режисьора Явор Гърдев в Народния театър. Личният ми фаворит е „Нощна пеперуда” от Пьотр Гладилин, но много високо ценя и „Хамлет” по новия превод на проф. А. Шурбанов с Леонид Йовчев в главната роля.
2. Близо 50% от заглавията всеки сезон са с доста съмнително качество, но с годините съм се научил да се пазя и да не ги гледам. Избягвам чисто комерсиалните заглавия, обичайния репертоарен пълнеж и имам алергия към мюзикъли, правени в България. Основният проблем на българския театър е, че е тежко консервативен (в административен и естетически смисъл), неадекватен и губещ връзка с важните проблеми на настоящето и постиженията в европейския театър и другите изкуства. Използвам този въпрос и, за да спомена още нещо, което ме вълнува, но и силно разочарова през тази година – представленията на свободния театър. Отново няма да споменавам конкретни имена, защото мисля, че това е най-уязвимият и крехък слой в съвременния български театър, но не мога да премълча, че голяма част от цялата тазгодишна продукция, беше на ниво, граничещо на ръба на професионализма, и причините видимо не бяха в липсата на средства, а в липсата на идеи.
3. Адекватен, увлекателен, непредсказуем и смислен.
Румяна Николова
1. Проектът NT Live (Кралски национален театър на живо) заради възможността да станем част от световно преживяване на качествено театрално събитие; заради изключителната актьорска игра, съвременни британски текстове, интригуващите и актуални интерпретации на класическа драматургия. Спектакълът “Хамлет” (НТ “И. Вазов”, режисьор Явор Гърдев) заради това, че накара театралната гилдия и непрофесионалния зрител да говори много, разпалено и вдъхновено, анализирайки и преосмисляйки видяното на сцената.
2. Отсъствието на работещи механизми за анализ, оценка и финансиране на сценичните изкуства. Масовото присъствие на спектакли с трудно уловим смисъл (във всички измерения на думата).
3. Спектакли, които поставят актуални проблеми и говорят на съвременен сценичен език.
Ангелина Георгиева
1. За мен те останаха свързани с представянето на международни фигури от съвременния театър, танц и пърформанс, които пишат новата им история – Джонатан Бьроуз с „Лекция за пет пари…”, Раймунд Хог с „Един следобед” на МТФ „Варненско лято” ; „Говореща глава” на Liquid Loft и „Париж” – соло на Хр. Бакалов на Sofia Dance Week. На „Антистатик” се видяха интересни експериментални сценични форми, сред които бих откроила Драгана Булут (Сърбия/Германия) с провокативния пърформанс-търг „Предай нататък” и, разбира се, международния хит на Иво Димчев „I-On”.
2. Очаквах повече от „Суматоха” на М. Куркински – при цялата си необмисленост, представлението проявява и пошла политическа некоректност. Проблем ми се струва неотстояването на естетически профили на театрите извън това, че почти всички вече приличат на булевардни. Свободната сцена разкрива нови естетики, но все още остава под необходимото ниво. Задържащи развитието й са липсата на пространства, както и на график, ясни приоритети и прозрачност на конкурсите за финансиране.
3. Да разширява и развива представите ми за театър, танц и пърформанс и основанията ми да се занимавам с тези изкуства.
Митко Новков
1. Безспорно „Хамлет“ на Явор Гърдев в Народен театър „Иван Вазов“ с Леонид Йовчев в главната роля. Мащабен проект, мащабно извършен. Промислен, сътворен, изпълнен! Страхотен екип, великолепна сценографска работа, вдъхновена актьорска игра. С този „Хамлет“ може и да не си докрай съгласен, но не може да не си впечатлен. Още: „Вграждане“ в Държавен куклен театър – Пловдив с режисьор Веселка Кунчева и художник Мариета Голомехова. Всичко казано по-горе важи и за този спектакъл. Вдъхновен екип, вдъхновени актьори, вдъхновена музика, вдъхновени зрители. Не мога да не отбележа и „Едно малко радио“ в Сатиричния театър, където Теди Москов и Мая Новоселска демонстрират отново, че са страхотна двойка; и „Свят/о“ в Столичния куклен театър – един толкова странен с красотата си и с постановката си спектакъл (негов автор е известният холандски артист с бразилски произход Дуда Пайва), че те оставя изумен и въодушевен от срещата с това смайващо представление.
2. Лошото в точка 2. е, че при нея ми беше по-трудно да избера, „урожаят“ е наистина богат. И все пак по низходяща линия: „Скъпа Елена Сергеевна“ – реж. Мартин Киселов, автор Людмила Разумовская, на сцената на „Сфумато“. Въпреки героичните усилия на актьорите, съветската вехтост на пиесата, както и на постановката, е неспасяема; „Ревизор“ – реж. Мариус Куркински, НТ „Иван Вазов“ – колкото повече гледах този спектакъл, толкова повече се подмладявах, докато накрая станах някъде на 10 години – така ретроградно, старозаветно и мухлясало ми се видя това представление; „Кръщене“ – реж. и текст Камен Донев, Военен театър – чалгия на сцената, жалко за ангажираните в това пошло недоразумение великолепни актьори. Проблемът според мен: част от българския театър спря да мисли, вторачен в касата. То не може всеки спектакъл да е „Хамлет“ и „Вграждане“, но може все пак да бъде задълбочено замислен и осмислен, а не повърхностно измислен и несмислен. Защото само в първия случай имаме истински театър, във втория прескачаме в „Син Сити“.
Мирослава Тодорова
1. Най-интересните събития за мен бяха представленията в рамките на чуждата програма на „Варненско лято“ 2012 най-вече танцовият спектакъл на Раймунд Хог „Един следобед“, „Лекция за пет пари и пиеса за кравата“ – лекция пърформанс на Джоната Бъроуз и Матео Фарджион, „Госпожица Юлия“ на Анна Петерсон и „Дориан Грей“ на Бастиан Крафт, както и представления от програмата на Sofia Dance Week – „Говореща глава“ на Крис Харинг, миниатюрите на японеца Хироаки Умеда, детското танцово представление на унгарската компания „Negative Variete“. Разбира се, проектът „NT live”, който ни даде възможност да гледаме „на живо“ представления от Националния театър в Лондон. Много интересен беше за мен проектът „Свят/о“ на холандския артист Дуда Пайва в Кукления театър, също и историята за времето на Гергана Димитрова в рамките на проекта „Протекст“ в банята. Лично мое усещане, което не смея да нарека откритие, появило се по време на танцовия фестивал Sofia Dance Week, че публиката за танц става все по-активна, отворена, любопитна и еманципирана, което е своеобразно събитие за мен.
2. Не мога да номинирам „най-слабо“ представление, но слаби представления никак не липсваха и в театъра, и в танца. Като част от проблемите мога да спомена: липсата на целенасочени културни политики за развиването на жанра „съвременен танц“, като не бива да се пропуска все пак появата тази година на отделна сесия за „танц“ (във всичките му разновидности) във финансиращите програми на МК; неспособността на независимия театър да се заяви сериозно и естетически обосновано в пространството на изпълнителските изкуства. Бих се радвала, ако през 2013 се срещам с повече режисьори и хореографи, които да споделят наистина свое и различно разбиране за свят – много лично, с финес, стил, деликатност и интелигентност.
Михаил Байков
1. Ако в събитийността има нотка на уникалност, именно заради спецификата на своето случване, то за мен категоричното събитие на театралната ни 2012 г. е ХХ издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято”. Юбилейният брой на най-авторитетния ни театрален форум успява вече две десетилетия да представя най-доброто от българския и световен театър, а със своите модули през последните години и да създава нови публики, както и да развива нови сценични форми. Що се отнася до конкретен спектакъл, няма да кажа нещо ново – крачки пред останалите излиза „Хамлет” на Яв. Гърдев, но пък има и защо. В по-глобален мащаб, но съвсем не с ранг на събитие, е присъствието на Шекспир като цяло в театралния ни сезон. Към наследените от миналата година „Сън в лятна нощ” и „Както ви харесва”, тази година на сцена се качи „Крал Лир” на Ст. Мурджев в Пловдив, а до края на сезона трябва да видим и „Ромео и Жулиета” в ТБА. В кукления свят това са спектаклите „На ръба” на театър „Атом”, „Приказка за скитника-крал” в СКТ и „Пепеляшка” в Ст. Загора. Особено ме радват новите издания на две започнали през миналата година събития и продължили през настоящата. Първото е Фестивалът за свободен театър 2, а второто – новите премиери на Националния театър на Лондон на живо.
2. Проблематична остава ясната визия за развитие на сценичния сектор и отвъд финансовите резултати от проведената театрална реформа. Имам усещането за продължаващ дефицит на мощни фигури в режисурата и драматургията, които да изведат българския театър до мейнстрийма на европейските и световни практики. България продължава да бъде вносител на сценични форми и художествени идеи и износител на печеливши имена в режисурата и стейдж дизайна. Важно е да преосмислим тази експортна политика в театъра.
3. Театър, който провокира и те кара да се замислиш – това искам. Все едно добър или лош, и от лошия има смисъл. Ще ми се през 2013 театърът да минава през мен и да оставя нещо, защото през отиващата си година, не рядко, много от спектаклите повече взимаха, отколкото даваха, а не бива да е така.
Анкетата подготви
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
