Надежда Стоянова
Тази година отбелязваме 120-годишнината от рождението на Елисавета Багряна. Животът и творчеството й са били обект на немалко обстойни и задълбочени литературноисторически изследвания, но въпреки това трябва да признаем, че все още липсва издание с нейните събрани съчинения, съпроводено с прецизен коментарен апарат, както липсва и подробен био-библиографски очерк за нея[1]. По-пълни издания с избрани нейни съчинения са излизали поне три пъти. През 1973 г., по случай нейната осемдесетгодишнина, се появява „Избрана лирика в два тома” под редакцията на Людмила Исаева и с предговор на Пантелей Зарев; десет години по-късно излиза още едно двутомно издание „Избрани произведения“ отново под редакцията на Людмила Исаева, в което са поместени и стихотворенията от „На брега на времето“ (1983), а през 1988 г. излиза най-пълното до момента издание на нейни творби „Избрани стихотворения в три тома“ под редакцията на Надя Кехлибарева, в което е добавен и цикълът „В деня на равносметка“. Извън тези томове обаче остават множество лирически творби, писани през различни години, които самата Багряна не включва в своите стихосбирки, произведенията й за деца – книгите „Търкулната година“ (1931), „Звездички“ (1941) и др. – както и нейните опити в белетристиката (някои кратки разкази и пътеписи) и драматургията (пиесата „Госпожата“, 1938, в съавт. с Матвей Вълев); неотбелязани в издадените избрани съчинения са и различните редакции на каноничните текстове. Голяма част от тези произведения днес се откриват само по страниците на периодичния печат („Вестник на жената”, „Златорог”, „Демократически преглед”, „Съвременник“, „Обществена мисъл” и много други). Много от тях не могат да съперничат в художествените си качества с произведения, които поетесата публикува в стихосбирките си, но от литературноисторична гледна точка те са свидетелство за творческия път на един от най-дълголетните български класици; те откриват възможността да бъдат набелязани детайлно промените в поетиката на авторката, а посредством това да се попълнят познанията ни за важните тенденции в българската литература от различни десетилетия. И не на последно място, забравените творби на Багряна позволяват да се проследи процесът на изграждането на концептуалната цялост на нейните поетически книги. Тук ще представя три от ранните лирически творби на поетесата, които тя не е поместила в най-популярната си и може би най-продължително подготвяна стихосбирка – дебютната „Вечната и святата“ (1927).
Едно вероятно неизвестно за съвременния читател стихотворение, от първото публикуване на което също отбелязваме годишнина, е излязлото преди 90 години във великденския брой на списание „Български воин”[2] произведение „Mater dolorosa” („Български воин“, год. 1, кн. 6 от 6 април 1923, с. 2). Подписано е с псевдонима Елизабета Б., с който авторката се е утвърдила вече на страниците на „Вестник на жената“, макар че няколко месеца по-рано е направила и своя дебют в сп. „Златорог“ под новото си име Е. Багряна („Златорог“, год. 3, кн. 9, 1922). Образът на скърбящата майка (в християнските изображения се среща в три разновидности – Mater Dolorosa, Stabat Mater и Pieta) кореспондира с познатите от първата стихосбирка на авторката архетипни женски образи и най-вече с героините в едноименния цикъл „Вечната и святата“. Голяма част от произведенията от самия цикъл се появяват две години по-късно – в януарската книжка на сп. „Златорог“ („Вечната“, „Потомка“, „Към нея“, „Жертвата“ и „Святата“), което означава, че „Mater dolorosa“ e едно от първите стихотворения, в което може да се разчете характерният за много от творбите стремеж към универсализация на лирическите персонажи. Но за разлика от публикуваните в книгата произведения, които се оттласкват от обществено-политическата актуалност, „Mater dolorosa“ препраща към времето на войните, а тонът му е подчертано траурен, с което стои встрани от коментираната нееднократно от критиката виталност в цикъла „Вечната и святата“ – причини, с които бихме могли да си обясним и отпадането му от стихосбирката.
„Сън“ и „Навечерие“ са следващите две слабо познати лирически творби на Багряна, които излизат година по-късно. Първата от тях е публикувана отново под псевдонима Елизабета Б. в популярния през 20-те и 30-те седмичен лист „Вестник на жената“ („Вестник на жената“, год. 3, бр. 145 от 5 април 1924 г., с. 2), а втората – вече под псевдонима Ел. Б. Багряна – в „Демократически преглед“ (год. 17, кн. 3 от декември 1924 г., с. 222), редом до „Сняг“. За лирическия Аз в двете стихотворения времето е очакване, сън и стих, чиито символично-носталгични измерения виждаме като вече заличени от непосредствеността и интензивността на преживяването, както манифестира още началната творба „Летете – радостни или омразни…” (по-късно озаглавена „Дни мои”) и демонстрират останалите творби във „Вечната и святата”.
Множеството невключени в книги произведения на Елисавета Багряна, както и различните варианти на известните ни текстове са в състояние да отворят перспективата към редица интертекстуални паралели и литературноисторически контексти; те биха допълнили предисторията на стихосбирките и вероятно биха участвали в съставянето на малко познати сюжети от творческия път на авторката. А това е още една възможност да честваме паметта на българската поетеса.
Mater dolorosa
И екват тържествени, бавни камбани,
молебствен канон и надгробни ридания –
на тежки вълни над града разлюляни, –
над куполи златни и над каменни здания.
И ето във храма глави беловласи
на майки, в отколешен траур облечени,
до хладните плочи склонили чела си.
С натегнали в горест слова неизречени:
далече от мен и от родната стреха,
не ги закрилиха плача и молитвите.
Не е ли излишна днес всяка утеха,
не бе ли напразно смъртта им във битвите?
Когато победно камбаните биха
и светли слова тук им подвига славеха
аз чувах гласа им, безсилна и тиха,
и горки сълзи гордостта ми удавяха.
От мойто видение, може би, сгряни,
безпомощна помощ от мене те диреха,
и стенеха „майко“ сред черните рани,
и шепнеха „майко“, когато умираха.
Тоз стон е забит във сърцето ми право.
Тоз стон е последно за мен утешение,
и него ли, Господи, аз да забравя,
и има ли в моята скръб прегрешение.
И бият тържествени, бавни камбани,
на черни вълни над сърцата ни плиснали.
И майките леят сълзите набрани,
чела си до хладните плочи притиснали.
Сън
Аз те срещнах – и бликна в душата ми песен
на предчувствие, радост и страх –
сякаш топло крило ме издигна, понесе,
сякаш в някакъв сън заживях.
Засънувах аз синия пламък, пробляснал,
в удължените странни очи –
покоряващ неволно, обещаващ неясно,
като спомена – скъп и горчив.
Знам, че още преди да се сгрее земята
и стопи навалялия сняг,
преди първия полъх на пролет и лято
аз ще бъда разбудена пак –
и от мойте възторзи, надежди, победи
ще остане – един спомен тих,
една гънка горчива край устните бледи
и в тетрадката – някой нов стих.
Навечерие
И своята любов,
и твойто безучастие,
превърнах аз във стих.
Безпаметния зов
и моя сън за щастие
в стиха си въплотих.
В един-едничък миг
мечтата на годините
открих и разпилях –
то беше смъртен вик,
но в погледа на сините
очи проблесна смях.
Ще падне скоро сняг,
ще потуши искриците,
ще стихне всеки звук.
Седя на своя праг
и гледам, гледам птиците,
отлитащи на юг.
[1] Появявали са се кратки био-библиографски справки за Елисавета Багряна – вж. Илинчева, Катерина, Владимир Тороманов, Антония Атанасова, Лидия Върбанова. „Био-библиографски очерк за Елисавета Багряна, Христо Радевски, Борис Крумов” („Библиотека детски творци”, 1984), както и Трендафилова, Радка. „Елисавета Багряна през погледа на библиографа“ В: „Българска книга“, кн. 3 от 1992, с. 50-51. Пълен списък с публикуваните в сп. „Златорог“ лирически текстове на Багряна дава Надежда Александрова в статията си „Дора Габе и Багряна в „Златорог“, В: „Следва“ кн. 21 от 2009, с. 17-21. Частична библиографска справка за творчеството на поетесата и критическата литература за него откриваме и в Речник на българската литература, София, 1976, т. 1.
[2]Списание „Български воин” (седмичен литературен лист с илюстрации) излиза от 1923 до 1940 г. и е издавано от редакционен колектив. Сред сътрудниците му са Елин Пелин, Георги Райчев, Николай Райнов, Людмил Стоянов, Стилиян Чилингиров, Йордан Стубел и др.
В последните години доста започнах да харесвам поезията, макар, че в училище никак не я разбирах и бяха досадни стихотворенията. Ето тази част…’ Засънувах аз синия пламък, пробляснал,в удължените странни очи –окоряващ неволно, обещаващ неясно,като спомена – скъп и горчив.Знам, че още преди да се сгрее земята и стопи навалялия сняг,преди първия полъх на пролет и лято аз ще бъда разбудена пак …..’ много силни строфи,които казват много за душата на един човек,който таи в себе си голяма болка и искра за любов.
Едва ли има някой, който ако го попиташ за името на тази жена да не може да ти каже, която е и колко красиви и силно вдъхновяващи стихотворения е написала.Творби,които за щастие все още се изучават от учениците, макар и не много подробно.Не бива ей така с лека ръка да захвърляме истинското си творчество.Навечерието е невероятно стихотворение,как и неговото безучастие е превърнала в стих, когато човек обича , то любовта го кара да прави всичко.