Ричард Русо и Владислав Тодоров
за писането на кино
Под името СтолицаЛитература са обединени поредица от литературни прояви, организирани като продължение на вече утвърдените Созополски семинари по творческо писане, създадени от Фондация „Елизабет Костова”. През 2013 г. се проведе второто издание, което този път беше фокусирано върху творческото писане, но със специален акцент към адаптирането на художествени текстове към езика на киното. Програмата на СтолицаЛитература беше разделена на две части в дните 20-22 май и 27-29 май. Първата част беше посветена на специалния гост-лектор – американския писател и сценарист Ричард Русо, носител на награда „Пулицър” за романа „Емпайр фолс” (издаден на български, Сиела, 2013). Неговият принос към създаването на истории за кино беше представен пред българска и чужда публика с прожекции на филмите „Няма балами” и „Да запазиш тайната”. Ден по-късно авторът изнесе лекция по творческо писане в Библиотеката по англицистика и американистика на Софийския университет, а след това взе участие в обсъждане на писането за кино и прехода от романа към филма от творческа гледна точка. Той сподели желанието си не просто да разкаже някаква история, но да опише ситуация, която би могла да се отнася до всекиго. Дискусията, състояла се в „Червената къща”, беше модерирана от българския писател Владислав Тодоров, който всъщност беше другият основен гост на това издание на СтолицаЛитература.
На 28 май авторът на „Дзифт” и „Цинкограф” (адаптиран под филмовото заглавие „Цветът на хамелеона”) говори с Миглена Николчина относно писането за кино, изхабените метафори и трудността историята от роман да се превърне в сценарий за филм. Владислав Тодоров разказа за трансформациите, през които са преминали двата му романа, за да се превърнат в сюжет за кино. Работата при пресъздаването на „Дзифт” е изисквала внимателна преработка на първоначалната история, за да може така важното присъствие на мумията да бъде скрито в самата визия на филма. Налага се авторът да създаде разказвач зад кадър, който да води зрителя по пътя на героя между затвора и гробището. При заснемането на актуалния филм по романа „Цинкограф” се налага радикално лишение от няколко сюжетни линии и цели епизоди от книгата, която се разклонява в няколко истории. Именно поради големите промени в съдържанието се налага и смяна на заглавието на киноверсията, като заедно с режисьора Емил Христов избират заглавието „Цветът на хамелеона”, защото са решили, че е достатъчно комуникативно, говори за характера на основния герой и най-важното – поражда очакване. Разказът във филма е част от общото виждане на писателя за най-новата история на България, която според него предполага създаване на мистификации и въвличане на героите в теория на конспирациите. И все пак Тодоров отрече да има претенция за пресъздаване на реална ситуация, защото целта му по-скоро е да представи групов образ на тогавашния елит, който охотно сътрудничи на една паралелна Държавна сигурност. Появата на успоредни организации е пример за теорията за дискурсивния вирус, който чрез пренасяне от една в следваща система успява да разруши всеки предходен режим, каза авторът. В случая вирусът се явява в лицето на главния герой, който е човек със способности, но без смислена цел, човек, който успява да се изменя според заобикалящата действителност, също като хамелеон. Ролята на съдба тук играе любовната история, която замества социалното наказание и води героя към нелепа случайна смърт. Писателят сподели, че адаптирането на художествен текст за кино изисква постоянна работа, защото често се налагат промени дори по време на заснемане на определена сцена, случва се думите да звучат кухо от устата на героя. И все пак това как да изглежда филмът се решава при монтирането му, когато много сцени могат да отпаднат, и тогава се разкрива колко различен всъщност може да бъде един роман от собствената си екранизация. В дискусията с публиката Владислав Тодоров разказа, че идеите за книгите му първоначално се зараждат по-скоро като сценарии и по-късно се развиват като романи. Запитан от присъстващите, той сподели, че филмите по негови сценарии са разпространени и гледани по цял свят, но засега само вътрешната нужда от трилогия би го накарала да се захване с писането на нов сценарий. Последният ден от програмата отново беше посветен на лекция по творческо писане, но този път водена от Владислав Тодоров.
ГАЛИНА КАЛЧЕВА
