Джанкарло де Каталдо
Преди няколко години в Пекин се проведе среща между италиански и китайски писатели на криминална тематика. Останах много поразен от голямата свобода, с която Циу Сяолун изрази силно критични позиции относно съвременен Китай.
– Така е – признава той, – трябва повече да внимавам, особено когато сред слушателите има такива, които не са китайци. Факт е, че от време на време получавам по някое смъмряне от хора, заемащи властови постове в Китай. Неща от рода на: „Четем ти книгите, както и интервютата.”
Трябва да внимавам, но само донякъде. В сравнение с писателите, които живеят и работят в Китай, аз се радвам на огромна свобода.
Циу, роден през 1953 г. в Шанхай, живее в САЩ от 1989 г. Наложило се да напусне страната си, защото бил смятан за твърде голям съмишленик на студентите от Тиенанмън, и оттогава пише на английски.
Дължи славата си на успешна поредица криминални романи, в които главно действащо лице е един изключителен образ на полицай, поет и кулинар, Чън Цао – образован и чувствителен мъж, вечно разкъсван между лоялността си към правосъдието и подчинението на вездесъщата Партия.
Полицай и поет – любопитно съчетание.
– Но много здраво свързано с действителността, вярвайте ми. В образа му присъстват характерните черти на реални личности. Прототипът на Чън е един мой приятел, който защити докторат по английска литература и го назначиха в шанхайската полиция по решение на Партията съгласно политиката по онова време. А в непрестанния конфликт между съвестта на Чън и наложените от режима ограничения се оглежда преживяното от много други приятели, които заемат важни постове в системата и се стараят, на фона на множество неуспехи и разочарования, да я направят по-добра.
И за да сме точни, господин Циу, освен автор на криминални романи вие сте преди всичко поет…
– Да, и в книгите ми изобилстват както стиховете, написани от Чън (моите стихове), така и цитати от класическата китайска поезия. Ние имаме древна традиция да съчетаваме поезия и художествена проза. От една страна, поезията позволява включването на лирически отклонения в хода на повествованието; от друга, Чън изразява чрез стиховете своето разбиране за едно поетично, състрадателно правосъдие, доста отдалечено от тесния кръгозор на професионалния следовател. А и в края на краищата поезията ни помага да разберем колко прилики има между Китай от времето на династията Тан през VII век и в днешно време.
Да поговорим за най-новия случай на инспектор Чън – Cyber China. Една история за смърт и корупция, в която интернет играе решаваща роля.
– Тя е по действителен случай. Висш партиен функционер бива заснет по време на официална церемония. На снимката се вижда една подробност: този човек пуши неприлично скъпа марка цигари. Някой пуска снимката в интернет и възниква въпросът: как така може да си позволи подобен лукс с парите, които е декларирал, че изкарва? Със сигурност е корумпиран! Започва се това, което в Китай се нарича „хайка за човешко месо”, на практика функционерът става мишена на безжалостен публичен процес. Партията е принудена да се намеси и да го неутрализира. Всичко това е предизвикано от нетизени, жителите на мрежата. Нетизен е онзи, който се бори да завоюва своето гражданство в интернет пространството. Тази битка не е мислима на никое друго място. Но в днешен Китай мрежата играе решаваща роля, защото напук на бурния икономически възход системата си остава авторитарна, неизменяема, и упражнява железен контрол върху медиите. Така че битката на нетизените е битка за свобода.
„В девет случая от десет нещата не се развиват по план”.
Прочетох тази поговорка в един от романите ви и като южняк и фаталист останах дълбоко впечатлен.
– Това е просто една стара поговорка. Спомената е в писмо от Ян Ху (221-278), прочут генерал от династията Дзин, и е във връзка с превратностите и непредвидените моменти в неговата кариера. Но, както казва Стария ловец, мъдрият баща на детектив Ю – дясната ръка на нашия Чън, „трябва да има нещо дълбоко в една поговорка, щом тя се предава от поколение на поколение в продължение на хиляда години…”
Напомняне за това колко е древен Китай… Значи има традиционна китайска линия на криминалния роман? Нещо от рода на жанра худънит на Запад?
– В Китай не съществува истинска традиция на криминалния жанр. Най-близо до нея са „историите за съдии”, много популярни през изминалите векове. Но не ги свързвайте със съдиите в една съвременна демокрация. Съдия Бao, традиционен герой, е цингуан, буквално „неподкупен служител, който се бори за справедливост”. Историите за съдии не се въртят около разкриването на виновника, а около въпроса ще успее ли съдията да въздаде справедливост, като надвие мрежата от корупция и съучастничество, която закриля виновника и отравя системата? Защото разследващият никога не е самостоятелна професионална фигура, а винаги и при всички положения еманация на Властта. Тогава кой гарантира неговата честност и неподкупност? Не и Властта, била тя имперска или комунистическа. А само и единствено индивидуалната съвест. Тези теми са много популярни в Китай, защото прилягат към всяка система и оцеляват през вековете: някога безстрашните съдии са отправяли предизвикателство към външния враг – престъплението – и врага отвътре, днес съществуват безстрашните партийни функционери, каквито също има.
Интересно, много нашенски ми звучат тези ваши твърдения…
– Да ви кажа ли кое е интересното? Че Културната революция е тръгнала от критика на Мао по повод едно представление на Пекинската опера – историята на един цингуан от династията Мин.
По повод Културната революция – знаете, че през 70-те години много младежи на Запад са я митологизирали.
– Разбира се. Били са очаровани от някои идеи на Мао, но ако бяха преживели събитията, нямаше да са толкова възторжени. Баща ми е бил жертва на хунвейбините, осъден на унизителна публична самокритика, да моли за милост с табела на врата под голям портрет на Мао. Какво е било провинението му: че е развивал скромна икономическа дейност преди 1949 г.! И мен не ме подмина. Бях „черна издънка”, т.е. син на враг на режима. Бих могъл да ви разкажа хиляди такива истории, защото няма китайско семейство, което да не пази ужасяващ спомен за Културната революция. Моралният срив, който днес изживява Китай, е пряка последица от онези десет трагични години.
И въпреки това един таксиметров шофьор в Пекин веднъж ми говори за Мао като за един от великите мандарини, последния. Част от нашата история, каза.
– Нека ви разкажа тогава за друг един таксиметров шофьор. Той си държеше на предното стъкло снимчица на Мао. Попитах го по каква причина. Чуйте как ми отговори: „Има голямо движение, много катастрофи стават заради злите духове на пътя. Но понеже Мао е най-големият, най-жестокият от всички зли духове, дано държи по-кротките от тях далеч от таксито ми!”
Преведе от италиански
Дария Карапеткова
Източник: в. „Република”, 7 август 2014 г.
http://www.repubblica.it/cultura/2014/08/07/news/qiu_xiaolong_distruggo_il_mito_di_mao_a_colpi_di_thriller-93309474/
