Амелия Личева
Един от най-разтърсващите кадри, който завинаги се запечата в съзнанието на мнозина, е ликуването на палестински граждани, което Си Ен Ен показа малко след рухването на кулите близнаци. Радостта от човешката болка, тържеството от успеха на атентатите, доволството от отмъщението, шокираха и разтърсваха. Този тип реакция предизвика написването на текстове от типа на „Гневът и гордостта” и „Силата на разума” от Ориана Фалачи, за опасенията на която в последните дни често ни се напомня.
Срещу текстовете на Фалачи имаше голяма съпротива, защото мисията на интелектуалците е не да разпалват, а да помагат да надраснем философията на омразата. Тази мисия не се е променила. Но въпросите на италианската писателка не спират да будят размисъл. Те са все по-актуални днес, когато се вижда, че нетърпимостта ескалира, че шаржовете се наказват със смърт, че живеенето в страните домакини не притъпява омразата, тъкмо напротив, нагнетява я. Агресията няма чувство за хумор. Тя открива съвсем истински огън срещу изразните средства на изкуството. Започва неравна и апокалиптична битка. Това, разбира се, важи за всяка агресия, далеч не само за тази на религиозна основа.
Мълчаливата съпротива и солидарността са само първата крачка. След нея трябва да дойдат думите, които да се опитат да осмислят как може да се спасим от перспективата да живеем в един свят, в който толерантността завинаги си е отишла.
