◊ ◊ ◊

Силвия Чолева

бр. 5/2015
въведение към стихотворение
което предстои да бъде написано
в памет на приятеля Жоро
поета Рупчев

събудих се вчера със стихотворение в главата
в което говорех с теб трудно беше
като разговор за поезия
как пишем какво четем
и си спомних
че си четяхме стихотворения
ти ми казваше вицове
пускахме си музика по телефона нощем
докато ти си буден
а аз не заспивам били сме на 16-17
искахме да прочетем света
в зоната го отпускаха капка по капка
ти се шегуваше с това както и с болестта си
пушехме пиехме и разговаряхме церемониално
лежейки гледайки в тавана прегърнати
лудата тъкмо я отнасяха
увита в оранжевото одеяло
пианото в стаята не издаваше звук
както сега мълчиш
един ден видях в квартала
майка ти съсипана
беше изгубила надежда
а ти държеше в ръка болестта  (как да й обясня)
като монета с която играем ези-тура
коя страна печелеше не разбрахме но
понякога излизах на балкона на стаята ти
докато говорехме с часове
и гледах в грозните съседни дворове
където беше бараката на майстора
на пластмасови човечета
после се гмурвах обратно в одимената
до невъзможност стая
ти почти не мърдашe вече
каза
извадє ми една от чекмеджето с успокоителните
скрита e
и аз го направих
цигарата изгоря докрай до жълтото на пръстите
пепелта се ръсеше в кафето до леглото на стола
до леглото леглото леглото
не плаках
толкова пъти беше опитвал да сложиш край
после докато гледах
последния автограф който ми беше дал
едвам разчетим ръката трепери
дълго преди финала
неутешимо плаках
днес чувам гласа ти
другарке ма не е хубаво това стихотворение
не е твое прилича на начало на мемоари
отговарям
по стълбата към небето вървя
и си повтарям въпроса ти
оня въпрос
защо издишат нашите стихове
а твоите не