Росен Кукушев
Събитията през новогодишната нощ в редица големи германски градове, свързани с множество случаи на насилие, извършени от млади мъже от арабски и северноафрикански произход, ориентираха насоката на обществените и политическите дискусии в Германия за пореден път към темата за „бежанците“ и са на път да поставят на сериозно изпитание политиката на отворени врати, прилагана от настоящото федерално правителство. Хронологията на събитията, представена досега в медийното пространство, може да послужи за отправна точка за разгръщане на бъдещи по-задълбочени анализи на общоевропейските усилия за овладяване на кризата с бежанците във основа на частния случай на германската миграционна и бежанска политика.
На първо място, либералната политическа система на Германия, съчетаваща характеристиките на модерна правова държава, значима европейска икономическа сила и плурализма/мултикултурализма на различните обществени групи и техните ценности, днес е изправена пред все по-сериозни изпитания. Основаващ се на идеите за икономически просперитет, благоденствие на гражданите и плурализъм на различните етнически и религиозни идентичности и принадлежности, германският модел съдържа в себе си елементите на едно възторжено и оптимистично отношение към света и стремеж към рационално и позитивистко разрешение на въпросите на международните отношения, един от които е бежанската вълна. По какъв друг начин бихме могли да си обясним призивите на федералната канцлерка Меркел за „отворените врати“ на Германия и еуфорията на германските граждани от приема на изпадналите в беда бежанци през 2015 г. По един парадоксален начин този позитивизъм на съвременната германска либерална политическа система и правова държава може да придобие ирационални и гротескни измерения. Най-яркият пример за това зараждащо се вътрешнополитическо явление е изострянето на тенденциите от крайнодясно (политическите движения на антиислямска основа ПЕГИДА и Алтернатива за Германия и др.) до крайноляво (партиите „Левите“, „Зелените“ и някои фракции от ГСДП). На този фон на фрагментация и радикализация на обществено-политическите дискурси условният деснополитически център, олицетворяван от ХДС и ХСС, трудно би могъл да маневрира успешно и да постигне смислени решения в процеса на интеграция на бежанците.
В най-добрия възможен вариант, олицетворен от поведението на настоящата федерална канцлерка, поведението на политическия център гравитира около крехкия баланс на силите в една отмираща и все по-несъстоятелна политическа коалиция.
Втори изключително важен въпрос от вътрешнополитически характер, който може да бъде изведен директно от дебатите около либералната политическа система и правовата система в Германия и конкретните събития в Кьолн, Франкфурт, Хамбург, Дюселдорф, Щутгарт и др., се отнася до способността на институциите и организациите на гражданското общество в Германия да овладеят адекватно последиците от бежанската вълна към Европа. Отсъствието на по-задълбочени интердисциплинарни анализи, основаващи се на обективно социологическо, етнокултурно, религиозно и пр. познание за бежанците в Европа и в частност в Германия, поставя институциите в празна координатна система, без ясна стратегия и разписани бъдещи полезни ходове. След като поведението и действията на компактни маси от мигранти в няколко големи града в Германия не могат да бъдат адекватно предвидени и овладени, какви биха били перспективите пред един неясен в целите си интеграционен процес или пред способностите на властите да противодействат ефективно например на координирани престъпни и терористични действия? Считам, че либерализмът на политическата система и публичното пространство трябва да се освободи от детерминиращото въздействие на превърналите се в устойчиви величини понятия „политическа коректност”, „универсални ценности” и др. и да разработи по-гъвкави и оперативни подходи за справяне с конкретните проблеми. За съжаление, ако германските институции, но това важи и за всички европейски държави, не съумеят да изградят и приложат цялостна стратегия за интегриране на бежанците, алгоритъмът в общественото присъствие на тези групи население в Западна Европа неизбежно ще започне да се движи по спиралата маргинализация на индивида – гетоизация на общностите – радикализация – повишение на престъпността – потенциални заплахи от терористични действия. Все още е твърде рано да говорим за разгръщането на подобен алгоритъм, но събитията в Германия са индикация за неговите наченки.
Третата отправна точка в анализа на събитията в Кьолн може да ни отведе в сферата на външната политика и международните отношения. Германия и Европа решиха да се справят с последиците от бежанската вълна, без да съсредоточат достатъчно воля и усилия за разрешаването на същинските причини в Близкия изток и Северна Африка. В книгата си „Световно изложение“ Е. Л . Доктороу, размишлявайки върху миграцията на различни общности към САЩ през XIX в., споделя – „сегашните емигранти са тук, защото ние направихме живота в техните страни невъзможен. Те дойдоха при нас, спасявайки се от нас“. Повече от столетие по-късно диагнозата на американския писател с пълна сила е валидна за все по-фрагментирания и разпадащ се Близък изток под напора на събитията от 11 септември 2001 г., американската инвазия в Ирак през 2003 г., „Арабската пролет“ от 2011 г. и опустошителните граждански войни в Сирия и Ирак, довели до бежанската вълна към Европа. Обяснението за липсата на воля за решаване на конфликтите и първопричините за наплива от бежанци към Европа не се дължи единствено на невежеството на западните държави и непознаването на реалната обстановка в Близкия изток и Северна Африка. Реални и потенциални икономически и геополитически интереси стоят зад инертността на държави като Германия по отношение на същинските причини за бежанската вълна. Един конкретен пример за това се съдържа в доклад на германското федерално правителство, който показва ръст от 3,5 млрд. евро на приходите на Германия от задгранични продажби на военна техника само през първите шест месеца на 2015 г. в сравнение със същия период през 2014 г., когато се отчитат приходи от около 2,2 млрд. евро. Германия остава четвъртият най-голям износител на военно оборудване в световен мащаб след САЩ, Русия и Китай. Основните реципиенти на германското военно оборудване са държавите от Северна Африка, Израел, Египет, Саудитска Арабия, Турция и Северен Ирак. Да, Германия не носи вината за конфликтите в Близкия изток, но и не допринася за тяхното адекватно разрешаване. Инертната външнополитическа активност се съчетава с детерминистки либерални вътрешнополитически импулси за решаване на бежанската вълна посредством преимущественото значение на икономическите механизми и интегрирането на бежанците в трудовия пазар на Германия.
Проблемите на германската либерална политическа система, достигнала до крайност, неспособността на институциите да се справят с последиците от бежанската криза на собствена територия и липсата на концентрирана външнополитическа активност за справяне с първичните причини за миграционния поток са първите изводи, които може да се направят от скорошните събития в Германия. Те демонстрират повърхностния характер на водените в момента политики и са симптоми за по-дългосрочен процес, който вълнува и ще вълнува германската общественост: формирането на идентичността на общностите от бежанци, които един ден ще се превърнат в пълноправни германски граждани. При дефинирането на общността/общностите в даден контекст може да бъдат използвани най-малко два подхода. Позитивисткият подход определя общността като съвкупност от изградени социални отношения, които се възпроизвеждат чрез опита, въплътен в традициите, обичаите, навиците и т.н. Географските, демографските, социалните и икономически характеристики според този подход могат да обяснят динамиката в развитието на общността. Според този модел общностите се разделят на традиционни и модерни. Докато статусът на традиционните общности се измерва според взаимоотношенията в семейството и рода, модерните общности се развиват извън кръга на родовите отношения. Системният подход акцентира на постоянната промяна, която общността търпи вследствие на взаимодействието с външната среда, ролята на членовете на общността, границите на действие и взаимодействие във и извън общността. В зависимост от тези показатели общностите се разделят на дисфункционални, които реагират пасивно на промените в заобикалящата ги среда и остават изолирани, и функционални. Функционалните общности непрекъснато анализират и адаптират опита си в зависимост от динамичните промени на средата. Предимството на системния и позитивисткия подход при анализа на бежанските общности в Германия и Европа е в това, че могат да ни дадат работна дефиниция на въпроса за тяхната търсена идентичност. Според тази дефиниция, обусловена от показателите на двата подхода, бежанските общности представляват съвкупност от етнически, национални и религиозни малцинствени групи, които в германски и по-общ европейски контекст биха могли да реагират по функционален или дисфункционален начин. Индивидът и общностите преминават три етапа на развитие, свързани с промяната на тяхното постоянно местопребиваване: 1) отделяне на групата или индивида от обичайната за тях културна, социална, етническа и религиозна среда; 2) преходен етап, по време на който индивидът или общността не се ползват с ясно дефиниран социален статут, съответно идентичност и изпълнение на определени ритуали; и 3) последен етап, в който индивидът или общността придобиват права и задължения по силата на новата си идентичност. В съответствие с това разграничение извършителите на деянията от Кьолн и други германски градове попадат във втория етап и все още не са напълно обхванати от интеграционния процес. Основната слабост на позитивисткия и системния подход е техният нормативен характер, тъй като обясняват поведението на общността преди всичко с процедурите на взаимодействие с други общности, но не и с характеристиките на самата бежанска общност.
Може би най-важната характеристика на същността на бежанските общности в Германия и Европа е тяхното религиозно съзнание и неговото неизбежно съприкосновение със западноевропейските ценности и начин на живот. Това има своето пряко отражение върху процеса на зараждащи се идентичности. Макар събитията от новогодишната нощ в Германия да имат засега само косвена връзка с религиозните убеждения на бежанците, значението на исляма като фактор, формиращ светоусещането на прииждащите от Близкия изток и Северна Африка хора, не бива да се подценява. Идеята за европейски ислям, която се отстоява от видни съвременни мюсюлмански интелектуалци, живеещи в Западна Европа, като Басам Тиби и Тарик Рамадан, би могла да зададе добри насоки на бъдещите интеграционни усилия на европейските власти. Тя налага извода, че европейските мюсюлмани могат да помирят исляма с религиозния и политически плурализъм на Западна Европа, да приемат разделението между държава и религия и да намерят мястото и ролята си в европейските общества. Тарик Рамадан например отстоява тезата, че установяването на компактни мюсюлмански общности в Европа открива възможности за нова и коренно различна разновидност на исляма. Традиционно ислямската догматика разделя света на две – дар ал-ислам или домът на исляма и дар ал-харб или домът на войната. Рамадан предлага качествено нова категория – дар ал-шахада или домът на свидетелите, която би могла да намери приложение в плуралистичните общества, в които мюсюлманите практикуват свободно своята религия, но и участват пълноценно в останалите сфери на публичната среда. За Рамадан живеещите в дар ал-шахада мюсюлмани трябва да приемат привилегиите и отговорностите на гражданството като своеобразно договорно задължение. Тази концепция на съвременния мюсюлмански мислител представлява отклонение от гледните точки на радикали като Хасан ал-Банна и неговите последователи, които твърдят, че „доктрините и учението на исляма са всеобхватни и управляват живота на хората в този и на другия свят”. Рамадан преосмисля ключови понятия за ислямската традиция, като им придава нови измерения и значения предвид реалните социални процеси.
Независимо от рисковете, свързани с усилията за реформизъм на религиозното съзнание и отдалечаване от традиционни ислямски постановки, подобни на горните концепции могат да бъдат доразвити и да зададат подходящи модели за взаимодействие с бежанските общности. Основен проводник могат да бъдат както държавни институции и неправителствени организации, така и авторитетни общностни организации като Централния съвет на мюсюлманите в Германия. Само по този начин може да бъде упражнен превантивен и възпиращ ефект върху по-радикални и опасни действия в близко бъдеще. А в по-дългосрочен план да възпрепятства по-сериозни конфликти между протестантската етика на западния капитализъм и универсалисткия светоглед на исляма.
