Разговор с Тодора Радева, програмен директор на Софийския международен литературен фестивал
Тодора, току-що започна четвъртото издание на Софийския международен литературен фестивал. Кои са акцентите в него тази година?
Обикновено международният фокус на Фестивала е свързан с определен географски регион, но тази година за първи път ще е посветен на теми като: миграция, идентичност, граници и принадлежност. Това не са нови теми, но те придобиха особена острота и актуалност през последните месеци покрай бежанската вълна. Гости ще ни бъдат единадесет поети и писатели от различни държави, сред които Дубравка Угрешич, Адам Загаевски, Хасан Бласим, Йосип Ости, Илия Троянов. В разговорите с тях, а и в дискусиите ни, ще осмислим образа на „другия“; границите на езика; въображаемата география и литературното гражданство и кои са пресечните точки между етика и естетика; (не)възможността на съвременния човек да намери своето място в един глобален, привидно отворен, но сякаш все по-недостъпен и отчужден свят. Тази година за първи път представяме комикси, и то на световноизвестния италиански автор – Джипи. За първи път ще си говорим и за фантастичната литература. Разбира се, ще има срещи с новите книги на български поети и писатели, както и най-интересните дебюти през изминалите две години. Официалното откриване на Фестивала е посветено на разговор с петима от най-значимите автори в българската литература – Иван Теофилов, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Александър Шурбанов, Калин Донков. Гостуват ни успешният формат „Актьори срещу поети“, както и проектът „Преходен вестник“ на художника Красимир Терзиев. Имаме и богата детска програма със забавни работилници, срещи с любими автори и изложба с илюстрации на детски книги. Подробна програма можте да видите на сайта ни – www.literaryfest.org и нашата фейсбук страница – www.facebook.com/sofialiterarfest.
Както всяка година, основната сцена на фестивала е в Мраморното фоайе на НДК (на втория етаж, точно над главния вход). Тази година тя е направена по проект на известния дизайнер Елиа Недков и там сме разположили тематичен щанд с избрани книги на участниците и селекция от висококачествени български вина от сайта wineo.com. Ще намерите и Читалнята, която в шестте дни по време на фестивала ще издава карти и ще осъществи две акции – „Какви книги ще подариш за Коледа“ и „Снимай се с новата си книга“.
Каква е политиката на фестивала при избора на чуждестранните участници?
Първо избираме фокуса на Фестивала за съответната година. Издателите правят свои предложения за автори, които да поканим. След това сформираме жури от специалисти, които познават определената литература и култура. Те селектират 10-12 автори, които да участват във фестивала, като листът е доста по-дълъг, тъй като част от писателите нямат възможност да ни гостуват. Важно е да имат книга, издадена на български и обикновено в подбора се включват автори, пишещи в различни жанрове.
В каква посока се разви фестивалът през изминалите четири години? Успявате ли да следвате първоначалната си идея за него, или обстоятелствата се намесват и я променят?
Като цяло следваме концепцията, която беше заложена от самото начало – представяне на чужди автори от определен географски регион или събрани под обща тема; най-доброто от съвременната българска литература; програма за деца; дискусии; показване на връзката на литературата с другите изкуства. Хубавото е, че всяка година панелите в програмата са едни и същи, но съдържанието им е различно. Постоянно търсим нови и интересни формати, следим кои събития протичат с най-голям успех, учим се от грешките си. Естествено, зависим и от финансовите възможности, но винаги търсим варианти да осъществим, каквото сме замислили.
Смяташ ли, че фестивалът вече е конкурентен на подобни събития в други страни – най-малкото в съседните на България или в страните от Източна Европа?
Да, мисля, че фестивалът ни е на световно ниво и, за щастие, това го казват самите писатели, а не ние. Най-голямата награда след цяла година работа са точно разговорите с участниците, благодарността им за начина, по който ги посрещаме и обгрижваме. Някои дори споделят, че не са очаквали да присъстват на събитие с толкова високо качество и добра организация в София. Имаме още много работа, за да стане фестивалът разпознаваем и значим извън България, но мисля, че сме положили вече добри основи.
Един международен фестивал винаги е сериозно начинание, което със сигурност се сблъсва с множество организационни предизвикателства, финансирането обикновено също е сериозен проблем. Как се справяте вие? Къде срещате най-големи трудности и откъде идва най-много помощ?
Най-голямото предизвикателство си остава фактът, че нямаме сигурност за всяко следващо издание. За да се направи хубава програма и да се поканят големи писатели, трябва планиране поне две години напред. А повечето финансиращи организции отпускат средства само за конкретната година. Всяка година буквално се борим с Министерството на културата и Столична община за адекватно финансиране. Хубаво е, че АБК отпуска от собствените си средства за реализацията на фестивала и обезпечава работата на екипа през цялата година. Радваме се и на помощта и подкрепата на много партньори и приятели. Например рекламната агенция Havas Worldwide прави страхотните кампании за нашите издания про боно. Изключително сме им благодарни, защото мисля, че няма друго литературно събитие с толкова добра визия.
Всъщност колко голям е вашият екип? Разчитате ли на помощ от доброволци или на друг вид сътрудници по време на най-интензивните етапи от подготовката и провеждането на фестивала?
През годината работим четирима човека – Силва Папазян, която е ръководител на проекта, аз – като програмен директор, Боряна Зафирова – като ивент мениджър и Демна Димитрова, която не е просто наш ПР, а активно участва в подготовката и реализацията на целия фестивал. Преди събитието се включва и Моника Димитрова, която отговаря за логистиката. За останалото разчитаме на доброволци, партньори, приятели и разбира се, наемаме подизпълнители за различните дейности.
Проявява ли по-широката публика интерес към фестивала, или интересът идва най-вече от страна на хора, които са по някакъв начин свързани професионално с литературата?
За щастие, по-широката публика проявява интерес към фестивала. Смея да твърдя това, защото по същото време се случва и Културната програма на Панаира, както и събития в „Перото“, и много често „обичайните заподозрени“ са разпръснати по различните сцени. Мисля, че хората са привлечени от богатата ни програма – представяме различни жанрове литература, смесваме изкуства; всеки панел си има отделна таргет група. От голямо значение е и добрата рекламна кампания.
Мислиш ли, че прояви като вашия фестивал оказват въздействие върху литературната среда изобщо, върху цялостния литературен живот?
Да, определено вярвам в това. Нашият стремеж е да създадем истински празник на литературата. Да се създадат връзки – между пистелите от различни страни, преводачи, издатели, литературни критици, филолози, културолози и др. Да се поставят значими теми. Да се създава образована и взискателна публика.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
