До г-н Бойко Борисов, министър-председател в оставка,
Брате Борисов,
Таз година май неразбран остана от читателите, пардон избирателите, като същински жрец на чистото изкуство, въздигнат над недостойната тълпа! От нас да знаеш, тия елитарни мурафети вече не вървят! Сега на мода е социалното! Опичай си акъла, че накрая ще те обявят за постмодернист и отиде, та се не видя! (Ще прощаваш, че така на „ти” се обръщаме, ама ние сме прости и… важното е да се разбираме.)
Хайде със здраве и от баницата да дръпнеш късмета „Коалиция с ДСБ”.
ЛВ
До г-жа Корнелия Нинова, генерален секретар на БСП, или както там се води,
Госпожо Корнелия,
Нямаме честта да се знаем, но понеже на Коледа стават чудеса, да си пожелаем и ние нещичко. Едно добро да ни направите, няма да е за Вас кой знае какъв труд. Та, като си говорите там с оня генерал, дето уж не си говорите, пенсионера, де – да му кажете, че в ЛВ сме хорошие ребята, стълбове на руската литература и култура в България. Я, колко руски броеве сме правили… Той, генералът, всичко знае, ама да не вземе баш за нас да не е чувал и да стане някоя грешка, та да ни зачистят, като се обърнат работите.
Бъдете здрава, а за парˆта от баницата не берете дерт – при Вас ще е.
ЛВ
До литературните олигарси,
Братя олигарси,
Доживяхме най-сетне и в нашия бранш олигархия да се измъти! Каква ли не мафия се прочу из царщината, та учителска, та лекарска, та дърварска ли не щеш, само литературна нямахме, като че ли Бога с камъни сме били! Хвала вам, че отсрамихте занаята!
Да сте живи и здрави и гледайте по-еркек! А, за парите не се чудете! Една третя в евро, една третя в рубли, една третя – в акции на „Литературен вестник”. Кривите си капата и не се плашите от нищо!
ЛВ
До бъдещия Председател на Народното събрание
Уважеми г-н или г-жа, няма значение,
Коленопреклонно Ви молим една голяма добрина да направите за българската литература. Покрай другата работа, ей-така, за почивка, едно законче да гласувате – за реприватизация или направо за национализация на българския литературен капитал! Не се живей веке! Всеки влачи каквото закачи, от турско по-лошо, да ни извинява Ахмед Доган за метафората. Плъзнали са едни приватизатори, награди печелят, по света ги издават, срама нямат! Ковнете един такъв закон, г-н Председателю (може и г-жо), па вътре напишете: кой каквото е докопал от символния капитал на българската литература – да го върне. Това награди, хвалби, букети – всичко да се върне! И оттук нататък книгите да се отпечатват без име на автора на корицата! Кой ги пише тия книги – ами, народът ги пише! Само така литературният капитал ще се върне при своя истински собственик – потиснатите народни маси. Таз работа направите ли, рейтингът Ви ще стане като на Слави Трифонов!
С пожелание да сте здрав като металните ограждения пред Парламента!
ЛВ
До Цецка Цачева, кандидат мати Болгария
Ах! Болгарiа, всеокаянная Болгарiа!
Как ли можеш, Болгарiа, терпиш сирота мати Цецка в ефира плачевноридателства, жаластно нарежда, другаго да я обижда, че у ней няма ни красивост, ни младост и най паче няма диплома от оучилище пусти. О! Как ли можеш да терпиш сирота Цецини сълзи кога синовно обещание към дядо си пристъпва и как народ пола й возневижда. Но да молчим и траем, че Меркурий пак ся задава и още теглила герберски мож през новата година докара!
Една Българка
До Христиан Петров, изпълнителен директор на „Център за градска мобилност“ ЕАД
Светли празници, г-н директор, искаме във ваше лице да благодарим на Центъра за градска мобилност за новата цена на билета от 1,60 лв. От това лято ходим пеша, купуваме си „Литературен вестник“ за 1,50 и даже спестяваме десет стотинки. Освен това четохме и се разхождахме. Надяваме се, че новата година и родните управляващи са ни подготвили още по-големи повишения, че да можем да си купим я някоя книга, я на театър да идем или пък на опера и балет.
Читатели на ЛВ от 1 юни 2016
До
Г-н Вежди Рашидов
Културен министър в оставка
Господин министре,
Искрено се надяваме слуховете да излязат само слухове! И че това дето навсякъде казват, че сте в оставка, да означава само едно – че оставате.
Апропо, от цялото второ правителство на Б. Борисов заслужавате да останете само Вие, като не броим, разбира се, самият премиер-министър, който трябва да остане по подразбиране. Но Вие, Вие сте най-ценният!
Защо сте най-ценният?
Първо, защото направихте така, щото българското изкуство да не излиза от Лувъра. Изложби, експозиции, вернисажи – показахме й на Европа откъде изгрява слънцето на културата. От старото злато на траките до най-новите шедьоври на Светлин Русев – българското изкуството е за чудо и показ. Поклон!
Второ, защото успяхте да преодолеете в себе си цензора и оставихте на работа всички журналисти, които хем стоят „на държавна ясла“, хем си позволяват да Ви критикуват. Благородството Ви надделя и показахте на целия свят как един министър може да задуши егото си, стискайки пура със зъби в името на свободата на словото. Поклон!
Трето, защото се отказахте от намерението си да възстановявате международните писателски срещи от времето на Живков и Левчев. Прозряхте, че струват много пари, а най-вече – такава идея подхожда повече на министър на малка тоталитарна държава, която се тресе от комплекси за малоценност. А Вие не сте такъв министър. Поклон!
Заради всичко това, вярваме, че ще останете. И вместо да четем молитви, ние, по-първите Ви почитатели, се събираме вечер, изправяме се срещу залязващото зимно слънце и пеем песента „Оставаме!“ от филма „Оркестър без име“, а после на маса специално си поръчваме същата песен на оркестъра в ресторант „Културна среща“. Плачем, пеем, пием и ревем с Вашето име на уста!
Още по-културна Коледа, господин министре!
С вярата, че ще се видим и през 2017 година!
От инициативата „Министър на годината“ при СБЖ и СБП
До ловците на бежанци
Светли нискочели патриоти!
Здрави, малко чели юнаци!
Преследвачи на далекоизточни демони!
Лъвове със свински опашки!
Полицаи на народа!
Граничари на българското сърце!
Вземете и нас във вашите чети.
Във всяка чета отпред – по един поет – да възпява.
Помнете, днес се създава утрешният български епос!
Чакаме знак!
Да срещнем заедно най-българската Коледа!
От движението „Поети за чиста нация”
До професорите и доцентите –
борци срещу академизма в литературата
Господа професори и доценти!
Чакането си изчакахме някой да каже цялата истина за днешната българска литература. И вие го сторихте!
Открихте голямото зло. Слязохте временно от университетските катедри и пронизахте в сърцето чудовището на академизма с цялата му престорена толерантност и фалшива начетеност.
Срещу него вие предложихте възхитителните оръжия на конспиративните прозрения, параноичните анализи, бомбените псувни, анонимните писма, които изпратихте до самите себе си, заклинанията за нагласени конкурси и награди, аргументите, иззети направо от езика на жълтата и кафявата преса… Всичко, всичко направихте, за да пропадне този академизъм вдън земя.
Само едно остана. И знаем, че скоро ще го направите: ще подадете оставки и ще напуснете този омразен университет, ще ни заразите с беззаветния си личен пример, за да пребъде чистата социална литература и да постигне собствената си идентичност най-сетне нейният етически субект.
Тогава непременно ще ви последваме, а над останките на Академията и Университета ще се носят гласовете на Улицата и Кръчмата – тези два кита на най-новата българска литература.
Рот фронт!
Революционна антиакадемична Коледа!
От кръга „Докторанти и асистенти срещу академизма”
До духовете
от фейсбуковата гора на литературата
Неясни деца на дигиталните страсти!
Полуанонимни гении!
Комплексирани псувачи и зяпачи!
Стигнахте много далеч.
Спрете се! Тихо, тихо!
Току-виж някой обявил 2017-а за нулева година на българската литература.
Какво? Ние да не пишем ли?
Молим ви, тиха и свята Коледа!
От другите духове,
останали извън фейсбуковата гора
До г-н Бойко Борисов, министър-председател в оставка,
Брате Борисов,
Таз година май неразбран остана от читателите, пардон избирателите, като същински жрец на чистото изкуство, въздигнат над недостойната тълпа! От нас да знаеш, тия елитарни мурафети вече не вървят! Сега на мода е социалното! Опичай си акъла, че накрая ще те обявят за постмодернист и отиде, та се не видя! (Ще прощаваш, че така на „ти” се обръщаме, ама ние сме прости и… важното е да се разбираме.)
Хайде със здраве и от баницата да дръпнеш късмета „Коалиция с ДСБ”.
ЛВ
До г-жа Корнелия Нинова, генерален секретар на БСП, или както там се води,
Госпожо Корнелия,
Нямаме честта да се знаем, но понеже на Коледа стават чудеса, да си пожелаем и ние нещичко. Едно добро да ни направите, няма да е за Вас кой знае какъв труд. Та, като си говорите там с оня генерал, дето уж не си говорите, пенсионера, де – да му кажете, че в ЛВ сме хорошие ребята, стълбове на руската литература и култура в България. Я, колко руски броеве сме правили… Той, генералът, всичко знае, ама да не вземе баш за нас да не е чувал и да стане някоя грешка, та да ни зачистят, като се обърнат работите.
Бъдете здрава, а за парˆта от баницата не берете дерт – при Вас ще е.
ЛВ
До литературните олигарси,
Братя олигарси,
Доживяхме най-сетне и в нашия бранш олигархия да се измъти! Каква ли не мафия се прочу из царщината, та учителска, та лекарска, та дърварска ли не щеш, само литературна нямахме, като че ли Бога с камъни сме били! Хвала вам, че отсрамихте занаята!
Да сте живи и здрави и гледайте по-еркек! А, за парите не се чудете! Една третя в евро, една третя в рубли, една третя – в акции на „Литературен вестник”. Кривите си капата и не се плашите от нищо!
ЛВ
До бъдещия Председател на Народното събрание
Уважеми г-н или г-жа, няма значение,
Коленопреклонно Ви молим една голяма добрина да направите за българската литература. Покрай другата работа, ей-така, за почивка, едно законче да гласувате – за реприватизация или направо за национализация на българския литературен капитал! Не се живей веке! Всеки влачи каквото закачи, от турско по-лошо, да ни извинява Ахмед Доган за метафората. Плъзнали са едни приватизатори, награди печелят, по света ги издават, срама нямат! Ковнете един такъв закон, г-н Председателю (може и г-жо), па вътре напишете: кой каквото е докопал от символния капитал на българската литература – да го върне. Това награди, хвалби, букети – всичко да се върне! И оттук нататък книгите да се отпечатват без име на автора на корицата! Кой ги пише тия книги – ами, народът ги пише! Само така литературният капитал ще се върне при своя истински собственик – потиснатите народни маси. Таз работа направите ли, рейтингът Ви ще стане като на Слави Трифонов!
С пожелание да сте здрав като металните ограждения пред Парламента!
ЛВ
Депешите биха М. К., П. Д. и Б. П.
