Късометражното кино е сравнително ново явление в културния живот на София. За него се заговори по-усърдно като отделен сегмент в киното едва в последните години, заслуга за това имат и големите успехи, които късото кино постигна на световни фестивали – успехи, които даже надминават тези на пълнометражните филми. Тук ще посоча само ленти като „Скок” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, „Чест” на Павел Г. Веснаков, „Падаща звезда” на Любо Йончев, „Синът” на Христо Симеонов. Късометражните филми, които често се правят от студенти, колкото и да е парадоксално привличат големи български артисти – в екипите често абсолютно доброволно се включват значими актьори, опитни сценографи, утвърдени оператори. Това кино се обособи като самостоятелно явление, намери си места за прожекция и дори се появиха фондове и програми, които започнаха целенасочено да го подкрепят. Публиката става все по-многобройна и чувствителна, научи се да чете кодовете му – защото този тип кино има своите специфики, а направата му изисква същите качества като за „голям“ филм – прецизност, организация, ясна структура, чиста фабула, добро водене на актьорите… само че всичко това е утежнено и от условието, че нещата трябва да се случат в много по-ускорени темпове и за по-кратко време.
Потърсихме мнението на двама души, които в последните години работят усилено в полето на късометражното кино: Ирина Китова, основател на групата Неконформистка алтернатива и Николай Стоичков, основател и продуцент на платформата NoBlink, които да споделят своя опит.
ИРИНА КИТОВА
На какво е алтернатива вашата организация?
„Неконформистка алтернатива” е културна платформа, която съдейства за създаването на нови възможности и начини за разпространение и популяризиране на късометражно кино, независими филми и аудио-визуални форми, на съвременни аудио-визуални арт проекти като съществена част от живата тъкан на българската култура, които отдавна трябваше да станат видими и да бъдат преживявани от своите зрители. Платформата е изцяло благотворителен проект в подкрепа на млади и независими творци в областта на аудио-визуалните изкуства, който се организира и управлява от неформална гражданска група напълно безвъзмездно. Сфера на дейност: Култура и изкуство. Насърчаване на дарителството/доброволчеството и културното взаимодействие.
Какви са основните ви цели?
Основната ни цел е късометражното кино, независимите филми и съвременните аудио-визуални форми в България да имат постоянен екран. Опитваме се да насочим вниманието на публиката към българското късометражно кино и развитието на аудио-визуалните изкуства в България в новите културни контексти, да привличаме и да развиваме публики; да създаваме нови възможности за културна комуникация и реален културен процес; да представяме млади кинематографисти, независими творци и интердисциплинарни артисти, с поглед и усещане за човека, времето, мястото, които да разбиват стереотипите и да надскачат националния културен контекст в своите прозрения и обобщения. Друга наша голяма цел е да създадем независим фонд за подпомагане производството на късометражни и независими филми в България, чрез който авторите на селектираните в програмите филми и зрителите ще могат да подкрепят създаването на нови късометражни филми и други аудио-визуални артпроекти.
Как възникна групата?
Първата обява за набиране на филми за бъдещите кураторски програми беше публикувана през август 2013 г. Втората обява, свързана с дейността на културната платформа „Неконформистката алтернатива”, е от октомври 2013 г. Официалното начало на дейността на платформата беше поставено през октомври 2015 г., когато намерихме точното място за такава „бутикова” концепция – Културен център G8. Така вече повече от една година всеки месец се селектират и представят публично тематични програми от късометражни филми, Надяваме се, че по този начин правим видими тенденциите, които задават младите и независимите творци в сферата на аудио-визуалните изкуства вече не само от България. Филмите за различните програми се изпращат като предложения от авторите през електронната поща на платформата – g8_alternativa@abv.bg, фейсбук страницата или групата ни и чрез личните контакти на самите куратори. За куратори се привличат студенти, специалисти в областта на хуманитарните науки, кинознанието, културата, аудио-визуалните изкуства, медиите, както и независими творци и артисти.
Как ще опишете постигнатото до момента?
За една година и пет месеца сме представили пред публика 17 тематични програми и над 80 късометражни филма, създадени през последните 15 години, съставени от 7 куратори.
Като специални акценти в програмите ни мога да спомена: през месец май 2016 г. представихме програма „Различни хоризонти” от филми на талантливи млади българи, които са учили кино извън България – Ралица Петрова, Елица Петкова, Димитър Кутманов, Теодор Ушев с куратори Христо Симеонов и Ирина Китова. През месец декември и януари показахме и първите си две международни програми, съответно „Made in Shqip” с куратор Любо Йончев и „Новото румънско късометражно кино” с куратор Мартина Димитрова. Благодарни сме на кураторите и на колегите от Албания и Румъния за подкрепата. През месец юни организирахме детско утро с работилница „Моят първи анимационен герой”, в която се включиха над 20 деца. Аниматор на Работилницата бе Анита Тончева. Организирахме изложба на авторски киноплакати на Сашка Русинова и на плакати, афиши и кинопрограми от 70-те и 80-те години на ХХ в., намерени в изоставени киносалони.
Всички авторски приходи от билети се събират в основания от нас Първи независим фонд за финансово подпомагане на млади творци в областта на киното и аудио-визуалните изкуства. Вече получаваме и преки дарения. Организирахме първия си конкурс за финансова подкрепа на филмови проекти, насочен към студенти. Бяха подадени 14 проекта на студенти от всички висши учебни заведения, в които се провежда обучение в киноспециалности. След гласуване на журито подкрепата на Фонда на платформата „Неконформистката алтернатива“ се разпределя между два проекта. Всички подадени в конкурса проекти получават като стимулираща награда драматургични консултации, осигурени от екипа на „Неконформистката алтернатива“. Новият конкурс ще бъде обявен през месец септември.
През февруари 2017 г. по покана на ZENON- Instituto Cultural и Nara Vasconcelos „Неконформистката алтернатива” представя програма „The new generation“ от шест късометражни студентски филма в Дните на българската култура в град Форталеза, Бразилия. / http://www.zicciz.org/copy-of-curtas-1/. Продължаваме с нови програми всеки месец. Всичко, което сме постигнали дотук, и това, което предстои, е благодарение на авторите и екипите на филмите, на продуцентите, на кураторите и на зрителите. Това е знак за способността ни да мислим и преживяваме заедно обща кауза. Знак, че можем да се подкрепяме безусловно и надежда, че създаването на нови възможности е реална предпоставка за активен и пълноценен културен процес.
НИКОЛАЙ СТОИЧКОВ
NoBlink е?
NoBlink е платформа за късометражно кино, която цели да разпространява българско кино, като на този етап сме се фокусирали върху късометражното кино. Платформата съществува от 9 месеца и в рамките на този период успяхме да съберем 60 филма, които да влязат в платформата. Имаме над 160 хиляди уникални гледания и над 3 хиляди зрители по време на нашето лятно турне.
Създадохме тази платформа, защото…
Създадохме NoBlink, защото видяхме, че има нужда от такова нещо, видяхме, че у нас на година се правят значително число късометражни филми, за които разбират една шепа хора – включително и хора от киносредите не знаят, че съществува такова нещо като късометражен филм. Като направихме своите филми за Майсторския клас на проф. Георги Дюлгеров, мислех, че те достигат поне до 1000 души, оказа се, че са достигнали едва до 100, сега през нашата платформа и други канали късометражните филми, които се появиха напоследък, вече достигат до 10-15 хиляди човека. Само първите два месеца през платформата ни са ги гледали над 2-3 хиляди. Та, установихме, че никой не вижда тези филми, никой не разбира за тях, а всъщност е една нова тенденция, която има много голям потенциал, особено в днешното забързано време, когато хората могат да гледат тези филми, докато пътуват да работа, в метрото, докато са в обедна почивка и така да получат своята малка доза култура от 15-20 минути на ден.
Залагаме на късометражното кино, защото…
Залагаме на късото кино, защото това е съвременната стъпка, през която авторите стигат до пълнометражното кино. Защото го припознахме като наша кауза и трето – защото вярваме, че може да се създаде успешен бизнес модел, тъй като промоцията на късометражното кино е ниша с огромен потенциал за развитие. Мислим, че това е добър начин да култивираме любов към киното въобще и вече доста млади хора, които традиционно не гледат българско кино заради наслоени предразсъдъци, след като са гледали и харесали някои от късометражните филми в платформата, казват, че биха гледали и пълнометражен български филм. И като цяло мисля, че киното в България би спечелило от тази инициатива. Много се радвам, че вече имаме доста партньори, които ни помагат, стремим се да си партнираме с всички организации, които се опитват да правят и промотират късо кино. Интересът нараства, имаме редовна рубрика по една частна радиомедия, скоро ще имаме и рубрика по една телевизия. Лятното ни турне с избрани късометражни филми беше повече от успешно.
В близко бъдеще ще направим…
Планираме по-голямо турне в още повече градове и с по-голям мащаб като събитие, структура, промоция и т.н. Целта ни е хората да свикнат с идеята, че има такова кино, и да го търсят сами. За съжаление, все още няма много места, където може да се гледа късо кино, но все пак имаме вече ДНК, която поддържа редовни месечни рубрики, има я Неконформистка алтернатива, която също полага големи усилия за разпространение и дори за производство на късо кино, Домът на киното също се опитва да даде своята дан в тази посока като един истински „дом на киното“. Така че като цяло ситуацията е далеч по-добре отпреди само две-три години. Ние пускаме нов филм всеки петък, филмите са разнообразни, има различни жанрове, така че всеки ще намери нещо за себе си.
Въпросите зададе ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА
