А можеше да бъде една наистина прекрасна книга

Ана Димова

бр. 7/2017

Много сериозно впечатление прави на пръв поглед книгата на издателство Deja Book, излязла на книжния пазар в края на 2016 г.: пълен превод, направен по първото издание на сбирката с приказки на братята Якоб и Вилхелм Грим, които са не само събирачи на народни умотворения, но и учени, смятани за създатели на германистиката; приказките се предхождат от предговори и на преводача, и на Братя Грим, от бележки към превода и към изданието, съпровождат се от илюстрации на още един брат Грим, прочут илюстратор в Германия по онова време,  и друг прочут илюстратор от Златната ера на британската илюстрация. Какво повече би могло да се иска от едно сериозно издание на тези приказки, които познаваме само частично от подборки на различни издатели от по-късно време; на български език най-пълно досега е изданието на „Народна младеж“,  свързано с имената на Ангел Каралийчев (послеслов) и Димитър Стоевски  (превод).

Да се преведат приказките на Братя Грим по първото издание от 1812 г. (първи том) и 1815 г. (втори том) предполага изключително добро познаване на немския език и диалектите от онова време, защото някои от приказките са записани на различни живи по онова време наречия. Представям си, че идеалният преводач на подобна творба би бил проф. Борис Парашкевов, на когото дължим не само превода на Песен на Нибелунгите, или проф. Цочо Бояджиев, който ни представи на български език друг резултат от събираческата дейност на Братя Грим – техните Немски сказания. Преводач от такъв ранг е и американският професор Джак Зайпс, който е направил академично издание и пълен превод на приказките по споменатото първо издание от 1812/1815 г.: The Original Folk and Fairy Tales of the Brothers Grimm: The Complete First Edition. Jacob Grimm; Wilhelm Grimm. Translated & Edited by Jack Zipes. Published by Princeton University Press, 2014. Професор Зайпс има солидно образование по германистика, придобито в американски и немски университети, преподава немска и скандинавска литература в множество университети в САЩ, бил e гост-професор в много немски университети. Публикациите му по немска литература и в частност върху Братя Грим са многобройни. Академичното издание от 2014 г. е съпроводено от задълбочен научен предговор, в който проф. Зайпс аргументирано представя необходимостта от подобно издание, представящо автентичните събрани от Братя Грим приказки, които в последвалите шест издания са били постоянно променяни и редактирани от тях самите. Повечето читатели на приказките по света ги познават по седмото издание от 1857 г., в което Братя Грим са се съобразили с всички критики от дидактическо и религиозно естество, за да станат автентичните приказки допустими и достъпни за децата и цялото семейство, пък и да не противоречат твърде много на християнския морал. А руското издание: Братья Гримм. Детские и домашние сказки излиза през 2007 г. в престижната поредица Памятники мировой культуры под редакцията на известния писател и преводач Владимир Бутромеев.

С такава нагласа посегнах към книгата. Зачетох се в някои от първите приказки. Четат се гладко, звучат добре, както казват студентите ми, почти като оригинал, биха казали някои критици на преводна литература. Но оригиналът леко и гладко ли се чете? Да се намери оригиналът на изданието от 1812/1815 е трудна задача и предполага умeние да се чете готически шрифт, за филолога германист последното не би трябвало да е проблем. За щастие, бързо намерих дигитализирана версия на изданието в  wikisource. В оригинал приказките никак не се четат гладко и леко, поне не от съвременна гледна точка. Изискват превъзходно владеене на немски език и задълбочена филологическа култура в областта на германистиката. Затова се възхитих на преводача, който бе имал смелостта да се заеме с тази непосилна задача. Поисках да разбера какво е превеждал досега Слави Ганев – оказа се, че е превел няколко книги от английски език. Значи преводът на Братя Грим му е прощъпулник в превеждането от немски. Започнах да сравнявам превода с оригинала и забелязах някои необосновани трансформации както в синтаксиса, така и в лексикалните средства, произволни размествания, съкращения, накъсване на изреченията. Такава адаптация, разбира се, не е необичайна, ако сме си поставили за цел да създадем текст за деца. Но изданието претендира да ни демонстрира академичност с многобройните предговори, бележки и приложения. И с многозначителния и непрестанно изтъкван факт, че сe превежда именно от първото издание на сбирката с автентични приказки.

Реших да се спра конкретно на една приказка и избрах Dornröschen, която е известна на български под заглавие Спящата красавица, както отбелязва и преводачът в бележка под линия на с. 275, което навярно е под влияние на френската приказка със сходно съдържание. Досега във всички съществуващи преводи на приказката е използвано заглавието Спящата красавица. Който и немско-български речник да отворите, първото и единствено значение там ще бъде: Спящата красавица, персонаж от приказка на Братя Грим, принцеса, която… Но преводачът е избрал заглавието Бодливата роза с обяснението под линия, че това е името, с което легендарната спяща девойка била наричана от местните хора. Кои местни хора, тия от приказката, или тия, които са разказвали приказката, записана от Братя Грим? Замислих се дали аз бих постъпила по този начин и как са постъпили преводачите на други езици. И погледнах, естествено, в цитираното по-горе американско издание, което ми бе осигурено от приятели в САЩ в дигитален вид.
Започнах да сравнявам българския превод вече не само с немския оригинал, но и с превода на английски език. Много уморително, но и много интересно занимание, в резултат на което за мен нещата си дойдоха по местата. В английския превод Dornröschen e Briar Rose, тоест Бодлива роза. (Впрочем и в новия руски превод Спящая красавица е заменено с Шиповничек.) А олекотеният словоред и накъсаните изречения, за които вече споменах, кореспондират по-скоро с английския превод, отколкото с немския оригинал, защото немският оригинал би подтикнал всеки преводач към малко по-различни решения. В академичното американско издание след предговора на Джак Зайпс е добавена Note on the Text and Translation (Бележка за превода и изданието; подобна структурна единица със същото заглавие има и в българското издание); там Джак Зайпс заявява, че ще се опита да предаде немските приказки на прост и ясен съвременен американски английски. Помислих си, че не е нужно следователно да знаеш немски език, за да преведеш автентичните фолклорни текстове от началото на XIX век, след като някой се е постарал да ги предаде на прост и ясен английски. Не се наемам да прогнозирам доколко преводачът на българското издание знае немски език. Но пространният компилативен предговор в българското издание, въпреки изобилните позовавания на източници под линия, които обаче са далеч от академичните стандарти за цитиране, както и бележките към отделните приказки подлагат на изпитание желанието ми да повярвам, че преводът е направен наистина от немски език. Фактът, че името на града Касел, с който е свързана съдбата на Братя Грим, се транскрибира като Кесел, не е непременно доказателство в тази насока, защото дори англицистите, които познават речника на Андрей Данчев Българска транскрипция на английските имена, и биха допуснали, че става въпрос за английско име, биха го транскрибирали като Касъл, а не като Кесел. А преводачът от немски пък би трябвало да познава Българска транскрипция на немски имена от Борис Парашкевов, тогава със сигурност нямаше да транскрибира името на Dorothea Viehmann, една от основните разказвачки  на приказки, използвана от Братя Грим,  като Виман (с. 822 и сл.) вместо правилното Фиман. Освен това владеещият немски език не би превел Lieder der alten Edda като Песен за старата Еда, сякаш става въпрос за старица с това име, а не за сборник от старонордически поеми (с. 30); или пък за Constituierende Reichsversammlung респ. Nationalversammlung –  Учредителното национално събрание след Мартенската революция да използва названието парламент на националната асамблея (с. 38); или постоянно да говори за поетика на немския народ, вместо за поезия (с. 28 и на много други места); или Niederdeutsch и Hochdeutsch, названията за долнонемските и високонемските диалекти да се превеждат като нисък немски (с. 676) и висок немски (с. 701), последното впрочем има значение и на книжовен немски. А блаженопочившият художник Филип Ото Рунге е канонизиран за блажен (с. 695). Tischreden на Мартин Лутер пък звучат на български като Беседи на масата (с. 60), макар че в превода на Вили Брюкнер от сборника Оратори на немската реформация те се наричат Трапезни слова.

Трябва да се признае, че  преводачът е внесъл в изданието и свой личен принос. За съжаление, на много спорно място. В Бележката за превода и изданието проф. Зайпс заявява, че диалектът в единадесет от приказките на различни немски наречия не може да бъде предаден по никакъв начин на съвременен американски английски, така че той ще се опита да предаде само просторечния маниер на разказване. А в своята Бележка за превода и изданието Слави Ганев заявява: Всички диалектни приказки са преведени на еквивалентен български диалект, за да изпита читателят същото чувство, което завладява и немския читател при прочита им (с. 46).
На зная дали г-н Ганев се е замислял какво означава еквивалентност при превода и какво съответно би означавало еквивалентен български диалект. И знаем ли какво чувство са изпитвали немските читатели по времето на Братя Грим и какво изпитват в наши дни, като четат тия приказки на различни диалекти. Защото различията между немските диалекти са понякога огромни, един текст на долнонемски  диалект със сигурност няма да бъде разбран от говорещите високонемски наречия. Добре, че не му е хрумнало да превежда на родопски диалект, защото малцина българи щяха да го разберат. А избраният от него „еквивалентен български диалект“, който се прилага при превода на всичките диалектни приказки, които са на различни немски диалекти, е напълно конструиран от него. Не зная доколко г-н Ганев разбира различните диалекти в немския оригинал, аз имах затруднения да разбера повечето от приказките на диалект, например приказката Der wilde Mann, на английски The wilde Man, записана в областта около Мюнстер. В превода на Слави Ганев тя започва така:

Дивият чиляк
Емало нявга един див чиляк, дет’ го омагесали, па ‘одел в градините и нивята на людете и ‘сичко развалял. Чифликчиите са жалели на феодала, шото пари ня’али да му дават. Той па викнал ‘сички ловджиии и казувал, че койт’ фане дивия чиляк, ше земе голям дар… (с. 640)

За мен остава необяснимо защо преводачът е сметнал за необходимо да превежда диалектните текстове на диалект. В по-стари времена това се е практикувало, например Моята прекрасна лейди, където в английския оригинал се използва лондонският диалект кокни, на немски е преведена с берлински диалект, така се изпълнява и сега, преводът е добил гражданственост. Българският превод на мюзикъла беше направен на разговорен език, с елементи на жаргон. Това е един от легитимните начини да се превежда диалект, ако той е знак за социална принадлежност на говорещите го. Но преводът на виенски диалект на шопски например би бил смехотворен. Затова и драмите на Артур Шницлер, особено Хоровод, където представителите на всички социални групи говорят виенски диалект, се превеждат на книжовен български, тоест извършва се неутрализация. При неутрализиращия превод, естествено, се губи колоритът и емоционалността на оригиналния текст (тя може да се компенсира по различни начини), но се избягва нежелателната регионализация. И проф. Зайпс е предпочел неутрализацията.

Детски и домашни приказки на Братя Грим, издадени от Deja Book, можеха да бъдат една наистина прекрасна книга, ако издателите бяха се обърнали към компетентен в германистиката научен редактор, а може би и към по-компетентен преводач. Да се превежда през език, различен от езика на оригинала, е било обичайна практика в по-далечното минало; много от творбите на световната литература през Възраждането и непосредствено след Освобождението у нас са превеждани през руски, а скандинавските литератури през немски или френски. Но това честно и почтено е било обявявано на титулната страница. Преводачът Слави Ганев има добър усет към превода, някои от решенията му са наистина добри, но грешките и недомислията хвърлят сянка върху тях и надделяват. И освен това смятам, че не е морално да се въвлича в измама млад човек в началото на преводаческата му кариера.

Братя Грим, „Детски и домашни приказки“. Прев. от немски Слави Ганев. С., DEJA BOOK, 2016, 828 с.