Галина Калчева
Улици, спирки, тунели, мотриси, ескалатори и безброй хора, които забързани отиват нанякъде, всеки в своята посока. Такава е картината, пред която ежедневно ни изправя софийската действителност. Все неща, без които не можем, неща, с които някак сме свикнали да живеем. Свикнали сме също и с представата, че градският транспорт е място, твърде отдалечено от каквито и да било допирни точки с идеята за „културно пространство”. Той е просто средство за придвижване от точка А до точка Б, от работа до вкъщи и т.н. Но дали трябва да бъде единствено това? За радост напоследък се забелязва сериозно желание за промяна на представата за сивия делник в нашия град като константа. Все по-често из улиците, парковете и други обществени пространства се появяват детайли, фрагменти, парчета изкуство, които носят разнообразие и дават повод за кратко бягство от делничното. Наистина такива трансформации на градската среда сякаш най-лесно, най-естествено се случват при проявите на така наречените улични изкуства. Подобни примери са преобразените електронни табла по улица „Г. С. Раковски”, скорошната акция за изрисуване на трамваите с графити и други подобни акции. По-необичайна стъпка в посока към промяна на града е опитът на институциите да излязат извън обичайното пространство, в което са свикнали да се разполагат – това на галериите и музеите. Тези опити са свързани с желанието и необходимостта да се достигне до възможно най-широка публика.
В средата на месец май в София бе открита една изложба именно с такава идея за прекрачване на праговете на институциите. Фондациите „Национална академична библиотечно-информационна система” (НАБИС) и „Америка за България” организираха експозицията „Писатели през фотообектива”, която се настани в две от метростанциите в София – СУ „Св. Климент Охридски” и Национален стадион „Васил Левски”. Изложбата представя подбор от 40 архивни кадъра както на известни, така и на позабравени български автори. Тя обхваща периода от края на ХІХ до втората половина на ХХ век. Снимките са осигурени със съдействието на Националния литературен музей (НЛМ), а дигитализацията им е осъществена със средства по международния проект Europeana Photography, посветен на 100-годишнината от началото на фотографията. Изложбата ще продължи един месец, като последният ден, в който може да бъде разгледана, е 15 юни.
„Присъстваме на едно наистина вдъхновяващо събитие. В една от най-контактните зони на модерния Град днес слизат озарените сенки на българските писатели. И Знаменитите, и Забравените, и Забранените… Ликовете им този път не са в обичайните тържествени пространства на Националната галерия или Народната библиотека, не са музейно застинали, а стават част от делника ни – толкова достъпни, че можеш да ги докоснеш с поглед, да ги почувстваш близки и съвременни, да се сродиш с тях!”
С тези думи директорът на НЛМ Катя Зографова се обръща към гостите при откриването на изложбата. Тя не скрива надеждата си, че събитието, тази близка среща с фигурите от културната ни история, ще предизвика интерес и любопитство у много хора, което ще ги накара да посетят и други сбирки, за да могат да ги опознаят по-добре. Идеята на организаторите е да променят мисленето на публиката и отношението й към посещението на музеи като „високо занимание”. За Националния литературен музей това е поредната крачка по пътя към отварянето на институциите за разнородна публика, казва Зографова и припомня успеха на миналогодишния фестивал „София диша”, който се проведе на Вапцаровата улица. „Защото музеите трябва да са живи и вълнуващи места на паметта, а не високомерни и леко пустеещи строги обители на историята”, обяснява тя мотивите за избор на нетрадиционното място на изложбата. Липсва всякакво съмнение, че метрополитенът в столицата отговаря напълно на изискването за оживено пространство.
Не без значение за интереса на преминаващите „посетители” е и подборът на фотосите. Той включва както познатите на всички класици като Пейо Яворов, Алеко Константинов, Николай Лилиев, Йордан Йовков, Елин Пелин и др., така и забравени или пък забранени в определен период имена.
„Така до Дядо Петко Славейков, достолепно седящ – като един княз на литературата – на тежък дърворезбован стол, подобно на трон, са фигурите на забравените писатели и писателки от Клуба на българските писателки. В изложбата присъстват знаменити снимки на знаменити писатели като Ботев, Вазов, Алеко, Петко и Пенчо Славейкови, много повече са забележителните фотоси на забравените и забранените имена, които ще предизвикат вашето любопитство и ще породят порива да ги преоткриете”, казва още Зографова при старта на изложбата. Тук са и снимките на Асен Златаров, Константин Гълъбов, Люба Касърова, Никола Ракитин и Енрико Дамиани, творците около „Развигор”, основните фигури, свързани със списание „Златорог”, сватбеният портрет на модерниста Чавдар Мутафов и писателката Фани Попова-Мутафова. Вечните съпернички Елисавета Багряна и Дора Габе също за пореден път застават на едно място, борейки се за вниманието на публиката.
Пример за едно от не толкова добре познатите лица е изисканият портрет на Асен Христофоров – български писател и преводач, който съчетава превеждането на Джек Лондон и Джеймс Джойс с работата като високопоставен икономист. Асен Златаров пък е основоположникът на биохимията в България, който се изявява и като белетрист и поет. Изложбата си поставя за цел не просто да покаже, но и разкаже историите на личностите и идеите, които по свой начин са оказали влияние за посоката на културно развитие, по която е поела България. Сбирката фотографии успява да предаде особената ерудиция на епохата и духа на фигурите, оставили отпечатък във времето.
Организаторите на „Писатели през фотообектива” са решили да заложат и още една провокация към преминаващата публика. Дребен, но важен детайл е размяната в местата на годините на раждане и смърт в биографиите на авторите. Под снимката на литературоведа Александър Балабанов например пише (1955-1879). Тази заигравка може би дава възможност на всеки, който се докосне до инициативата, да направи своята малка стъпка встрани от ежедневието, да прекрачи представите за начало и край.
„Нека всеки от вас сам допише и открие своя сюжет в тази първа по рода си експозиция в метрото, скромно назована „Писатели през фотообектива”. Такъв може да е личният принос на всеки посетител на изложбата според Катя Зографова.
ГАЛИНА КАЛЧЕВА
