За международния театрален фестивал „Варненско лято“ през впечатляващите 25 години от неговото съществуване се утвърди определението „най-голямото и авторитетно театрално събития в страната“. И с всяко негово издание то се пълни с ново съдържание. Той е от онзи вид форуми, които са неотменими за всяка театрална култура и няма да е пресилено да кажем, че МТФ „Варненско лято“ зададе и отстоява високи стандарти в националния контекст със своята организация, програматорска схема и селекции. Всеки от четирите програмни модула, които структурират фестивалния афиш, по комплексен начин осъществяват различните измерения и функции на един театрален фестивал днес. Неговото 25-о юбилейно издание, което по традиция ще се проведе в края на официалния театрален сезон между 1 и 11 юни във Варна, отново си поставя високи цели с мащабна програма от 41 разнородни събития. Обединени под мотото „Въобразени светове“, те включват многообразни проявления на театралното въображение под формата на театрални и танцови спектакли, пърформанси, прожекции, събития на открито, срещи с артисти и професионални обсъждания.
Българската селекция позволява рекапитулация на актуалния театрален сезон и представя постановки, които се открояват с определени свои качества и поддържат нивото на националната сцена. Тази година тя представя общо девет продукции, голяма част от които са получили вече своето признание. Сред тях е постановката на Здравко Митков по успешната съвременна френска комедия „Името“ (Сатиричен театър), носител на наградата „Икар” 2017 за най-добър спектакъл. Популярната интелектуална съвременна френска драматургия присъства и с още едно заглавие – „Богът на касапницата“ от Ясмина Реза, силен актьорски спектакъл с режисьор Антон Угринов от афиша на Народния театър.
Едно от интересните проявления в театралната практика от последния сезон, което се забелязва в селекцията, е търсенето на разнообразни източници за драматургична основа на сценичния спектакъл. Две от избраните представления се основават на доказали се филмови сценарии. Това са„Ничия земя“ (Народен театър „Иван Вазов“) на Стоян Радев, който адаптира прочутия едноименен филм на босненския режисьор и сценарист Данис Танович от 2001 г.; както и „Влюбеният Шекспир“ – сценична версия на режисьора Пламен Марков (ДТ „Ст. Бъчваров“ – Варна) по известния филм на режисьора Джон Мадън от 1998 г., отличен със седем награди „Оскар“, включително за най-добър сценарий на Марк Норман и Том Стопард. Други две адаптации на нетеатрални текстове са постановката „Анна Каренина“ по романа на Л. Н. Толстой – драматизация и режисура Николай Поляков (Театър „София“), която му носи наградата „Икар“ 2017 за режисура, както и „Светлото бъдеще на битака“ (Театрална работилница „Сфумато“). В нея режисьорът Иван Добчев придава плът и глас на интервюта, които беларуската авторка Светлана Алексиевич събира в своя документален роман „Време секъндхенд“, свидетелстващи за историческия и дълбоко личния опит от разпада на Съветския съюз и възникването на нова Русия.
Още една, по-различна форма на адаптация, намира място в основната фестивална селекция. Тя е характерна за съвременния глобален пазар, в който лицензирани продукции се пренасят на различни сцени по света. В случая става въпрос за преноса на местна сцена на бродуейския куклен мюзикъл за възрастни „Авеню Q”, продукция на Столичния куклен театър. В него опитният в жанра американски режисьор Уест Хайлър успешно си сътрудничи с българския екип от изявени творци от театъра, танца и поп сцената.
Българската селекция включва още и постановката „Еквус“ (Младежки театър), в която младият, но вече утвърдил се режисьор Стайко Мурджев демонстрира зрялост и творчески замах в подхода си към сложната пиеса на Питър Шафър. В „Една нощ с теб“ Красимир Спасов поставя съвременната любовна мелодрама на американския драматург и сценарист Майкъл Уелър (Театър „Българска армия“) в интимно представление, което вниква с проникновение в човешките взаимоотношения, пресъздадени емоционално и плътно в актьорската игра.
Като фокус на международната селекция тази година се очертава Азия, оглеждаща се между традициите на Изтока и Запада, между своето унаследено наследство и съвременност. „Ужасената душа: Макбет“ на Института за пекинска опера на провинция Анхуейв Китай пресреща две силни и различни театрални традиции. Драматизмът на една от емблемите на западния театър – Шекспир, се преобразява в сценичната експресивност на пекинската опера – емблема на източните сценични изкуства с над двувековно минало. „Ужасената душа“ разказва Шекспировия „Макбет“ в спектакъл-приказка с пищни маски и костюми, ярка хореография, съчетаваща виртуозни акробатични номера и техники от китайските бойни изкуства, а арии и драматични мелодии предават най-добрите традиции на китайската музика. Автор на пиесата е успешният млад драматург Цян Сун, носител на няколко награди. Тя се смята за значим принос към най-старата форма на китайска опера от провинция Анхуей – huijuс повече от 400-годишни традиции. Именно тя дава основа за формирането на пекинската опера, обявена от ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство. Мащабната продукция ще открие фестивала на 1 юни на Основна сцена на Драматичния театър във Варна.
„Софтмашина: Рианто&Сурджит“ на установения в Берлин сингапурски артист Чой Ка Фай представя новаторския жанр на документалния танцов пърформанс. Заглавието препраща към романа на американския писател Уилям Бъроуз – той нарича „софтмашина“ човешкото тяло и изследва механизмите за контрол, които го формират и управляват. Чой Ка Фай озаглавява „Софтмашина“ свой дългогодишен проект за изследване на традициите и съвременността на танца в Азия, убеден, че представите за съвременен танц не могат да избягат от културните и социални аспекти от живота на хореографа. Между 2012 – 2015 г. Ка Фай се отправя на експедиция в пет азиатски държави и се среща с танцьори, хореографи и куратори от 13 града. От тези срещи произлиза мултимедиен архив от десетки интервюта, както и серия от документални танцови представления. В рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ гостуват два от тези сценични портрета на хореографи от различни азиатски култури – Рианто от Индонезия и Сурджит от Индия. Те са обучени в различни традиционни източни танци, като през последните години развиват и собствена практика в полето на съвременния танц. По какъв начин той променя перспективата им към техниките на формиране на изразността на човешкото тяло и как те попадат в напрежението между културните стереотипи и собствената идентичност са едни от основните въпроси в представлението. Виртуозността на танцьорите, оригиналността и актуалността на „Софтмашина: Рианто&Сурджит“ привличат вниманието към продукцията на едни от най-престижните международни сцени и форуми за сценични изкуства и танц като „Садлърс Уелс“ в Лондон, „Импулстанц“ във Виена, „Танц през август“ в Берлин и др.
Още една традиционна танцова форма в осъвременяващо я изпълнение представя международната фестивална селекция и то в сътрудничество с музикалния фестивал „Варненско лято“. Това е фламенко спектакълът “Desplante” на новата и атрактивна звезда на испанския танц Едуардо Гереро. Танцовата програма на фестивала включва още и ярката хореографка от Франция Ан Нгуен с „Автаркия (….) В търсене на самодостатъчност“. Спектакъл, в който тя демонстрира индивидуален подход към популярни градски танци като хип-хоп и брейкданс, трансформирайки ги в абстрактен и въздействащ танцов език.
Всяка година Международният театрален фестивал „Варненско лято“ се стреми да представи и едно от големите водещи имена на европейския театър. На юбилейното му издание ще гостува носителят на Европейската театрална награда „Нови театрални реалности“ 2016 – унгарският режисьор Виктор Бодо, с едно от най-новите си представления „Дневникът на един луд“ по Н. В. Гогол. Под кожата на чиновника Попришчин, който постепенно загубва разсъдък, навлиза забележителният Тамаш Керестеш. Той е и художник на необичайната сценография, и музикант. Керестеш създава на сцената един тотален спектакъл, в който деформираната перспектива на пространството и хаотичната партитура от звуци и шумове, произведени на живо, въвличат зрителя в съзнанието на героя. Унгарската критика определя „Дневникът на един луд“ като „Вълнуващ, безжалостен, сърцераздирателен и комичен спектакъл. Висша школа на актьорското майсторство.“
Една изключително оригинална сценична форма намира място в международната фестивална селекция – театралният и филмов концерт „Кино на живо“ . Неговата история е особено интересна. Той е създаден от американския документален кинорежисьор Сам Грийн, който има номинация за „Оскар“ зад гърба си за “WeatherUnderground”, и от необичайния аниматор Брент Грийн. Наблюдавайки как днес гледането на филми става все по-изолирано и индивидуално занимание, двамата артисти решават да възвърнат силата му на въздействаща среща и колективно преживяване. За тази цел те използват театралната ситуация, като на фона на музика на живо прожектират кадри от свои филми и разказват историите зад тях – за дълголетниците на Америка, за това какво е записвал тайно великият Луис Армстронг и др. Както пише американската писателка Ребека Солнит:
„Работата на Сам Грийн и Брент Грийн ви връща обратно общностното преживяване на киното… Приемете го като покана за една утопия… за онзи полъх на аромат на рая, който може да се появи в пространство, където изпитвате надежда, мислите и дишате с другите“.
Тази част на международната селекция на театралния фестивал „Варненско лято“ гостува и в София в рамките на платформата „Световен театър в София“, която ще се проведе за 11 път между 1 и 10 юни. Единствено във Варна ще могат да се видят още шекспировият „Отело“ на познатия и в България македонски режисьор Деян Пройковски, поставен в Турски театър – Скопие, както и българо-немският интерактивен пърформанс – инсталация „Сателити“, в която известната експериментална компания posttheater от Германия си сътрудничи със сценографа и дигитален артист Венелин Шурелов. Всички чужди спектакли се играят на оригинален език със субтитри на български.
Тазгодишното издание на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ отбелязва още един юбилей – на програмата „Шоукейс“. Той я стартира съвместно с Фондация „Арт Офис“ през 2008 г. с цел да представя новаторски и мобилни продукции на българската сцена както пред широката публика, но и пред специално поканени международни гости, стимулирайки професионалния обмен. Специално събитие в рамките на програмата е гостуването на немския драматург и актьор Торстен Бухщайнер, познат на българската публика със своята пиеса „Нордост“. Той ще присъства на сценично четене на най-новата му пиеса „Травма“, проведено от режисьора Боян Иванов заедно с актрисите Койна Русева и Весела Бабинова. Боян Иванов е и преводач на текста, публикуван за първи път на български в новия брой на театралното списание “Homo Ludens”.
През 2017 г. Варна е Европейска младежка столица. На тази инициатива са посветени много специални събития – творчески срещи, представления на открито, ученически и студентски спектакли и др. Тук може да се открои участието в Паралелната програма на Мим-формация „Жар-театър“ със сюжетния огнен спектакъл „Паметта на огъня“. Той обещава да бъде истинско атмосферно събитие сред руините на Римските терми.
Темата на тазгодишната специализирана конференция в рамките на форума ще бъде „Драматургични тенденции през фокуса на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Тя си поставя за цел да погледне в ретроспекция на изминалия четвърт век от театралната история, която е присъствала на фестивала, за да осмисли различни проявления на развитието на драматургията в нея. Интересът е както към разнообразието на текстовете за театър, така и към драматургиите, създадени в хода на самите представления. Как се вписват българските сценични стратегии в международния фестивален афиш, срещат ли се драматургичните текстове и сцената днес, какъв материал извън езика търси театърът, са сред основните въпроси, които български театрални изследователи и професионалисти ще разискват. Модератор на конференцията е проф. Камелия Николова.
АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
Цялата програма на 25. Международен театрален фестивал „Варненско лято” може да откриете на viafest.org.
