Как се насочихте към детската литература?
Пенко Гелев: Това е някак естествено, защото съм илюстратор. Просто детските книги за илюстриране са повече от другите. А станах илюстратор и художник на комикси, когато нашият чичо Панайот Гелев издаваше детския вестник „Венче“ и ме покани да рисувам по две страници комикс във всеки брой. Тогава адаптирах и нарисувах „Книга за джунглата“ за него. Беше в началото на 90-те. По-късно издадохме този комикс в отделен албум със заглавие „Маугли“.
Сотир Гелев: Когато бях малък, много харесвах „Пипи Дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен. Препрочитах я толкова често, че я научих наизуст. Често се хващах на бас със съучениците ми, че ще довърша всяко изречение от книгата, което ми посочат наслуки. Не си спомням да съм губил бас.
Кога решихте да работите в тандем? Как са разпределени ролите в екипа ви?
П. Г.: Не мисля, че сме взимали такова решение. Правим много неща заедно, но не по-малко неща правим и отделно. Първото, за което се сещам, че сме правили заедно, е комиксът „Илийчо и Август“. Него го направихме за същия вестник „Венче“. Сотир пишеше историите, а аз рисувах. По-късно заедно измислихме сценария на филма „Магьосници“, а след това и много други истории. Заедно ги измисляме, не мога да опиша как става, след това Сотир ги пише. В книгите, които досега сме издали, Сотир е авторът, а аз съм илюстраторът. Той пише, аз рисувам. А в „Обикновени разговори“ беше в обратен ред, аз я нарисувах, след това той я написа. Но в много от комиксите, които съм рисувал, той също е рисувал. Така че ролите ни не са много ясно определени, но аз не пиша.
С. Г.: Не е точно така, много добре си спомням. Беше един летен следобед преди трийсет години. Седяхме на верандата, пиехме уиски и пушехме пури (бях налял на Пенко малко уиски, защото беше още ученик). Казах му: „Какво ще кажеш да работим в тандем?“. Той се замисли за миг и отвърна: „Дадено!“. „Как ще си разпределим ролите в екипа?“ – попитах го аз. „Както дойде.“ – отвърна ми той. И така се започна.
Експериментирате в много жанрове, кой обаче е предпочитаният от вас?
П. Г.: Не зная. В момента започваме нов анимационен филм, и мисля само за него. Но от друга страна, имаме планове за няколко комикса и книги, а и за още филми, и нямам търпение да се захванем и с тях.
С. Г.: Нека да обясня за плановете. Всеки следобед излизаме на дълга разходка и обсъждаме различни идеи (записваме си ги след разходката и ги трупаме в папки). Когато ни хрумне нещо интересно, опитваме да преценим в каква форма ще е най-подходящо да го реализираме. Понякога бъркаме. Правим проект за филм и когато го оставим да отлежи малко, да решим, че ще стане по-добре на книга или комикс. По-често се случва да не успеем да финансираме проекта за филм и съвсем естествено изниква идеята да го направим на комикс.
Когато по време на разходката не ни хрумне нищо интересно, се ровим в записките и търсим нещо подходящо. Правим много проекти, но осъществяваме малко от тях, може би всеки десети (обикновено заради финансирането, както вече споменах). Имаме специална библиотека и там трупаме нереализираните проекти. Понеже сме я сковали сами от чамови дъски, съществува реална опасност да се срути.
Понякога измисляме сложни и трудоемки проекти, които много харесваме, а когато не успеем да намерим финансиране (такива проекти обикновено са скъпи), сме много доволни, защото си даваме сметка, че ще ни отнемат години и ужасно много труд. След това се захващаме с нещо по-леко.
Как се пише и рисува за деца?
П. Г.: Не смятам, че има разлика с друго писане и рисуване. Някои ще кажат, че трябва да си по-честен, но ако не е за деца, не трябва ли. Или да си по-отговорен. Или по-мъдър.
С. Г.: Стараем се текстовете да са занимателни, а рисунките – хубави. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, затова усърдно се упражняваме, когато имаме свободно време.
Какво е мястото на хумора в изкуството за деца?
П. Г.: Каквото е във всичко друго в живота. Но не смятам, че е задължително да има хумор във всяко нещо. Едни от най-хубавите книги, които съм чел, като „Карлсон, който живее на покрива“ и „Хъкълбери Фин“, са образци за изящно чувство за хумор, но се сещам и за „Книга за джунглата“, която вече споменах, и според мен е сред най-най-хубавите книги, писани някога. Е, в нея може би има две-три смешки, но сега не мога да се сетя за тях.
С. Г.:Това е много сериозен въпрос и не съм компетентен да отговоря. Чувствам, че трябва да е нещо смешно и забавно, но нищо не ми идва наум.
Как бихте защитили мястото на комикса сред книгите за деца? А сред тези за възрастни?
П. Г.:Не съм такъв човек, нямам желание да защитавам някакви тези, или да убеждавам хората в каквото и да е. Явно има място и комиксът си го намира. И сред детските книги и сред тези за възрастни.
С. Г.: Тук ще се съглася с Пенко. Аз, например, изобщо не разговарям с хора, които трябва да убеждавам, че комиксът има важно място сред литературните жанрове. Това е като да убеждаваш веган в ползите от животинските протеини.
Кои са предпочитаните от вас писатели и художници?
П. Г.:Трудно ще ми бъде да ги определя някак. Тези, които са с най-разюздано въображение, може би.
С. Г.: Аз ще бъда по-конкретен. От писателите – Тобаяс Смолет, Якоб Гримелсхаузен, Ян Потоцки, Антон Стайков. От художниците – Балтюс, Готлиб, Ян ван Ейк, Любен Зидаров и много други.
Имате ли поглед над детските книги, които се пишат и превеждат в България? Как ги оценявате?
П. Г.: Оценка не мога да дам. Не ги следя толкова внимателно.
С. Г.: Аз също.
Над какво работите в момента?
П. Г.: В момента работя над новия ни анимационен филм. Правя 3D героите. Много скоро ще започна да рисувам и моята част от комикса, който е продължение на „Аракел“ от поредицата „Над дъгата“. А веднага след това смятам да довърша един комикс албум, който съм започнал отдавна, но не мога да смогна да нарисувам. Сотир написа сценария, казва се „Флорентински нощи“ и е по Хайнрих Хайне.
С.Г.: Ще допълня, че нашият нов анимационен филм се нарича „Виола“. Това е романтична любовна история, вдъхновена от творчеството на френския поет и писател Жерар дьо Нервал. Предстои ни да издадем книга със заглавие „Как Лора се научи да брои до десет“. Тя е предназначена за деца, които вече могат да броят.
Работим в съавторство с още шест художници, наши приятели, над новата графична новела, продължение на последната ни обща работа „Аракел“. В нея ще направим нови разкрития за живота на героя ни Аракел Хачатурян.
Работата е обемиста и ще ни отнеме известно време.
Разговора води: Амелия Личева
