Любов Якимчук (1985) e родена в гр. Первомайск, Луганска област. Авторка е на стихосбирките ,като МОДА (2009) и „Прасковите на Донбас“ (2015), която попада сред най-добрите книги на десетилетието в класацията на украинската версия на сп. Forbes. Произведенията й са преведени на повече от десет езика, самата Любов Якимчук превежда художествена литература от английски и литовски. Сценаристка, кураторка на литературни фестивали и събития, носителка на редица литературни награди.
Кои са според Вас основните тенденции в съвременната украинска литература?
Това е наистина доста обемен въпрос, защото украинската литература не е чак толкова малка. Поне вече не. И ако по-рано можехме да констатираме само белите петна, незапълнените литературни ниши, то сега пазарът изглежда горе-долу пълен. Не съм специалист и наблюдавам ситуацията отвътре, ето защо може да съм малко „сляпа“ по темата и да недовиждам. По въпроси като този се опитвам да се осланям на специалистите. Затова анализът на директора на издателство „Клуб за семейна почивка“1 Олег Шпилман ми се струва примамлив, тъй като мрежата на разпространение на издателството обхваща около 47% от украинците. Става дума за един много професионален анализ на читателската рецепция. И така, по думите на господин Шпилман ключово направление в съвременната литература са фантастиката и фентъзи литературата, понеже читателското търсене за тях нараства. А търсенето от своя страна поражда предлагането на преводна или оригинална литература. В случая по-скоро преводна, въпреки че имаме и наши успешни фентъзи автори като Дара Корний и Хенри Лайон Олди. Три пъти се е увеличила популярността на нехудожествената литература, но в тези жанрове няма значими украински автори. Украинците започнаха да четат научнопопулярна литература по физика, медицина, генетика, интересуват се от еволюцията. Популярни са историческите книги, които анализират важни събития и не са засегнати от съветската цензура, която присъстваше в тях преди; добре се продават съвременни автори, лауреати на европейски награди. 21% от всички украински читатели се интересуват от съвременна украинска проза. Тоест съвременните украински автори могат да разчитат на 1/5 от тези, които четат. Като се досещате, че все пак не всеки човек в Украйна чете по една книга годишно.
В последно време се появиха много книги, които разказват за войната – поезия, репортажи и дори романи. Когато стане дума за това, всички говорят за „Летище“ на Сергей Лойко, „Дължината на дните“ на Владимир Рафеенко, „Интернат“ на Сергий Жадан. Едновременно с това други известни автори продължават да работят над своите теми и успешно да представят Украйна в чужбина – като Андрей Курков, Юрий Андрухович, Оксана Забужко и споменатия вече Сергий Жадан.
В тази връзка – проявяват ли чуждите издатели, особено западноевропейските, по-голям интерес към украинската литература през последните години, след Революцията на достойнството от 2013 г.? А политиката на украинските издателства – литературните процеси ли я определят в по-голяма степен, или икономически предпоставки?
Интересът на западноевропейските издателства към украинската литература е същият, какъвто беше и преди революцията. Може да са издадени три-пет книги повече, отколкото преди това, но това са незначителни промени. Най-популярен е рускоезичният прозаик Андрей Курков, който се превежда на голям брой езици.
Що се отнася до политиката на украинските издателства, това е по-скоро въпрос към Министерството на културата на Украйна. Мога да ви отговоря само с преразказани чужди думи. Например икономистите казват, че търсенето определя предлагането и това са нормалните пазарни закони. На тези процеси влияе също и модата. Ето например, днес е модно да се говори за Холокоста, а преди десетина година това беше тема табу. За проблемите на жените в армията се заговори напоследък, стана модна феминистичната тематика, съответно започнаха да се издават и книги на тази тема. Политиката винаги влияе, но предимно върху портфейлите на украинците: ако политиката е неуспешна и ситуацията се влошава, се купуват по-малко книги. С една дума – всичко е икономика.
Повлияна ли е съвременната украинска литература от актуалната обществена ситуация?
Обществено-политическата обстановка активизира литературния процес. Появяват се повече предизвикателства, проблеми и съответно хора, готови да ги разплетат. Може да се обобщи, че много нови автори се хващат за популярни теми като войната например. Сюжетите се намират на повърхността, но новите автори все още не могат да работят с тях. Мислят за темата, но по всички теми отдавна е изписано много и е трудно да се открие нещо ново. Още не знаят, че си струва да се работи предимно с формата. Ако вземем като тема например „небето“, от това какъв прозорец ще направим на стената или на тавана зависи как ще видим това небе. Именно подобни прозорци авторите не са се научили да правят все още. Да, формалистка съм 🙂 Формата отдавна е по-важна от съдържанието.
Споменахте войната – как тя и събитията от Революцията на достойнството повлияха на обществото? И как литературата изразява тези събития?
Всички бяха вдъхновени от революцията, но сега са малко разочаровани, както се случва винаги след подобни събития. Все пак факт са позитивните промени – пробуждането на политическия живот и на обществото, което е добре. Събитията от Майдана са много слабо представени в литературата. Разбираемо е, защото веднага след Революцията на достойнството започна войната и всички сили се насочиха към нея. Не говоря само за писането на текстове, но и за доброволчеството. Много често писателите пътуват на турнета в зоните близо до фронта, организират срещи с читатели в малки и по-големи градове, четат произведения във военните части. Стана важно да се поддържат хората, страдащи от войната.
Тези нови теми промениха ли жанровите съотношения в украинската литература? Прозата ли се оказа по-силно повлияна от тях, или поезията?
Войната поражда много истории, които изискват да бъдат разказани в проза, но украинците, както често се случва с постколониалните народи, пишат повече поезия. Защото поезията, като кратък жанр, е способна да реагира на войната по-бързо. Вече имаме няколко десетки произведения в проза за войната, няколкостотин, а може би хиляди стихотворения, но все още е минало много малко време от нейното начало и се надявам след време прозата да се увеличи. Така излиза, че украинците пишат поезия, а четат проза:)
Украинското общество е двуезично, както и украинската литература. Въпросът за езика съществен ли е за процесите в нея днес? Лесно е да попитам „кои автори преобладават – украиноезичните или рускоезичните”, но знам, че отговорът на така зададен въпрос няма да даде правилна картина на двуезичността. Всъщност как е най-адекватно да се попита за тази особеност на вашата литература?
Благодаря ви за чувствителността – правилно усещате, че има нещо болезнено тук. Струва ми се, че в украинския литературен процес са добре представени авторите и от двете групи, само че между украинскоезичните има повече „звезди”. Интересно е, че обикновено авторите от тези две групи рядко се засичат, като че ли живеят в паралелни светове. Въпросът за езика е болезнен и в Украйна продължават дискусиите, които започнаха още преди войната – как трябва да изглежда това на законодателно ниво? Трябва ли да се променят законите, в това число и Конституцията, където като държавен език е посочен украинският? Ще ви отговоря така – украинският език в Украйна стана по-силен и това е важно, защото той е език, унищожаван от империи, първо от Руската, после от Съветската, което всъщност е едно и също. Но в резултат на това руският език не стана по-слаб и не се оказа в неизгодна позиция. Не! Съучениците на сина ми в училище го питат защо говори на украински в междучасията, тъй като всички други си говорят на руски. Аз съм от лагера на украинскоговорещите, затова, разбира се, ще защитавам тази позиция, макар че рускоезичните не са ми чужди – те просто са други. Което също е нормално. Струва ми се, че сега протичат положителни процеси и че тази дискусия за езика е логична. Въпреки че би била по-важна дискусията за икономическата ситуация в Украйна, която се влошава, и за това какво трябва да се предприеме в тази връзка.
Въпросите зададе и преведе от украински РАЙНА КАМБЕРОВА
1 Издателство „Клуб за семейна почивка“ е едно от най-големите в Украйна, основано в гр. Харков през 2000 г. До 2016 г. то е издало над 150 милиона книги и всяка година предлага на читателите си асортимент от около 700 заглавия. – Б. пр.
