Георги Господинов
Прибиране на играчките
Първата костенурка
Мечето с откъснатото ухо
Цялата лична гвардия
котки, плюшени мишки
три кучета кенгуру
и пингвин
Помагаха винаги при заспиване
гонеха лошите сънища
и шумове в стаята
вечеряха само със страхове
и доста пораснаха
През прозореца
Из неделите на света
Върви с торба и по сандали
уловил
каквото може да се улови
в неделя сутрин
отдавна уловена риба
замразено телешко
и пресен вестник
с новини от вчера
Върви чете на първа смята
ако това което пишат
тресне утре
(или тази нощ)
за колко дни да пазарувам
още
Марин Бодаков
◊
Бях роден за отшелник,
но от страх се предложих за преводач –
простирам пране от човек до човек,
от калкан до калкан, чуждо пране на самата улица,
гащи и шинели, рокли и куртки, смърт и смърт,
уморих се.
Богородица Седемстрелна
Стрела, ризница, дим,
уред за прихващане на отчаяната глава,
тв репортаж от екзекуцията на приятел.
Не знам какво ще остане от нашето време,
няма как да го обсъдим:
арестантите стоят в отделни помещения,
арестантите не говорят помежду си,
арестантите могат да се молят два пъти дневно,
не повече.
◊
Възрастта уверено изгради
психиатрична клиника зад челото,
най-модерен затвор в дробовете,
военна болница в манастирите на ходилата,
концентрационен лагер в слабините –
и започнах най-после да пиша
на родния си диалект.
Людмила Миндова
◊
Ножът, който преди двайсет години
извади изпод дивана си,
за да ме плашиш в тъмното,
днес вече не е нож,
а спомен за нож,
или по-точно неговата сянка.
Тя, естествено,
е двойно по-голяма
от оригинала
и е идеална за писане:
едновременно писалка
и мастило.
С тях върху лист от календар
си записвам набързо:
между двама ни – нож.
от едната му страна пише страх,
от другата – любов.
Вървим по него боси.
◊
Чета стихотворение „Орфей в ада“.
Под него коментар: „Поете, дълго е“.
Поетът отговаря: „Е, такова е…“
И как ли иначе.
На ада работата му е да е адски дълъг.
А кратък ни се струва само раят.
◊
И будисткият монах
с тяло, позлатено от пост и молитва,
и етиопското дете,
чието тяло от глада е заприличало
на изящна абаносова фигура
във фотографията на Салгадо,
не са произведения на изкуството.
Те са викът на живота,
чиято безкрайност
отстрани изглежда като изкуство.
