Георги Гочев
Докато подготвяхме този брой на „Литературен вестник“, посветен на новата гръцка литература, в редакцията се получи писмо от г-н Константинос Марицас. Взимайки повод от кратко съобщение в бр. 32 на вестника от тази година, в което като водещ на броя пиша, че в изд. „Критика и хуманизъм“ е публикуван нов превод на Константинос Кавафис и че в някой от следващите броеве той ще бъде представен от мен с подробна рецензия, г-н Марицас твърди, че този превод на г-н Хараламби Паницидис, професор по философия в СУ „Св. Климент Охридски“, възпроизвежда дословно или почти дословно на много места неговия превод на Кавафис, публикуван през 2014 г. от издателство „ИВРАЙ“. Помолен от нас да коментира тези твърдения, Хараламби Паницидис отказа с аргумента, че ги счита за „абсурдни“ и вижда в тях опит за неговото злепоставяне.
Решихме да съобщим за случая, без да публикуваме писмото на К. Марицас (читателят може да се запознае с неговите аргументи в сайта obshtestvo.net) и кореспонденцията ни с Х. Паницидис. Защо постъпваме по този начин? Защото в този пореден случай, който засяга етиката на преводаческия труд, има два проблема, които не бива да се смесват. Единият засяга конкретното обвинение в плагиатство, по което обвинение медиите и в частност „Литературен вестник“ не могат и не бива да съдят. Този вид спорове са от компетенцията на професионален орган като Съюза на преводачите, който би било добре да вземе отношение по случая – както и друг път е правил. Що се отнася до ролята на вестника – ние се ангажираме, че ще публикуваме без промени всяка експертна оценка по този казус, независимо от нейните изводи.
Другият проблем обаче ни засяга пряко като медия. Убедени сме, че спорни казуси като този не трябва да се премълчават. Каквато и да е истината в случая, нейното търсене е полезно за публичната ни среда. Защото колкото повече подобни проблеми стигат до обсъждане, колкото повече мнения и аргументи се чуват, толкова по-добри механизми ще си изработим не само за противодействие срещу плагиатството, но и за отсяване на истинните твърдения от сензацията и клеветата. Българските медии, уви, приличат твърде много на онази мрачна стая от прочутото ранно стихотворение на Кавафис, в която някакъв човек все търси прозорци и не ги намира. Приличат и защото са били натикани в такива стаи без прозорци, но и защото като героя на Кавафис се страхуват каква ли нова тирания ще им донесе светлината.
