– „Лист“ е относително ново издателство, а вече има своя облик. Разкажете малко повече за платформата му.
– Концепцията ни е изградена върху няколко основни неща. Не следваме масовия вкус и пазара. Не използваме шрифтове на руска кирилица, а само на българска. Не си пестим от коректор и редактор. Не си поставяме ограничения. Опитваме се да работим с най-добрите преводачи и художници и имената им по възможност стоят на корицата, даваме шанс и на все още неутвърдени, в книгите има послеслов, използваме хубава хартия. Другото го знаете: намерението ни е да издаваме само добра литература.
– Как се роди идеята за детската ви поредица?
– От много години ми се искаше да преиздам „Пчелица” от Анатол Франс и край нея попаднах на опитите на различни писатели, които харесвам, за детски истории. След като открих текстовете на Силвия Плат, Тед Хюз и Джойс, започнах да намирам и други. Някои съвсем целенасочено издирвах, оказаха се не особено популярни. Списъкът ставаше все по-дълъг. Реших, че от това може да излезе много хубава поредица и преди години пробвах да я направим с друго издателство, в което работех. Появи се проблем заради илюстрациите. Всяка от книгите е илюстрирана от различен световен художник – изглеждат страхотно, но са разностилни и от това не може да се получи серия. Това беше причината да се откажем. Но идеята си остана. След създаването на „Лист” реших, че вече може да се захвана с тази поредица, като сама подбирам художниците за всяка книга, а те се съобразяват с първоначално избрания формат. Капка Кънева помогна да избистря идеята, да избера най-подходящия формат, хартията дори. Тя съдейства много и на художничката, която направи оформлението.
Да направиш подобна поредица е голям риск. Наскоро, по време на дискусия за детската книга, Сотир Гелев каза, че веднъж е пробвал да издава своите неща сам и сметките му не са излезли. Много по-скъпо е да направиш детска книга с илюстрации от български художник. Книгите в „Детски шедьоври от велики писатели” са изчислявани така, че да започнат да носят печалба, чак когато се продаде над 80% от тиража. Вложено е много, а цената е ниска.
– Нямате ли усещане, че книжките от нея се четат повече от възрастни?
– Всяка детска книга се чете първо от възрастен. А най-хубавите са тези, които се харесват и от малки, и от големи. В „Детски шедьоври от велики писатели” историите са точно такива. Но дават предимство на децата – така от съвсем малки те ще знаят за някои от най-добрите писатели и това ще оформи вкуса им към добрата литература. И като възрастни на тях няма да им е трудно да четат „Одисей” например. Представяте ли си едно току-що засричало дете да чете Джойс?
– Малко по-общо погледнато, как бихте дефинирали детската класика?
– Явно не е нужно да си добър родител, за да напишеш хубава детска книга – примерите за това са много – А. А. Милн, Астрид Линдгрен, Кенет Греъм. Биатрикс Потър, Памела Травърз и Даниил Хармс пък са мразели децата. И все пак книгите на тези писатели са помогнали на много малки да станат по-добри големи. Убедена съм, че това, което четеш като малък, може да покаже какви решения ще вземаш, когато се налага да избираш професия, да създаваш семейство. Приказките на Андерсен ще отнемат от илюзиите, които филмите на Дисни по неговите истории създават. „Братята с лъвски сърца” от Астрид Линдгрен ще подготвят детето за смъртта на близък. „Алиса в Страната на чудесата” и „Алиса в Огледалния свят” от Луис Карол развиват нестандартно мислене и търсене на необичайни решения. И така нататък.
– Предстоят ли нови заглавия в поредицата?
– Най-новата книга в поредицата е „Бяла приказка” от Валери Петров. Следва „Слонът и пеперудът” от Е. Е. Къмингс с четири негови приказки, написани за дъщеря му и внука му. После ще се появят историите на Силвия Плат и Тед Хюз, също „Съвет към малките момчета” от Марк Твен, пак с илюстрации от Капка Кънева. Нева Мичева ще преведе „Тайната на Старата гора” и „Барнабо от планините” от Дино Будзати. Има и още.
– Прави впечатление, че привличате преводачи и художници, чиито имена традиционно свързваме с конкретни издателства. Как се справяте с ревността от тяхна страна?
– Не разбирам ревността. За мен всяка книга има нужда от конкретен преводач и художник и ми се вижда странно да се свързват с издателства. Милена Вълнарова например досега е правила корици само за нас и вероятно много хора я свързват с „Лист”. Аз обаче я харесвам толкова много, че редовно я препоръчвам на други издателства. Добрите преводачи и художници са малко и не можем да си позволим да ги ограничаваме.
Но, да. Ревност има.
– Редактирате част от книгите, които публикувате. Какъв редактор сте, на какво държите най-много?
– Редакторите следват авторите и преводачите и като че ли най-добрите са тези, които се променят с всяка книга, стават част от нея. И все пак всеки редактор, почти като при преводачите, има собствен почерк. И когато четеш книга, можеш да разпознаеш какъв човек стои зад редакцията й и дали изобщо има такъв. Надявам се да бъда редактор, който продължава да се развива и смята, че всяка дума е важна. Виждали ли сте как Невена Дишлиева проучва някой израз или жаргонна дума? Пита огромен брой хора. Това трябва да прави и редакторът. И да чете много извън текстовете, над които работи.
Има неща, на които много държа – не харесвам например натрупването на подчинени изречения и се стремя да ги избягвам. Без да накъсвам дългите изречения на по-къси, разбира се. И това идва от почти маниакалното ми изискване текстът да се разбира. Ако спреш, за да осъзнаеш какво си прочел, значи редакторът не си е свършил работата добре.
– Какво ново да очакваме с марката на „Лист“?
– Ще продължим серията от политико-философски книги, която започнахме с „Левиатан”, със „За обществения договор” от Русо. Ще се появат още два романа на Сесар Айра. Работи се по „Есен” от Али Смит, „Подземната железница” от Колсън Уайтхед и „The One Inside” от Сам Шепард. Започнахме поредица с книги с разкази. Първата е „Легенда за светия пияница” от Йозеф Рот в превод на Ана Димова, чиито преводи бяха изплагиатствани от Владко Мурдаров. В тази серия ще влязат и разкази на Силвия Плат.
Все книги, които искаш да прочетеш, а не „нещо за четене”.
Разговора води Амелия Личева
