Разговор с Велизара Добрева и Милена Димитрова за първото издание на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи
През април се състоя издание на Софийския международен литературен фестивал, посветено специално на литературата за деца и младежи. Фестивалът всъщност винаги е включвал доста мащабна програма за деца, но как се стигна до идеята за отделно издание, изцяло ориентирано към литературата за тях?
Велизара Добрева, председател на УС на Асоциация „Българска книга“: Детската програма винаги е била важен модул в програмата на Софийския международен литературен фестивал. По традиция тя предлага различни по формат събития, като целта е да се постигне образователно–забавният момент в общуването на децата с книгите. Литературните фестивали са великолепни инициативи за стимулиране на четенето, а когато тези инициативи са насочени към деца, те постигат най-големия ефект. Възможно е на всякаква възраст да се превърнеш в четящ човек, но когато успеем да направим децата си четящи хора – това е истинско богатство за обществото и света. Защото четящият човек е знаещ, можещ, мислещ, иновативен, креативен. Четящият човек е полезен за обществото, той създава щастливо семейство и е способен да отгледа четящи деца, той може да направи живота си и този на хората около себе си истински пълноценен. Затова идеята за отделно издание на фестивала, посветено специално на литературата за деца и юноши, от много години е мечта на много от издателите, както и на самия екип на Асоциация „Българска книга”, която е организатор на фестивала. Подготовката обаче на такова мащабно събитие изисква усилията на много хора, на много съмишленици и, разбира се, на финансови средства. Щастливи сме, че тази година ние вече имахме необходимите предпоставки мечтата да се превърне в осезаема възможност, а днес вече можем да кажем, че тя се превърна в абсолютен факт. Фестивалът беше истински празник за децата! Дългогодишната ни мечта се сбъдна!
Милена Димитрова, „Връзки с обществеността”: Понеже стана въпрос за организация, мога да кажа, че от разговорите си с Валентина Божичкова, която е част от екипа на фестивала и ръководител на проекта, отправна точка и добър пример за Асоциация „Българска книга” е бил Детският литературен фестивал във Виена.
Кои бяха основните акценти в програмата на фестивала? От какви критерии и намерения се ръководехте при съставянето й?
В. Д.: Литературният фестивал представи съвременната европейска литература за деца и юноши в нейното жанрово и културно многообразие. Сред гостите на фестивала бяха: Жил Парис (Франция); Лене Кобербьол (Дания); Джос Стърлинг (Великобритания); Джузепе Феста (Италия); Дора Тот (Унгария); Мая фон Фогел (Германия); Турюн Лиан (Норвегия); Гай Бас (Великобритания); Сесар Майорки (Испания); Олуин Хамилтън (Великобритания); от България: Виктор Самуилов, Божана Апостолова; Мая Дългъчева; Георги Константинов; Петя Александрова; Севдалин Генов; Юлия Спиридонова; Чичо Ники; Зорница Христова; Катя Антонова; Радостина Николова; Неделчо Богданов; Иван Раденков.
Искахме да има много игри и затова подготвихме редица специални събития като работилницата за писане на истории на Петя Кокудева и Ромина Беневенти „Как да пишем страхотни истории“; драматичното представяне по „Котаракът Франт и загадъчният остров“ с писателя Иван Раденков; ателие по илюстрация с Нуша Роянова; работилницата за колажни рисунки и истории „Птиче село“ с Катина Недева; среща с популярния влогър Стан и др.; представяне на „Изкуството да бъдеш“; Среща на Клуба Падингтън; играта „Плени знамето“ и много други.
Специален акцент беше изложбата на 16 български илюстратори – „Радост, тъга и надежда – 16 илюстрации за детски книги от български художници“ с куратор Антон Стайков и оформител Свобода Цекова. За изложбата в рамките на Фестивала кураторът Антон Стайков избра 16 български художници. Всеки от тях беше представен с една своя илюстрация. Различните техники и стилове показваха жизнеността и богатството на българската детска илюстрована книга, а метафоричният изказ и емоционалната връзка с художествения текст обединяваха на пръв поглед много различни автори.
Търсехме богато разнообразие на събитията, затова в програмата включихме церемонията по връчване на наградата „Бисерче вълшебно“, приказния „Маратон на четенето“, част от програмата на „Походът на книгите“, една различна родителска среща с експертите от Асоциация „Родители“, както и срещата-дискусия „Четат ли тийнейджърите у нас и какво предпочитат“ с експерти и редактори.
Един от важните ни критерии, от които се ръководехме, беше в програмата да има мероприятия за всяка от основните детски възрастови групи – за най-малките (4 – 9 г.), за порасналите дечица (10 – 14 г.) и за тийнейджърите (13 – 18 г.).
Фестивалът е организиран съвместно с Младежкия театър, а в програмата му присъстваха събития, свързани с театъра, с киното, и, както вече споменахте, с книжната илюстрация – означава ли това, че амбицията на Вашия екип е да разшири периметъра на представяне на изкуството за деца? Успяхте ли да представите детската и юношеската литература във връзката й с другите изкуства?
В. Д.: Считаме, че книгата е в основата на другите изкуства, защото тя носи езика. Без книгите и словото не може да има театър, не може да има кино. А илюстрацията е основен и изключително важен елемент в детската книга, защото тя прави емоционалната връзка с художествения текст още по-силна. Благодарни сме на актьорите от трупата на Младежкия театър, които участваха в четенията и представянията по време на фестивала. Това бяха Силвия Лулчева, Кристина Янева, Ахмед Юмер, Юлиян Петров, Александър Хаджиангелов, Койна Русева, Ния Кръстева, Светослав Добрев, Николай Луканов, Ярослава Павлова, Севар Иванов, Николай Желев. Децата са специална аудитория. За тях всичко трябва да е забавно и актьорите прекрасно задържаха вниманието. На много публика се радваха и двете кинопрожекции в Дом на киното: семейните анимации „Животът ми като тиквичка“, както и „Петсън и Финдъс: малки бели, големи приятелство“, които бяха със свободен вход, разбира се.
М. Д.: Много ни хареса включването на актьорите в срещите с писателите – те покачваха градусите на емоциите, усещаше се предварителната им подготовка.
Каква бе реакцията на публиката на фестивала – нужно ли й е подобно събитие? Колко широка бе аудиторията, посетила събитията, и какви бяха профилът и съставът й?
В. Д.: В продължение на пет дни, от сутрин до вечер, целият Младежки театър беше огласен от детска глъчка и хиляди усмихнати деца, които с любопитни погледи разговаряха с любимите си автори, играха и „общуваха“ с книгите. В действителност аудиторията беше максимално широка – от бебешка до преклонна възраст. Фестивалът беше посетен от деца, родители, учители, библиотекари и дори от грижовните баби и дядовци. Имаше и много тийнейджъри, които винаги погрешно са набеждавани, че не четат. Срещите с писателите и събитията с игрови елемент предизвикваха истински интерес.
М. Д.: Имахме общо 44 фестивални събития – срещи с писатели, работилници, изложби, лекции и т.н., които бяха посетени от 2500 души за 5 дни, като основната публика беше от деца и младежи. Сред най-многобройно посетените събития бяха на първо място срещата с влогърите Стан и Стефи, на която дойдоха 180 деца, тийнейджъри и родители, както и безплатната прожекция на „Петсън и Финдъс. Малки бели, голямо приятелство“ в Дом на киното. Силно посетени бяха и срещите с Гай Бас и Джос Стърлинг – при Гай Бас дойдоха основно деца между 10 и 13-годишни, докато Джос Стърлинг имаше повече младежка аудитория и такава от млади дами. Хората си взимаха безплатни билети предварително, защото камерната зала на Младежкия театър, където се провеждаха срещите с писателите, има капацитет до 90 души, а капацитетът на работилниците беше средно до 30 – 40 деца. Организираните посещения от училища и детски градини ставаха с предварителни заявки. Най-активни бяха от 119-о училище в София, най-вече благодарение на библиотекарката на училището, Пепа Димитрова. Те посетиха 5 наши събития, дойдоха 122 деца. Най-много „неорганизирани“ посещания имаше в събота и неделя, както и очаквахме. Като цяло броят на организираните и неорганизираните посещения е относително равен. Активното промотиране на отделните събития от страна на издателите много помогна за привличането на публиката. Имахме и активна рекламна кампания, като изключителна медийна подкрепа получихме от БНТ и БНР, които осъществиха много отразявания – интервюта, репортажи, живи студиа и т.н. От радио „София” на БНР имаха и изнесено студио при нас. Много активно се включиха също сайтовете „Аз чета“, „Детски книги“ и „Жасмин“.
Цялостно атмосферата на фестивала беше усмихната и много позитивна заради децата, които тичаха да си купуват книги и да си взимат автографи, да участват в работилниците и срещите с писателите. Българските писатели участваха активно, бяха се подготвили специално и се вълнуваха от срещата си с децата. Повечето деца бяха чели книжките, което според мен се дължи на добре свършената предварително работа между издателствата и конкретните училища – вече споменах примера със 119-о училище. Имахме специално място за автографи, фестивална книжарница и ателие зона, и често няколко събития протичаха паралелно на различните места. Доброволци четяха книжки всеки ден на децата в рамките на „Маратон на четенето“. Пространствата на Младежкия театър бяха обширни и сигурни, получихме добра организационна подкрепа от страна на екипа на театъра. Много рядко се случваха напрежения или недоразумения. Имахме страхотни доброволци – все момичета и жени, които много ни помагнаха с потоците деца, посрещането на международните гости, подготовката на работилниците и т.н.
Разпознаха ли българските автори фестивала като важен форум за литературата, създавана от тях?
В. Д.: В действителност беше много важно, че екипът на фестивала успя да привлече издателите на детски книги като активни участници в програмата. Те от своя страна направиха връзката с авторите, а също така бяха и генератор на идеи за различните събития. Считаме, че фестивалът беше разпознат като важен форум от изключително широк кръг – издатели, писатели, илюстратори, артисти, журналисти, учители, библиотекари, както и от много институции и организации. Фестивалът обедини много хора, бяхме всички заедно и това беше най-силният момент.
Ще стане ли фестивалът постоянен? Има ли екипът Ви вече визия и намерения за следващите издания?
В. Д.: Да, екипът е изключително мотивиран и ентусиазиран да превърне Софийския международен литературен фестивал, посветен специално на литературата за деца и юноши, в традиция. И дори вече обсъждаме следващото издание. Както вече споменахме, подготовката обаче на такова мащабно събитие изисква усилията на много хора, на много съмишленици и, разбира се, на финансови средства. Но след успеха на първото издание, ние сме дълбоко убедени, че всички усилия напълно си заслужават.
Успя ли Софийският фестивал да представи тенденциите, характерни за съвременната детска и юношеска литература, в световен план?
В. Д.: Считаме, че да, успя. И една от основните причини да мислим така е фактът, че всички чуждестранни автори, които участваха, бяха впечатлени и искрено ни благодариха, че сме им дали възможност да бъдат част от събитието.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
