Камелия Спасова и Франческа Земярска
Отдавна искаме да отворим страниците на ЛВ много повече към визуалните изкуства – вестникът да бъде припознато място не само за съвременни текстове, а и за образи (естествено, не забравяме за постоянните рубрики насочени към актуални художествени събития и явления като „На фокус“, „Сцена“, „СтоЛица“, „На балкона“, „Чели ли сте хубава изложба“). Упорствали сме и в опитите да представяме съвременни български фотографи и визуални артисти, наред с водещите художници и дизайнери на изданието – във времето това са били Стефан Десподов, Борис Десподов, Яна Левиева (загуба, която още нямаме сили да артикулираме), а в момента – Александър Байтошев и Дамян Дамянов. Но съвсем друго е, когато мислим ЛВ като място за експеримент.
Срещата с Бора Петкова, среща в събитийния смисъл на думата, отвори такава възможност. Представянето на художничката в новия проект на Фондация „Отворени изкуства” – Open Art Files открои пред нас нейната фигура и високия залог на работата й. Първоначалният импулс беше точно по посока илюстрирането на един брой с неща от изложбата „METAMORPHOSIS” (Бора Петкова, 2015, Национален природонаучен музей, София), породен от взаимния ни интерес към темата за метаморфозата (вж. ЛВ, бр. 9/2014 и бр. 37/2014). В потока на разговорите обаче стигнахме до нещо различно. Решихме не да представяме вече излагани творби на Бора Петкова, а да говорим за произведението, над което тя работи от три години насам: „Флотационни сесии” (2017 – в развитие). То не е излагано никъде и в този смисъл вестникът се превръща в пространство на музея, а страниците стават музейни стени. Към момента Бора Петкова не подготвя публично представяне на проекта в България и споделя, че колкото повече го работи, толкова повече той я увлича. След серията интензивни срещи и разговори с нея за „Флотационни сесии“ такова потъване ни се вижда напълно обяснимо.
При Бора в пълна степен важи поговорката, че дяволът е в детайлите – както в произведенията й, така и в хабитуса й на живот. В ателието на художничката всичко е майсторски сложено и промислено до най-малкия детайл. На заден фон приглушено звучи Г. Малер, Симфония № 2 в до минор „Възкресение”, има червено вино и постепенно Бора започва да отваря кутия след кутия със събрани творби – възкресяват се пластове време. В картините й свръхпрецизността на рисунъка се съвместяват с едно отпускане и оставяне на образите сами да дооформят последните щрихи: фиксирани образи и образи в преход. Всяка от кутиите идва със своя история. Такова въвеждане в пътеките, водещи към произведението „Флотационни сесии“ изисква внимание и посветеност. Първоначалният разказ на Бора какво представлява проектът продължи седем часа – магически и неусетно преминало време.
Разбира се, началата са условни и винаги може да бъдат отместени малко назад в предишни творби, но може да се посочи, че Бора Петкова започва работата над „Флотационни серии” в Грац, Австрия, в партньорство с Музея на възприятията (Museum Der Wahrnehmung). Проектът е художествено изследване на халюцинаторно-визуалния материал, получен по време на флотационни сесии в изолационен резервоар (‘Isolation Tank’) с воден разтвор на магнезиев сулфат, който възпрепятства потъването на тялото и позволява на човек свободно да плава напълно отпуснат в тъмното. Този изолационен резервоар е обиталище, непроницаемо за външни звук, светлина и други сензорни стимули, за първи път е тестван от изобретателя си Джон Кънингам Лили през 1954 г. с цел експериментиране с лишаването от сензорни възприятия. Първите две флотационни сесии на Бора Петкова са осъществени именно в Музея на възприятията (MUWA). От разказа на Бора те са най-шокови за възприятията. Както се вижда и от изображението по-горе, тялото е пронизано от „камшиците, стрелите на бясната съдба”. Естетиката на шока се улавя и в крайно болезнената мимика на лицата в рисунките (виж стр. 12-13), като такава драматична експресия отсъства при следващите серии, въпреки че в тях изобразеното е в значителна степен по-смущаващо и свързано с буквални телесни наранявания или разчленяване на тялото, обезглавяване и др. В първа серия силата на преживяването е толкова брутална, че наистина обзема сетивата до крайност. „Тялото и съзнанието се съпротивляват”, както казва Бора, и допълва, че в изобразителния език на „Флотационни сесии”, ескалациите в „суровостта” на преживяването и възприятията са маркирани с по-линеарен и абстрактен рисунък, за разлика от други, по-пространствено дълбоки изображения.
Макар рисунките да имат своята строга взаимосвързаност и последователност, те не са йерархизирани като по-хубави, по-впечатляващи, по-шокиращи или изобщо на принципа на някакво „по”. Ето защо съвместно решихме, че не е необходимо да представяме цели серии от проекта, каквато е функцията на изложбите и каталозите. Изборът на изображения по-скоро беше продиктуван от ограниченията, които един брой на вестника задава. По описанията може да се проследи как се отнася частта към разрастващото се цяло.
Ако трябва да разкажем срещите си с Бора и допира до нейното изкуство през някакъв фрагмент, това би било ръката на художничката по време на работа. По десет часа на ден тя рисува съответната картина, като ръката й никога не трябва да докосва хартията, за да не се намесва и да оставя излишни следи. Noli me tangere.
