Могат ли чудовищата от древногръцката митология да се превърнат в мотив за игра на интелекта и мисълта? Литературният критик Мариза Декастро дава отговор в атинския литературен сайт „Анагностис“ (гр: „Читател“).
Авторите, които не лежат на стари лаври, а се самообновяват, стават интересни за всички: издатели, читатели, изследователи, критици. Един от тях според Мариза Декастро е Вангелис Илиопулос (1964), автор на десетки книги (от детско-юношески романи до книги за невръстни деца), с широк обхват от теми (околна среда, телевизия, безопасно плуване, сплашване (bullying), приказки и др.), създател на разпознаваеми герои и успешни авторски поредици. При все че според нея той несъмнено повтаря собствени изпитани авторски рецепти, като автор търпи и видимо развитие с всяка следваща книга.
Неотдавна на английски с марката на атинското изд. „Мелиса“ се появиха три негови илюстрирани книги – за митичните чудовища Медуза, Минотавър и Грифон, с перпектива да бъдат лансирани на международния книжен пазар. Логичен ход, тъй като от една страна античните легенди и митове продължават да бъдат конвертируем гръцки продукт, а от друга, книги от същия – сравнително познат автор – вече са превеждани и издавани в различни страни. Заслугите обаче се крият в техните литературни качества, педагогическия подход и майсторското им илюстриране.
Илиопулос се е занимавал и преди това с митологичната тема („Митологични разкази“, изд. „Пападопулос„ Атина 2006). В тях е запазено ядрото на мита, като той е разгърнат в приключенски разказ с герои три митични фигури (Фаетон, речното божество Ахелоос и Еак – първия владетел на остров Егина в Сароническия залив).
В по-новите книги на Илиопулос няма нито премеждия, нито действие. Споменати са сведения за основния мит, но разказът е по-скоро среща лице в лице между чудовището и читателя. Въпреки че са приказни същества, при този тет-а-тет Медуза, Минотавърът и Грифонът искат да се приближат към нас. В изповедно настроение те говорят за себе си, за да изчистят трупани с хилядолетия недоразумения, и с тази мотивация всяко едно поставя въпрос от по-широк интерес, предизвикан от личната му история.
По-мощно оръжие ли е умът от физическата сила? Медуза, победена (и обезглавена) от Персей благодарение на изобретението на богиня Атина, се обръща към палачите от всякакви възрасти и ги призовава да се замислят дали си е заслужавало.
Дали личността, добротата и грижата за другите надмогват външния вид? Грифонът, който въпреки ужасната си грозота е съюзник на смъртните и им помага, преобръща стереотипа за „различния друг“.
Възможно ли е някога някой да победи създание като Минотавъра, ако не му бъде помогнато отвътре? Минотавърът, чийто край не е споменат в повествуванието, поставя въпроса за предателството и кара читателя да се запита за целесъобразностите, които го предизвикват.
Приоритет за автора е не детето да научи за конкретните митове – за тях то разполага с безброй източници. Четейки изповедите на тези чудновати същества, читателят е подканен да разбере, че представените пред него в книгите като митологически мотиви, всъщност са реално съществуващи в истинския живот. Така, при положение че читателското преживяване „чета една история“ формално не бива нарушено, метапрочитното „научавам, размишлявам, правя съпоставки“ обогатява и изостря чувствителността.
Авторската поредица на Илиопулос е илюстрирана от Стелиос Ливанос, роден в Австралия грък, който се занимава с графичен дизайн, илюстрации на книги, работил е в сферата на рекламата. В това негово първо сътрудничество с гръцкия издател замисълът му е да създаде митология, която да се състои от generic images (термин, най-общо означаващ „общи образи, отнасящи се до всички, разпознаваеми и универсални въпреки привидността им като абстрактни“). Той работи, съчетавайки геометрични форми, линии, извивки и добре познати декоративни мотиви, с колажи от различни естествени материали (змийска кожа, животинска козина, платно, камък, дърво и др.), като въвежда в тях елементи от цялото богатство на световното изкуство. Гръцката митология върви ръка за ръка с древногръцкото изкуство, но не изключително и само с него, както е обичайно. Ако приемем, че съдържанието на митологията е универсално и че нейните мотиви се срещат малко или повече във всички цивилизации, изборът на Ливанос като илюстратор е изключително успешен.
Generic images, които представляват образи със силно комуникационно въздействие и обикновено се използват като брандове (казано на езика на рекламата), тоест като търговски знаци, са именно това в творчеството на Ливанос: те могат да излязат от книгите и да бъдат отпечатани в хиляди разновидности, да се превърнат в предмети. (В този контекст се вписва и изложбата The Greek Monsters, показана в Музея „Бенаки“ в Атина през 2012 г., със сходна гледна точка.)
След като децата прочетат за митичните чудовища и разгледат илюстрациите на Ливанос, следващата стъпка е те да влязат в библиотеката, да потърсят албуми за изкуство, да се опитат да открият асоциации. Впрочем в понеделник, 11 февруари, в Центъра за изкуства към Атинската община се открива изложба на илюстрация с наслов „Децата виждат: двайсет хора на изкуството илюстрират“. В рамките на събитието на 6 март ще се състои дискусия на тема „Децата четат образи и истории: Илюстрираната детска книга“. Изложбата ще продължи до 10 март.
Здравка Михайлова
