С професор Валентин Колев ме свързва многолетно творческо общуване. Макар и по-млад от мене с две десетилетия, от негова страна тази свързаност има академично дихание – той е автор на вдъхновено написана предговорна статия към имаща значението на събитие в живота ми монография „Страници от картини“, номинирана от СУБ през септември 2014 г. От моя страна, творческото ни общуване се изразява с гостуване в преподавателското му ателие в Академията и с няколко кратни интерпретативни опити да изразя своето творческо пристрастие към един от най-значимите разкрeпостители на художествения език, на рязкото отграничение на живописта на естетиката на природно красивото като видима повърхност. Неповторимостта на неговото изкуство е направила отдавна известно името на проф. Валентин Колев у нас и по света, особено в Южна Корея – там заедно с проф. Андрей Даниел преподават в майсторски клас по живопис и композиция към Seoul Arts Center. Не забравя никога своя забележителен учител в ХА – София, сегашния професор в Илинойския висш художествен институт – Чикаго, американизирания български художник Василен Васевски. Той е нарисувал с изящно слово портрета на своя култов преподавател в дневниковия си роман „Следата в мен останала“ – паметни срещи с художници. Убеден съм, че не ще се срещне на този свят творец, който да не изпита гордост и приятен гъдел, ако в навечерието на своята седемдесетгодишнина прочете: „От своя учител (професор Валентин Колев) запомних, че дисциплината и здравата работа в ателието са единственият път към успеха! Не мога да забравя и умението му да организира и вдъхновява студентите си, нещо, на което бях свидетел през петте години на следването”.
Стават чудеса и на този свят, колкото и да сме скептично настроени към аподиктични истини. В същия ден, в който Вальо Колев ме покани на изложбата си омаж, пощальонът ми подаде от прозореца на партерното ни жилище голям жълт плик със снимки, моя статия във в. „Bulgaria“ – Чикаго за книга на проф. Чавдар Попов и с информация за подготовката за петдесетгодишнината на проф. Василен Васевски – с изложба в софийската галерия „Арена ди Сердика“ на ул. „Будапеща“. Късноесенният софийски афиш е обогатен с юбилейни изложби на надарени свише художници: учител и ученик, наложили имената си в епохата на интернет като внимателно припознаващи кодовете на съвременната модерна художествена чувствителност – като еднакво идентични навсякъде по света знаци, космически далече от маркетинг и в най-брилянтна близост с изяществото на попминимализма и ларпурлартизма, на осъществената художествена перцепция с удоволствието на аристократичен лопе арт.
Не казвам и сега, че е лесно да се пише за обвеял своето изкуство в интелигибилна тоналност художник от високата класа на Валентин Колев, алергичен към всякакви опити да превръща картините си в обяснителен текст и говор. И защото споделям веруюто му, че изкуството е парадигматично за преживяванията му, а не е предназначено да се социализира. Още не мога да забравя, че назначената ми служебно рецензентка на висока докторска защита в НА – София, една нецитирана в доктората госпожа отричаше аподикцията, че езикът на изкуството е чувството, а не хипотезата. Лишеният от логомания творец е склонен дори да изпадне в анонимност, но да запази мистерията на своето изкуство. Безпочвено остава всякакво твърдение, че ако познаваш отблизо художника, познаваш и изкуството му, така, както е измамно да уеднаквяваш баналното ежедневие с миговете на творческо озарение.
Вчувствам се в разноформатните картини в юбилейната изложба и долавям внушени ми идеи от проф. Валентин Колев, неизказани догматично: арт грамотният човек лесно се съгласява, че съвременното абстрактно изкуство боледува от аутизъм, че демократизирането на творческия процес чрез изкуствен интелект може чрез алгоритъм да създаде картина, без възможностите да притежава и изразява чувство. За да откриеш какви душевни вълнения и представи въплътява в отвлечени по стил послания художникът, е по-възможно и по-лесно, ако картината е озаглавена или придружена с някакъв текст. Това може да те насочи към процеса на сътворяването. Но в преобладаващите случаи леката насмешка на художника ще ти подскаже, че при всяко повърхностно вчувстване в картината зрителят може да излъже с каква идея или представа свързва картината, а художникът да се прави, че му вярва…
А ние, зрители със самочувствие на арт посветени, знаем, че отдадем ли заслужаващо внимание на художествената условност като естетически и психологически проблем в изкуството на големия живописец Валентин Колев, не може да не достигнем до убеждението, че в съвкупност то изразява по свой, неповторим начин заключени в себе си енергии, прочитани знаково като духовни ценности и артефакти – любовни, семейни, религиозни… Тези дълбоко законспирирани образи се отличават с изящна художествена форма и доминираща тенденция към интерферираща или наслагваща се, багренозвучна тоналност…
Изложбата на професор Валентин Колев е чудесна! – това чувствах с вътрешните си сетива да казват в ноемврийската вечер през 2018 г. многобройните почитатели на именития юбиляр. В остъклените зали на „Шипка” 6 властва духът на голямото признание и потребност у зрителите да изразят какво означава за всеки един от тях личността и изкуството на смутения от голямото внимание към себе си творец, отминаващ шумните възклицания с присъщия му мъжки свян, неловка ирония и добродушие. А той, художникът по призвание, си остава все така дълбоко убеден, че няма на този свят непоклатими възгледи или гледна точка за изкуството, има безброй лични мнения и вкусове. А на изложба омаж идват почитатели, а не иконоборци и зоили.
Съзерцателната енергия и внимание на публиката са естетически мотивирани, а не социално. Доминира усещането за свръхличностна чувствителност и пластически импулс у художника юбиляр, претърпял зашеметяващ епохален развой в своя художествен език, в отдавна наложеното господство на изтънчена красота, предявяваща неординерни и непатетични художествени претенции във формата.
По лицата на всички участници в този личен духовен празник греят задоволство и наслада от срещата с брилянтното изкуство на неустоимия Маестро Валентин Колев…
КИРИЛ ПОПОВ
