ВБВ
Прилепи са моите обтегнати крила,
а тялото е свито в охлюви от страх,
и с тез прозирни, артерийни пипала
себе си с погнуса постепенно приласках.
Устата ще поглъща своето си тяло,
лехусата ще всмуква чернодробните утайки,
ще припълзят в посоки езиците напряко
и деца ще раждат собствените майки.
Очите се надуват като плондери дебели,
пръскат се в ята от капки водоравен дъжд.
Влечугро изпълзява от анусните водомери,
но накрая:
своето е мое,
а изродът присъщ.
