Яница Радева
В българския език думата „памет“ има няколко значения. В такъв случай читателят на този брой на „Литературен вестник“ може да очаква едновременно и последователно няколко неща. От една страна, е паметта, която значи „спомен“, но от друга страна, памет значи и „паметливост“, а паметливостта за дадено събитие значи почит, или поне силно впечатление, или най-малкото не безразличие. Така че почитта ни води към юбилейното честване, а тази година е богата на юбилейни събития. Бяха издадени няколко книги, свързани с годишнините на техните автори. Нека споменем някои от тях: „Непознатият“, разкази и есета от Александър Вутимски, „Сибирски тетрадки“ от Йордан Радичков, както и издадените за 100-годишния юбилей на Александър Геров – „Само трайните неща” (на изд. „Аквариус“) със съставител Иван Цанев и „Болко, болко-о, болчице!” (на изд. „Прозорец“). Освен това в брой 22 бяха публикувани текстове от конференция, посветена на поета. Не трябва да подминаваме Петър Берон (роден през 1799 г.) и Никола Вапцаров (роден през 1909 г.), които през настоящата година също имат своите юбилейни годишнини. Опитали сме се по един или друг начин – с отделен текст или споменаване с интервюираните – да направим видимо присъствието им по страниците на вестника. Също така в този брой ще прочетете и юбилейното слово за Пламен Дойнов от Михаил Неделчев.
Памет може да значи също и „помен“, „възпоменание“, така че разказът „Бели зайци“ от Адела Миролевска отговаря и на това значение на думата.
Вниманието ни към паметта в този брой намира изражение и в разговора с руската поетеса и писателка Мария Степанова за книгата й „В памет на Паметта. Романс“, както и в специално преведената за броя от Владимир Манчев нейна поема „Тялото се завръща“.
