Антония Апостолова – „Потъване в мъртво море“, Жанет-45, 2019
Харесаха ми прецизния стил, без излишества и без претрупване, стил, който оставя достатъчно място на читателя да участва в преживяването. Хем отстранено, хем топло писане, хем езикът е много обран, хем успява да предизвика всякакъв вид емоции.
Сали Руни – „Нормални хора“,
пр. Боряна Джанабетска, Еднорог, 2019
Сали Руни проследява няколко години от живота на героите си, като го прави ненатрапчиво, без да съди или оценява. Ние просто сме свидетели на техните трудности и изборите, които правят, за да се справят (или пък не) с последствията от тях. Наред с това в книгата умело е пресъздадена едно сложна плетеница от актуални теми – класовите различия, които само привидно са отпаднали, състоянието на социалната среда, политическата реалност в Ирландия, Европа, но и в света, образованието, обществените очаквания, отношенията с родителите, сексуалната (не)свобода и пр. Героите са пълнокръвни образи, които вълнуват.
Франк О’Конър – „Моят едипов комплекс и други истории“, пр. Иглика Василева, Лист, 2019
За любителите на жанра разказ тази книга ми се струва задължителна. Няма да се поколебая да нарека текстовете вътре образцови, защото за мен те наистина са такива. Немалко разкази се водят през погледа на дете, което се опитва да се оринетира в света на възрастните, които пък също се опитват да се ориентират в своя свят. Майсторско писане, изпълнено с тъга, хумор, колорит и въображение.
Истории от 90-те, съст. Невена Дишлиева-Кръстева, ICU, 2019
Този сборник предлага възможност за пълно потапяне в десетилетието на 1990-те през погледа на много и различни хора от българския културен живот. Основно присъстват усещането за свобода, но и за объркване, за целеустремен полет, но и за безпосочно реене, тъга и меланхолия, която съжителства едновременно с усещането за разширяващ се простор, слушането и откриването на много и нова музика, четенето на книги, доскоро забранявани или ненамираеми, в много от текстовете отчетливо присъства и Литературен вестник.
Стефан Цвайг – „Светът от вчера“
Спомените на Цвайг се появиха в една и също година в две различни издателства и в два различни превода. Даря Хараланова от изд. „Аквариус“ направи нов превод, а изд. „Колибри“ преиздаде превода на Ана Лилова. Книгата представлява едно културно-историческо връщане към може би последните бляскави години на Австрия и Европа, преди националстическите настроения да счупят красотата и тежкия кристал на онази епоха. Харесвам майсторското писане на Цвайг и носталгия, с която описва един загубен свят.
