Джорджо Агамбен, „Homo Sacer II: Извънредно положение • Stasis“, прев. Валентин Калинов, изд. „КХ – Критика и Хуманизъм“, София, 2019.
Срещата с „Homo Sacer“ на Агамбен на български през далечната 2004 беше събитие в личната ми читателска биография – критическа точка, която преобърна и насочи професионалните ми избори, отвори пред мен възможността да мисля върху една теория на примера. Ето че през 2019 г. освен втората част на „История на сексуалността“ от Фуко, се появи и втората част на „Homo Sacer“. Въобще трябва да се признае на издателство „Критика и хуманизъм“ възможността да мисли в серии и да удържа високо ниво, да работи с мащаб при издаването на съвременна философия на български. Докато чет ях „Homo Sacer II“ буквално се задъхвах от удоволствие – повече ми хареса втората глава Stasis и извеждането на генеалогията на гражданската война като политическа парадигма от античната трагедия до Хана Арент.
Никола Маринов, „Тигърът поиска, човекът обеща“, ред. Н. Радулова, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2019, защото в нея стихотворенията са коани, поставят въпроси, който продължават да те дълбаят и след като си затворил книгата. Поезията на Маринов отваря собствено времево измерение – не става ясно дали това е едно време много отпреди, когато тигърът може да поиска, а човекът може да обещае и така те да влязат в една споделеност отпреди предначертаването на позициите на хищник и жертва; или това е един момент напред, постапокалиптично време, когато личните травми и липси са довели до вселенска катастрофа (или обратното), след която трябва да намерим сили отново да бъдат чути гласа на бездната, гласа на мравката, гласа на тигъра, без да има привилегировани позиции. Смирена и парадоксална книга.
Николай Гочев, „Старогръцката литература“, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2019.
Забележително е умението на Николай Гочев да представя последователно нагледно и ясно многообразието от факти, интерпретации и концепции, да превежда сложни идеи на прост език, да проумява местата, които пораждат неяснота и неразбиране и да ги просветлява. „Старогръцката литература“ е разделена в две части: литературно-философски диалози и бележки под черта. Първата част излага материала леко увлекателно и наративно, без да затрупва представянето с излишни детайли. Втората част, бележките под черта, представлява ниво за напреднали. Те могат да служат за образец какво изисква майсторството на филологическата работа – тяхната прецизност, конкретното позоваване на древните източници, придружено с преводи от старогръцки, внимателните коментари на изворите демонстрират несравнимо ниво на професионализъм. Тук трябва да се посочи изключителната преподавателска щедрост на Николай Гочев да споделя знанието, така че да отваря нови изследователски полета.
Мартин К. Илиев, „В печалния хан на дните“, ред. ВБВ, изд. „Жанет 45“, Пловдив, 2019, защото в тази книга никой никъде не бърза, тук се предлагат хиляди ритуали за утешение, миналото вече не плаши, а в горните стаи на хана има специални стаи, населени с вещи, които отключват миризмата, светлината и вкуса на възкресеното време. В стихосбирката ни засреща човекът в град от равнината, той е пълен с истории, отказал се е да съди и знае, че истините имат срок на годност, затова се оставя да го водят седем вятъра и два папагала. Илиев има памет за тихите ни поети и умее да удържа изяществото на формата. Дебют, който е намерил своя глас, следва го без наивност и излишен патос.
Петър Горанов, „Назад“, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2019 – е красива книга, красиво написана, в която пластичността на българския е употребена да бъде мислено и изговаряно състоянието на субекта и обществото, въображението и тялото през 21. век. Книгата утвърждава политическите и културологични залози на волята да изостанеш, да минеш в отстъпление, да практикуваш аскеза, като начини да устоиш и запазиш структурите на желанието. Книга на ръба между философското и митопоетичното.
