Искам да съм мъртъв поет
Искам да съм мъртъв поет
седнал на маса в ъгъла
в кварталното кафене
нагоре по улицата срещу горичката със секвои
и книжарницата „Сити Лайтс“
ще ми сервират безплатно безброй
чаши капучино с гъст каймак
и плуващи сърчица върху сметаната
никога няма да се оплаквам, че времето лети
докато зяпам нежните младоци
обути в Dusty Levi
и пийващи бира или еспресо
Искам да съм мъртва публика
завинаги във вечността
и да се науча да говоря великите
езици на света
Искам да седя с Джон Милтън
да танцувам с Емили Дикинсън
да хвана бялото дупе на Рембо
на някоя малка уличка в „Сен Жермен“
трябва да си поговоря още веднъж
със сюрреалистичния поет
Филип Ламантиа и стария ми приятел –
учителя Чарлз Буковски
да изтичам отново до магазина за алкохол на булевард „Сънсет“ където старчока
пафка евтини пури
и ни продава бира в кашончета
в знойни летни вечери
Писна ми да съм стар
болят ме краката
коленете ме предават
вземат ми книжката и не мога
да шофирам
така и не ми издадоха стиховете
в престижните нюйоркски издателства
Дъждът заплашва любимия ни град
ще застана в него с широко разтворени ръце и
ще измоля боговете:
искам да съм мъртъв поет
и да се разхождам със стария Омир
на йонийския бряг
имам нужда да прегърна Данте
във Верона пред руините от Древния Рим
Сега е 5 сутринта
и остарявам с всяка минута
обаче животът е хубав
и да, обичам да дишам
и всяка минута е ценна
учете децата си да ценят времето
изковавайте от всеки момент
златни моменти, за да ги кътате
под одеялото
Искам да съм мъртъв поет
известен в очите на онези
които остават след мен
притиснати от компромисите
на земния живот
Миналата седмица се разхождах
с любимата ми
в парка с елените
и видях два от тях
да ядат захар
от благословените ръце
на Готома
Другата седмица ще изкача
най-високите пет, но не върхове
за да изпробвам яки хвойнови дървета
където снегът е бял като дупе
а лилавият лишей
прилепва към скалите
нека пак съм млад мъж
чиито пръсти с бяла кожа
държат цигара и еспресо
в кафенето на Франко
в долната пресечка където обикновено се шляя
Бих станал светец
и бих носил етикетче с името си през
вечността на литературно събитие
докато Уолт Уитман дойде при мен
и го скъса
провесено през врата ми
Бих се върнал в реалния живот
само ако нощната пеперуда
произнесе името ми
в някой труден ден късно напролет
Бих се върнал за да
мога да зърна бебето Джулиан
като млад мъж
някой следобед –
искрица от моята светлина в неговата
Искам да съм мъртъв поет
защото нищо друго няма значение
и нищо друго никога не е имало значение
животът зависеше от нещо такова
Ще броя пеперуди
докато дойде смъртта
и ще се храня със звука на далечни звезди
докато главата ми светне
като римска свещ
Искам да стана от леглото тая сутрин
и за последен път да карам до плажа Фънстън
да се разходя по зъбера
с малкия Орион до мен
за равновесие
той тежи 4 кила и половина и носи
планетата ни на гърба си
Искам да съм мъртъв поет
и по цял ден да си пия капучино
в любимото ми кафене
с всичките ми Джаковци и Джилита
и да е късно през нощта
защото няма нощ
в живота след реалния не спим
там е зона на смъртта
Искам да съм безсмъртен поет
Искам да съм безсмъртен поет
въпреки възможните проблеми
Повечето ми чувства резонират
с тревата през зимата
и жилавите кълнове
неочаквано възхваляващи земята
на югозапад в Колорадо
Искам да съм безсмъртен поет
крачещ из боровата гора
мегаразвълнуван защото чувам хоровете
на плътните жита
познати на етруските търговци
Не искам да умирам
като нарцис през лятото
безславно забравен
Но пък ако умра ще е забавно
да скоча
на някое метафизично поле
където бобрите
си строят язовири
а кучетата гонят топка
чак до оградата
и после дават кръгом
и лаят щастливи
Искам да живея в химикалка
и да оставям следи върху хартия
на английски, китайски или хинди
или пък на френски или немски –
няма значение точно на кой език
Нека просто съм черно мастило
върху ръчно изработена хартия
в някоя тиха килия
с изглед към свещения град
Византия
Искам да съм безсмъртен поет
който се рее над всяка възможна буря
шофира завинаги из националните паркове и паметници
наблюдава как децата надничат
зад прочутите стени от гранит
Надявам се да заведа племенника ми
в музея на динозаврите
за да видя как опулва очи
когато механичният бронтозавър
изниква огромен
и надава вик за вечерята си обезумял от глад
Имам нужда поне да живея толкова
колкото гигантската секвоя
в планината High Sierras
Надявам се някой ден да простя на поезията
и после да я използвам по най-добрия начин
в някое отдалечено заливче в Lands’ End
в града на св. Франциск
сбръчкания нисък рок музикант
който свиреше в самолета
и после пи капучино
застанал до конзолата с вестници
пред кафене „Триесте“
При всички случаи трябва
да се върне от мъртвите
известният режисьор който написа
сценария си за „Мафия“ –
да се върне в същото кафене
за да си поправи грешките
да се върнат всички провалили се мечтатели
от антисемитите
до писателите, които не са можели да пишат
и фотографите, които не са снимали и художниците, които не са рисували
ще трябва да присъстват
Ще простя на поезията
в някой тих коридор на ума си
Никой не бива да одобрява прекомерния ми хюбрис
или да наднича
в сивото вещество или да осъжда
ненаказания шубрак
на личните ми грешки
Ще намеря прошка
в суровия вятър
който духа над някоя стръмна скала
над река Гънисън
Искам да дам ново име на тази земя
дори само в памет на сервитьорките
и човеците-булдози населяващи
крайпътните закусвални
Обичам верандата си от секвоя
като размишлявам днес седнал на стола
и той се превърна в чаени лъжички
а вечността
гъделичка листата долу
Искам да съм безсмъртен поет
или просто стар
както казаха във вестника
„все още грачещ“
като пропаднала врана
на перилото
в късен следобед
Преведе от английски ЮЛИЯНА ТОДОРОВА
