Литературното произведение е индивидуално постижение на автора, но издаването му като книга е резултат от съвместен труд, в който съществен принос има оформлението; съвременната книжна култура все повече ни убеждава в неговото значение. Затова в настоящото издание на рубриката „Каузата на книгите“ се обръщаме с няколко въпроса към петима от най-разпознаваемите днес у нас дизайнери и илюстратори на книги.
1. Откога се занимавате с илюстрация и оформление на книги? Имате ли представа по колко книги сте работили досега?
2. Защо избрахте да работите в областта на книжната илюстрация? Какво я различава от останалите сфери на визуалните изкуства?
3. Бихте ли описали как протича при Вас процесът на работа по една книга?
4. До каква степен въздействието и посланието на книгата зависят от оформлението и илюстрациите? Чувствате ли се отговорни за успеха или неуспеха на книгите, по които работите?
5. Със сигурност следите процесите в областта на книжната илюстрация. Как бихте обобщили актуалните тенденции? Къде се намира българската илюстрация спрямо световните процеси?
6. Случва ли се да откажете да работите по дадена книга? По какви причини?
КАПКА КЪНЕВА
1. Работя осъзнато и активно в сферата на книгата, откакто се дипломирах в Националната художествена академия преди близо 20 години. Честно казано, все още се изненадвам от това, че мога да употребя израза „преди 20 години” и в работен аспект.
Не ми е хрумвало да следя бройката илюстрирани от мен издания. Те обаче са със сигурност много по-малко от кориците на книги, по които съм работила.
2. В книжното пространство се чувствам свободна, то ми е по мярка. Харесва ми да го населявам с образи, да интерпретирам и преживявам различни животи и светове – на автора, на читателите. В някакъв смисъл това ми помага по-пълно и качествено да опознавам и другите, и самата себе си.
Книгата е за мен място, време и начин – обиталище, паралелен живот, но и възможността да бъда истинска, непресторена. Не усещам професията си по същество различна от която и да било друга творческа дейност, която ти носи радост, или както би казал Марк Твен „Може да е работа, може и да не е, важното е че допада на Том Сойер”. 🙂
3. При възможност най-напред я прочитам цялата. Не го правя, когато е на език, който не владея – тогава използвам резюмета и анотации. Ако авторът е мой съвременник и живеем на една и съща географска ширина, се срещам и разговарям с него. Когато това е невъзможно, общувам с преводача на текста, когото приемам за наместник на автора в страна и култура, където неговият език е непознат. Намирам за необходимо визията на едно издание да дава ясна индикация за характера на текста, който въплъщава, а разговорите ми помагат да вникна в житейската позиция и естетическата концепция на писателя.
След това е винаги различно: понякога светът на автора ми е близък или ме провокира мигновено и мълниеносно. В някои текстове откривам образи, които смятам, че бих могла да интерпретирам, буквално на всяка страница, друг път чета, лутайки се из думите напрегнато и минава време, преди да се „закача” за конкретен пасаж или визия, върху които да мога да стъпя.
Когато правя корица на книга, вълнуващ и много важен е за мен моментът, в който разбирам защо авторът е избрал за нея дадено заглавие. Процесът на това търсене оприличавам в съзнанието си на детективска игра – събираш улики, представяш си възможни ситуации, в опит да сглобиш картината на това какво и как точно се е случило. Понякога отговорът идва още в първите стра
ници или в предговора, друг път – с последното изречение. Помня случай, в който редакторът намери мотив да промени в процеса на работа заглавието на книга, уверен, че изборът на автора не е съобразен с манталитета и нагласата на читателската публика у нас. Тогава си дадох сметка как подобно решение е в състояние да тласне работата на художника в съвършено различна посока и драстично да промени визуалния знак, с който една група хора ще свързва изданието.
4. Да, за мен въздействието и посланието на едно издание зависят от неговата цялостна визия. Неведнъж съм си купувала книги, провокирана и впечатлена от работата на колеги художници и честно казано, практически не съм оставала разочарована или подведена от таланта им. Може би това е така, защото дизайнерите, чиято работа ценя, са освен това личности, които се ангажират основно с издания, в които вярват.
Когато приема един проект в себе си, се чувствам свързана с начина, по който го оценява публиката, независимо дали става дума за успех или за провал. Възпитана съм да нося отговорност за работата си. Не мога да твърдя, че този поглед към продуктите от книжния свят е обективен в пазарен аспект, нито че всички читатели са склонни осъзнато да обръщат такова внимание на книжния дизайн. За мен обаче той има определящо значение.
5. Светът на книгата става през последните книги все по-глобален и това, макар да звучи като обикновено клише, е според мен неотменим факт, валиден и за нашата книжна естетика. Все по-малко различавам ясно обособени чисто национални изобразителни тенденции и смятам, че е трудно да се говори обобщено за господстващ вкус в илюстрацията и книжния дизайн. За сметка на това в една и съща графична среда успешно съжителстват (и дори сякаш са потребни) крайно разнородни визии. Това ме радва. Кара ме да вярвам, че всеки способен, свободен, искрен и отдаден на работата си художник би могъл да намери своето място в книгите.
6. Случвало се е да откажа да поема работа по проект, когато си дам сметка, че типът издание предполага визуален подход, който не мога да свържа със своя вкус и начин на работа. Отказвала съм и поръчки от възложители, чиито предварителни изисквания съм усещала като прекалено конкретни и в този смисъл поставящи под въпрос творческата ми и изобразителна свобода.
КИРИЛ ЗЛАТКОВ
1. Занимавам се с тази дейност от началото на века, но тогава работех в изцеждащия свят на рекламата. От 2013 г. се занимавам основно с оформление на книги. Оттогава правя между 5 и 20 книги годишно.
2. Аз не съм професионален илюстратор. Правя июстрации в изключителни случаи, когато книгата е моя, когато е на близък приятел, или книгата е изключителна, обикнал съм я, станала е част от биографията ми. Илюстрацията изисква особен вид посвещаване и много прецизна техническа настройка на професионалните качества. Иначе илюстрацията не се различава от другите визуални изкуства. Живописецът, скулпторът, плакатистът и графичният дизайнер също трябва да четат книги, за да бъдат добри хора.
3. Първо прочитам книгата (с малки изключения – някои юридически книги, но и тях преглеждам, опитвам да разбера за какво става дума). Когато работя за български жив автор, винаги искам среща с него и правим разговор за съществените неща. Но никога не обяснявам визия. Визуалните идеи трябва да се показват, а не да се разказват. Работата зависи много от конкретните параметри на задачата. В редки случаи правя само едно предложение, най-често предлагам два или повече варианти.
4. Ако книгата има илюстрации, те имат основна роля за съдбата на книгата, художникът често е по-обсъждан от автора на литературата. Винаги се чувствам отговорен за съдбата на книгата дори когато тя няма илюстрации, а съм работил само по кориците и оформлението. Тук трябва да кажа няколко важни неща. Работата на художника не бива да приключва до правенето на кориците и/или илюстрациите. Той трябва да има цялостно решение за вида на книгата и оформлението на тялото – художествената концепция включва и модел/макет на страниците, композиция на полетата, пропорции на редовете, вид шрифт и конкретен избор на шрифт, в подходяща големина и въздух между редовете и думите, това са много фини неща, но винаги имат значение за естетическото въздействие на книгата. Има две причини типографията въобще да съществува като дейност, свързана с оформление на книги – историческа релевантност на ансамбъла от букви, и/или специфична естетически оправдана и защитена визуална идея. Художникът има право да контролира и целия процес на печат, шиене и лепене, особено когато издателството практически няма художествен и технически редактор.
5. Българската книжна графика е на световно ниво, винаги е било така, дори преди XVII век. Винаги сме били в авангарда на книжното изкуство, защото сме неразделна част от процесите в европейското изкуството въобще. Кирилицата ни е направила по-различни, ние имаме свои особености и своя динамика на развитие. Днес отново сме част от световните процеси, не би могло да е различно в глобализирания свят. Ако става дума за най-прогресивните ни постижения, трябва да говорим за много малка част от книжния пазар, за няколко издателства, които са пример за останалите и са вдъхновение и пример за всички. Голямата картина обаче ни постявя в блатото на инерцията и будещата недоумение самодейност. Има нещо особено несправедливо в областта на илюстрациите – още нямаме голяма награда в тази област, поне не и напоследък, нито от Болоня, нито например награда „Андерсен”, но това само ни изпълва с надежда и очакване.
6. Да, случвало се е. Почти винаги е било заради принципни различия с възгледите на авторите, много по-рядко заради това, че нямам достатъчно време.
ЛЮБА ХАЛЕВА
1. Занимавам се с оформление на книги от шест години, като през това време съм работила по точно седемдесет и девет заглавия. Някои от тях тепърва предстои да бъдат издадени.
2. Започнах да се занимавам с илюстрация, защото имах нужда от пари, а по същото време Манол Пейков от „Жанет 45“ и Нева Мичева са имали нужда от илюстратор за поредицата „Кратки разкази завинаги”. Сега си давам сметка, че моят опит в оформлението на книги можеше и да си остане мимолетен, ако не бях срещнала точно тях, защото не забогатях, но ме накараха да се влюбя в тази работа.
Харесва ми утилитарността, книгата като естетически обект, който обаче има практическа функция. Изящното изкуство не е задължително да общува с публика, докато илюстрацията е създадена с цел да общува, поставя и читателя, и илюстратора в ролята на откриватели – преди да създаде визуалния образ, свързан с конкретна книга, художникът прави проучване и поставя знаци. Ако си е свършил добре работата, читателят от своя страна ще изпита удоволствие от намирането на тези знаци. Изумява ме как една наглед семпла рисунка след прочитането на текста се превръща в съвършена и не може да бъде заместена от друга. Илюстрацията в пълния си блясък и смисъл съществува при срещата на образа с думите, тоест не наготово, в това е магията й.
3. Ако срокът е кратък – с четене и подчертаване. Ако има време за разтакаване, с четене за удоволствие и после препрочитане с подчертаване. Търся детайли из текста, които достатъчно добре могат да изразят гласа на автора. С времето открих, че не е необходимо да подхождам твърде педантично, защото в прекаленото втренчване ставам по-нерешителна и мога да изгубя спонтанноста и свежеста на идеята. Ако не работя с поредица, която е с установен облик, е важно да преценя кой ще е най-удачният подход за конкретната книга, дали ще е рисунка с молив например, или изцяло дигитално направена корица, зависи от света, в който съм се озовала. Невинаги обаче се получава, наскоро работих по оформлението на книга, за която в моите представи щяха да са най-подходящи илюстрации с въглен, но за времето, с което разполагах, знаех, че няма да успея да ги направя по начина, по който си ги представях. Илюстраторите обикновено работят със срокове и е чудесно колкото може по-дълго във времето да се запази радостта, отдадеността в работата, но в срок.
4. Няма да съм първата, която ще го каже, но в света, какъвто е, има все по-голямо значение как изглежда една книга. Често оформлението подсказва доколко е обгрижена, дали има редактор, коректор и въобще дали всичко по веригата е направено както трябва. Като читател, колкото и високомерно да ми се е струвало преди, все по-често ми се случва да се откажа в последния момент да си взема някоя книга заради претупано оформление. По тази причина си мисля, че – с изключение на детските книги – е по-честно и естетично някои книги изобщо да нямат илюстрации, отколкото такива, които са зле направени. Чувствала съм се отговорна, ако някоя книга не получи вниманието, което се е очаквало, най-малкото заради средствата, които са вложени в нея от страна на издателя. Имала съм и съмнения, че читателят се е подразнил от моите илюстрации, или пък изобщо от наличието на илюстрации към конкретен текст.
5. Времето, в което живеем, е златно и благодатно за илюстрацията, не само по света, а и тук. Лесният достъп до софтуер, всякакви уроци и въобще развитието на печатните технологии позволяват на много повече хора да се занимават с това, което води до появата на все по-качествени издания и съответно – на взискателни читатели. Не мога да очертая конкретни тенденции, радвам се на огромното разнообразие и изненадващи подходи в книжното оформление. Не съм сигурна обаче доколко това занимание се е превърнало в професия за много от илюстраторите в България, тоест дали са в състояние да се издържат от това, защото се изискват концентрация и време.
6. Случвало ми се е да отложа във времето или да предпочета да работя по книга, която ми е пї на сърце, и така предложението съвсем естествено отпада. Това обаче се случва рядко, работя с един-двама издатели и общо взето, следваме някакъв предварителен план. Не се е случвало да ме изненадат с текст, който не ми харесва.
ДАМЯН ДАМЯНОВ
1. Ако се поразровя в паметта си и особено в тази на компютъра, мога дори да установя точната дата. Със сигурност е някъде през пролетта на 2004 г. Добре помня първата професионално реализирана от мен корица на книга – „Разпилени ноти”, автобиография на Стинг. По-важното обаче е, че помня чувството, което ме завладя, когато видях отпечатаната книга по сергиите на тогавашния „Славейков” – сред гърбовете на купувачи и ръцете на размръзналите се книжари, които изкарват от бананови кашони стари томове на Маркес и новите версии на компютърни игри и софтуер и грижливо ги нареждат сред найлоните с доволната усмивка на стари пирати.
Елементарната математика, единствената, на която съм способен, показва, че от този момент са изминали шестнайсет години, и то доста интензивни. Направените от мен корици са повече от две хиляди, което (вече с помощта на калкулатор) установявам, че прави по 133,333 (в период) корици на година. Цифрите обаче нямат никакво значение. Случвало ми се е да ме критикуват заради това, че някъде съм цитирал цифри, отговаряйки на въпроса „колко”. Това са само сухи данни, с които няма причина да се гордея. Избягвам думата „гордост” и по отношение на резултата от собствената си работа. Вероятно обаче мога да посоча няколко примера, които, без колебание и на базата на професионална оценка и анализ, спокойно бих причислил в категорията „много добри решения”.
2. Не мисля, че съм имал лукса да избирам в каква област да се развивам. Преди това съм правил много други неща, свързани с дизайн, за да се издържам. Бих казал, че някои от тях са на дъното на това, което бихте нарекли изобщо дизайн и илюстрация. В някакъв момент изглежда планетите са се подредили така, че светът на книгите, който дотогава съм боготворял, стана и моят свят. И тогава пътеката ми на художник, която вече така или иначе бях решил, че ще следвам каквото и да ми струва това, ме отведе в тази сфера.
Книжната илюстрация е изкуство, което е на границата на два свята – този на изображението и този на текста. Тя е изкуство на визуалния превод, но не буквален, дори бих казал, напротив. Книжната илюстрация е рожба на текста, плът от плътта му, но както често се случва, и тук можем да станем свидетели на „сблъсък на поколенията”. Понякога илюстрацията се отделя, отърсва се от историята, която я е вдъхновила, както кучето се отърсва след разходка в дъжда, и заживява свой собствен живот. В тази й роля можете да я видите в изложбената зала или на стената си и да й се наслаждавате, без непременно да я свързвате с конкретно литературно произведение.
3. Импулсивният отговор на такъв въпрос винаги е „Първо прочитам книгата”, дори и досега при мен е бил такъв. Не смятам, че това е коректен отговор. По-правилно ще е да кажа „Първо се настройвам на нужната честота”. Мисля за текста още преди да съм го прочел, гледам и слушам неща, които ще ме настроят на нужната визуална честота. След като се запозная със самия текст, започвам да правя нещо съвсем друго, а в това време подсъзнанието започва да тъче канава, на която постепенно започват да се появяват цветове и форми. Е, поне в повечето случаи това работи.
4. Ако говорим за книгата като единство на текст и илюстрации – внушенията и посланието зависят много от работата на художника. Ако имаме предвид само художествената литература – в някои случаи оформлението няма никакво значение – Достоевски ще бъде също толкова велик и с най-лошия дизайн. Да, получавал съм обвинения за това, че дадена книга не се купува именно заради корицата. Бил съм обвиняван и в това, че съм подвел някого да купи дадена книга заради корицата, а книгата не струвала. Да, нашата работа е и това.
5. Все по-трудно е да се посочат конкретни тенденции по отношение на изобразителния език. А и границите му са все по-размити. Бих казал, че това се отнася и за другите изкуства. И в музиката, и в литературата, и в изобразителните изкуства е направено толкова много, че бъдещето изглежда неумолимо репетативно, всичко напомня на нещо, чийто вкус вече познаваме, като това не е непременно нещо лошо. Все пак – необичайният поглед, смелите решения и прониквания на съвсем различни стилове и изобразителни езици според мен ще дават все по-интересни резултати. А също и самото смесване на жанровете – никога илюстрацията не е била по-свободно плуваща между това, което сме свикнали да разпознаваме и определяме като „детска илюстрация”, и тази „за възрастни”.
Без да звучи бомбастично – убеден съм в това, че имаме автори и примери на световно ниво. Няма да изброявам, защото рискувам не просто да пропусна някого, а повечето. Някои от тези автори в момента отговарят на същите въпроси, на които отговарям и аз, други тъкмо сега започват и дават заявка за интересни постижения, а имаме дори живи класици.
6. Случвало ми се е да отказвам, защото не искам името ми да се свързва с определен автор или някое псевдолитературно произведение. Отказвал съм и защото опитът ме е научил, че въпреки изградените в годините механизми за работа с различни автори, има такива, с които просто няма как да се случат нещата. Честният отговор обаче тук е, че ми се ще да съм отказвал много повече заглавия, по които съм работил. Всеки в тази професия е правил компромиси. Ще повторя – всеки, а ако някой го отрича, има два варианта – или просто не работи това активно, или скрива истината.
ВЕСЕЛИН ПРАМАТАРОВ
1. Започнах през 1990 г., след завършването на Академията, с илюстрации за списанието „Приказки“ и комикс поредицата „Рикс“. Работих с екипи от млади художници и начинаещи издатели, с много мечти и немалко илюзии за бъдещето на детските списания и комикс културата у нас. И двете издания преживяха недълго, задушени от пазара, на който не успяха да се наложат. Продължих с илюстрации на детски и юношески издания, с корици на приключенски и детективски романи. От средата на 90-те се занимавам основно с корици и оформление на различни научни издания, предимно в областта на хуманитаристиката – философия, социология, история. По-късно добавих към тези занимания и илюстрирането на учебници по естествени науки – от 1. до 10. клас. Отдавна съм загубил представа за броя им.
2. Ситуацията преди 10 ноември пропуснах, но Прехода ‒ нямаше как. Бих използвал предпазливо думата „избор“. Ако е имало някакъв, то той е станал по-рано, когато е трябвало някак да споделя любовта си към рисуването с любовта към книгите. Спояването на образ и текст, търсенето на общите места между тях, своеобразната поетика на съответствията, която обезсмисля затварянето на изкуството в кула от слонова кост, е това, което винаги ме е привличало.
3. Зависи от книгата, от автора, от текста. Подходът е един при художествената литература, друг при комикса, съвсем различен при научната илюстрация. Но при всичките различни случаи се опитвам да започна отначало, на чисто. Независимо от подготовката, която е необходима преди пристъпването към работа – внимателното прочитане на текста, различните видове проучване, разните отпратки и т.н., ‒ не мога да мина без едно особено съзерцание на текста, преживяването му, бих казал дори „преживянето“ му, сякаш е важно той да мине през мене, не само през ума ми, но и през вените и костите. Интензивността на това съпреживяване е и основният ми критерий за това дали съм успял.
4. Струва ми се, че добрата литература, като текст, не се нуждае от каквото и да е оформление. Тя си е самодостатъчна. Така както една хубава картина не се нуждае от никакъв текст. Но при книгата нещата стоят по различен начин. Тя по необходимост трябва да примири двете изкуства. Чрез нея текстът придобива тяло и това тяло вече задължава по друг начин. Книгата е нов, различен свят. От един и същи текст могат да се получат много книги и всички те да бъдат различни. Бих споменал тук скорошните вълнения около кориците на Любен Зидаров за поредицата „Хари Потър“.
5. След като беше „натирена“ грубо след 89-а година на улицата – смея да кажа, че книгоиздаването (а оттук и политиката на четенето) беше първата сфера, от която държавата „си изми ръцете“ и я остави на волята на свободния пазар, – съвременната българска илюстрация, след дълъг период на трудности, свързани със смяната на самата технология на книгоиздаването и книгопечатането и нахлуването на евтини чужди илюстровани издания, все пак успя да намери начини да съществува, да създава свои публики. Радостно е, че се появяват все повече издателства, които държат на облика си и съзнават колко важно е как изглеждат книгите им. Българският илюстратор постепенно намери мястото си в процеса на книгоиздаването у нас, вече е забелязван, налага необходимостта от своето присъствие. Колкото до мястото на българската илюстрация в световните процеси – немалко български илюстратори, особено от по-младото поколение, мнозина от които са учили в чужбина или живеят там, илюстрират наши и чужди издания и биват отличавани на престижни международни форуми, свързани с изкуството на книгата, в този смисъл българската илюстрация е част от световната.
6. Случвало се е. Има книги, които са ми напълно чужди и като съдържание, и като послание. Дотолкова, че просто не мога да се справя с тях. Случвало се е и да възникнат неразрешими ситуации с издателя или с автора. Всеки от моите колеги си има една папка с корици и илюстрации, които са си останали там и не са видели бял свят – един собствен Салон на отхвърлените.
Въпросите зададе АНИ БУРОВА
