Разговор с Темз Арабаджиева
Темз, как от правото се насочихте към професията на пиара? И то точно в областта на книгоиздаването?
Понякога срещам доста учудени погледи, когато споделя какво е висшето ми образование. Рядко от „високоплатеното“ право някой се насочва към пиар конкретно в книжния сектор. С тази позиция сякаш ни събра случайността. И любовта (без да се опитвам да бягам от клишето с книгите). Обичам да се шегувам, че този развой на събитията е изтънчената победа на романтизма в мен. Шест години по-късно все още не съжалявам за избора си.
Към кои читатели таргетирате своите препоръки? Всички ли са подвластни на рекламата, или има и такива, които не могат да бъдат направлявани?
Ако изходим от латинския корен на думата „реклама“ – reclamo – „извиквам“, то може би трябва да направя разграничение между лични препоръки и препоръки като цяло. Maкар че съвременните инструменти на реклама поне в книжния сектор в България рядко прибягват до точно този тип „булевардно“ крещене. Причините за тези разлики се коренят и в характера на самия „продукт“. Книгите са особен вид обект. Няма как да бъдат приравнени до софтуер, облекло или хранителни стоки. Поради това налагането на определено заглавие изисква по-прецизна, „по-внимателна“ реклама.
Реално няма читател, който да не може да бъде таргетиран. Целта на реклмата често е не само да привлече вече утвърдени читатели, но и хора, които рядко имат досег с книгите. От тази гледна точка най-важното при подобен вид комуникация на заглавие е просто да не се подвежда съответната таргет група. Естествено, колкото по-утвърден читателски профил има човек, толкова по-неподатлив е той на каквито и да е рекламни съобщения. Читателското му сетиво е по-фино устроено, вече приспособено лесно да отсее правилната за него препоръка.
Социалните мрежи ли са най-силният канал за въздействие? Имат ли те изобщо конкуренция днес?
В България абсолютен владетел на въздействие все още е телевизията, колкото и да е учудващо. Социалните мрежи по-скоро имат влияние върху т.нар. „по-младо“ поколение, каквото и да означава това. Tе са благодатната среда, в която един литературен вирус, една мълва може да се разпространи най-бързо. Но и тук се наблюдават поколенчески особености – едни читатели виреят повече във визуалния Instagram, други – в многословния, но затрупан с информация Facebook.
Разбира се, групи като „Какво четеш“ се оказаха през годините средата, която е най-ефективна за маркетинга „от уста на уста“. И това е факт, който колкото и да е неприятен на повечето издатели, трябва да бъде приет.
Можем ли да говорим за инфлуенсъри в сферата на книгите? Вие лично на кого вярвате, ако трябва да си изберете книга по препоръка?
Съвсем не я харесвам тази нова дума „инфлуенсър“, но реално да, можем. Специфичното е, че тук изобщо не е нужно да бъдеш „популярно“ лице, за да си книжен „инфлуенсър“ – достатъчно е човек само да се порови в групите, които споменах преди малко. Там си личи кой е по-активен, по-деен и кой успява да спечели доверието на останалите читатели. Като във всяка социална група и сред групата на четящите, ако изобщо има такава, няма как да се мине без лидери. Социалните мрежи просто улесниха начина на изразяване на въпросните лидери. Много по-лесно е да говорим за инфлуенсъри сред детската аудитория, разбира се, тогава нещата са много по-ясно дефинирани – влогъри, буктюбъри, актьори, на които по-младата публика по някакъв начин се възхищава или иска да прилича на тях. При по-възрастните „инфлуенсърството“ е по-дискретно. Но отново зависи от читателската група, за която говорим.
Но тъй като аз самата съм доста „вътре“ в процеса на селектиране, публикуване и популяризиране на дадено заглавие, много рядко се влияя от инфлуенсъри. По-скоро разчитам на своето вътрешно читателско чувство. Естествено, открила съм сред познатите си хора, с които споделяме общ читателски вкус и чиито препоръки са ми достатъчни, за да посегна към някое заглавие, което съм изпуснала.
Работите за „Сиела“, но в „С книги под завивките“ анотирате книги и на много други издателства. Как успявате да удържате някакъв тип обективност?
Обичам да напомням, че е редно човек да е първо и преди всичко читател. И че независимо че можем спокойно да говорим за издателска конкуренция, всички сме „в кюпа“. От тази гледна точка ми се струва абсолютно невъзможно да харесвам само и единствено заглавия, които излизат с логото на „Сиела“, а тотално да омаловажавам труда на други колеги. Не ми е приятно, когато виждам подобно лицемерие сред други колеги от бранша.
В „С книги под завивките“ с Антон се опитваме да правим точно това – да отбележим заглавията, които са ни харесали и за които сме благодарни, че са се случили на българския пазар. Те, естествено, винаги са дефинирани от момента, в който сме ги прочели, както и от собствените ни читателски предпочитания. Но зад този бранд заставам аз като читател, а не аз като мениджър на пиар отдела на „Сиела“.
Има ли профил читателят на книгите на „Сиела“? Изобщо има ли такова явление – читател на конкретно издателство?
Издателство „Сиела“ има много по-многолик профил, отколкото други представители на бранша. Затова и нашите читатели трудно биха могли да бъдат обединени под едно нарицателно. Политиката ни е да има от почти всичко за всеки. Естествено, стараем се все пак да работим предимно по проекти, в които вярваме. Затова в каталога на обновения след 2014 г. екип трудно може да бъде открита езотерична литература, книги за самопомощ и други. Политиката на относителна свобода дава възможност всеки отговорен редактор да реализира проекти, в които наистина вярва, без да губи, разбира се, връзка и с читателските потребности.
Извън това със сигурност може да се говори за читател на конкретно издателство. Понякога самите издателства сами дефинират групата читатели, които желаят да достигнат. Така можем да говорим за издателства с детски профил – като „Фют“ и „Пан“; издателства за поезия като издателство за поезия „ДА“, издателства за фентъзи и фантастична литература като „Артлайн“. Много често типът литература, жанровете, които едно издателство подбира, определят и читателския профил на това издателство.
Кои книги се препоръчват по-лесно – преводните или българските?
Преди години имаше ужасни предразсъдъци спрямо българската литература. Тя беше наистина по-трудната за препоръчване, по-невъзможната за продаване. С бума на блоговете, на социалните мрежи сякаш тази граница се разми. Изключително приятно е, че през последните години продажбите на български заглавия са изравнени с преводните такива. За 2019 г. почти половината заглавия от топ 20 на издателство „Сиела“ се оказаха от български автори.
Какви са вашите лични литературни вкусове?
Обичам да се шегувам, че „литературните тъги“ най-ми прилягат. Определено съм почитател по-скоро на европейската, руската и южноамериканската литература. Предпочитам поезията и разказите пред романите поради усещането за „ескиз“, което оставят у мен. За мен те са и по-трудните за създаване. От тях съдя за майсторството на един автор. И защото въпреки моментността им емоцията от прочетенето много по-дълго „живее“ в съзнанието ми.
По-рядко отскачам до нехудожествената литература, но има периоди, в които предпочитам да се захранвам само с нея.
Какво да очакваме в скоро време с марката на „Сиела“?
От началото на годината досега се появиха няколко приносни заглавия като „Четене и живот“ от Цветан Тодоров и непревежданият досега роман „Отровният пояс“ на сър Артър Конан Дойл.
До месец предстоят „Човешкото тяло“ от Бил Брайсън, „Произход на видовете“ от Сабина Радева – книгата, която се превърна в бестселър на англоезичния пазар и вече е преведена на 31 езика. Ще продължим с политиката на издателството да подкрепя и българската литература с нещо голямо от Алек Попов, очакват се и много силни нехудожествени заглавия в сферата на науката и на политиката (като „Страх“ от Боб Удуърт – книгата, която показа Белия дом на Тръмп под различна светлина).
Като цяло – 2020 година ще бъде пъстра и многолика за издателството.
Разговора води АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА
