Из една докторска дисертация. „Каква е задачата на висшето образование?“ Да направи от човека машина. „Кое е средството за това?“ Човекът да се учи, да скучае, да се отегчава. „Как се постига това?“
Ницше, „Залезът на боговете (Или как се философства с чук в ръка)“
Ситуацията около коронавирус (COVID-19) със своя световен мащаб идва да ни покаже, че сме забравили да скучаем. Извънредното положение ни кара да замръзнем в точката на нарастваща тревожност и безпомощност. Като потенциални носители на заразата и причина за разрастването на епидемията е добре да ограничим социалните си контакти и да преустановим обичайните си дейности, да преминем в модус „без допир“. Не подценявам опасността и необходимостта от превантивни мерки.
Вкъщи, презапасени с храна и паника, се изправяме пред въпроса какво да правим, като няма какво да правим. И тук стигаме до един капан – оставяме се на корона: гледаме телевизия, общуваме по фейсбук, говорим по телефона … все за коронавирус. Медиите ни заливат с инструкции да си мием ръцете и рядко с анализ на симптоматиката на болестта или конкретните стъпки, които да се предприемат от вече заразените. Така ние непрекъснато биваме потапяни в медийния поток „Корона“ и се заразяваме с тревога.
И без да стигаме до Хайдегер и неговата аналитика на скуката, може да си припомним за ползите от скучаенето. Напоследък има много пречки пред скуката – капиталистическата и консуматорската логика се грижат нещо ново и необикновено, скандално и вълнуващо да ни попадне пред погледа (и в устата). Останем ли сами в метрото, или докато чакаме за среща, бързаме да видим какво се случва в социалните мрежи. И ето че все не успяваме да стигнем до нищото и себе си. Скуката дойде, имаме точно време за размишление върху траенето и собствената ни дейност. Като поскучаем, поскучаем, пък ще се сетим как да се справим със съклета – например да прочетем онзи роман, за който все не ни остава време. Да отворим виртуални или реални албуми със стари снимки (снимаме се всекидневно, но не остава кога натрупаното да превърнем в архив и памет). Да си помислим ей така без цел или да си поприказваме с близките за онова, за което все забравяме да ги питаме (с целия релеф, който идва от възвратното „си“). И онези сили, които идват от съвпадението с мислите, или от езиците на изкуството, ще ни дадат кураж да минем нататък. Така че да не се глумим, а да си направим списъци на скуката и да се захващаме да скучаем.
Списък на скуката, 15 март 2020
- Водене на дневник.
- Четене на Дефо, „Дневник на чумавата година“.
- Пренареждане на стаята и библиотеката, описване на всички книги.
- Връщане към опитите с пианото.
- Изучаване на Python.
Камелия Спасова
