Разговор с д-р Надежда Савова-Григорова
по повод поредицата „Приключенията на НадЕжко, таралежът хлебар без граници“
Много необичайна книжка е „Приключенията на НадЕжко, таралежът хлебар без граници“. В нея има разказ, рисунки, рецепта. Явява се първото издание от поредицата „Книги за деца – Промени света“. Излиза на български език, а останалите томчета от серията са на английски. Все едно това е приказка, която не знаеш откъде тръгва и къде ще свърши, една непрекъснато започваща приказка, като примамливо открехната врата за всички, които искат да се впуснат в различни приключения, да открият трудолюбието, вярата и смирението. Бихте ли ни разказали повече за цялостния проект – поредица по културна антропология за деца?
Мечтата ми като културен антрополог, завършил в Америка, е тук в България децата да научат повече за тази интригуваща наука, която у нас е малко позната, по-често е наричана „Етнография“, но реално антропологията е по-обширна, тя изучава културите на различни страни от всяка една гледна точка – не само традициите, а как хората в съвремието общуват, хранят се, как работят и си почиват, как страдат и се радват. Затова мисията ми с тази поредица „Книги за деца – Промени света!“ е те да пътуват по света с бодливия хлебар НадЕжко и да се учат да не се „ежат“ на различните хора и култури, а да ги изучават и да уважават и обикват разнообразието по света.
Защо героят, който сте избрали, е таралеж? Алегория на какви нрави и нравствени качества е той? На „ежене“, на самозатваряне („свиване на кълбо“), на непремереност в думите и действията („бодлив“ характер), на създаване на неприятности („слагам си таралеж в гащите“), или на нещо по-далечно от тези първи асоциации. Като културен антрополог бихте ли разказали повече за този многозначен пласт, който е свързан с вашия герой, дали в България и при другите народи по един и същ начин се възприема алегорическата фигура на таралежа?
Таралежът винаги ми е бил любимо животно, имала съм го и като домашен любимец в първата хлебна къща общностен център, която създадох в Габрово. Но не само заради това го избрах за герой, а за да учи децата да не бързат да се осъждат едно друго – всеки от нас си има „бодливи“ черти, но НадЕжко, както името показва, стои „над еженето“. Той самият се стреми да не боцка, така както е добре и другите да не го съдят по външния му вид. Таралежите са герои в много басни и приказки по света и това често се дължи на способността им да ловят змии, които обикновено са символ на злото – тоест таралежите спират злото, учат ни да сме последователни и смели, макар и да сме малки.
Надеждата – това е кодирано в личното име на героя. Препраща към името на авторката му, но и към християнските устои. Защо за децата е важно да се запознаят със смисъла на християнската надежда?
Да, НадЕжко всъщност успява да стои над „еженето“ именно благодарение на надеждата – надеждата, че всеки един е много по-добър от това, което в момента показва, че ако съумеем дори в най-трудната ситуация да благодарим за изпитанието и да очакваме търпеливо, с надежда, преминаването на изпитанията, то това би била рецептата ни за непоклатимо щастие в живота. НадЕжко носи по света своите собствени български православни традиции и духовност и по този начин във всяка книга учи децата на различни християнски добродетели – любов, смирение, споделяне, миротворство… и радост във всичко, това е надеждата!
Бихте ли ни разказали за рисунките в книгата, които са ваше дело? И как рисуването се свързва с писането? Но също така за усета ви за визуалното. Автор сте на запомнящи се и значими фотографии.
От малка много обичам да рисувам и съм безкрайно благодарна, че в гимназията ми ни учиха на иконопис. И до ден днешен рисувам икони и ги подарявам, преподавала съм иконопис и по света, на най-различни хора в САЩ, Южна Африка, Мексико, Чили. И това, което научих, е, че визуалното – или както е в иконописта, образът, базиран на геометрия, – е универсален език и връзка с Бога. Затова обичам и да снимам, а илюстрациите ми са по детски наивни, защото наистина е прекрасно всички възрастни отново да станем незлобливи като децата, както и Христос ни е призовал.
В ядрото на поредицата е културологичното ви отношение към традициите за омесване на хляб. Какво е общото в тези традиции и защо според Вас децата – независимо дали са от България, Грузия, Турция – с такава страст се включват в приготвянето на хляб?
Това, което ме впечатли при многобройните ми пътешествия по света, в над 70 страни, е как хлебните традиции са както много различни, така и едновременно споделят това, че обикновено заемат централно място в най-важните обичаи и празници. Извън Европа и Северна Америка хората все още редовно месят домашния си хляб и това сплотява семейството, създава неповторимо усещане за дом, и децата инстинктивно го усещат, с огромен ентусиазъм се включват в общностни месения, които съм организирала на много места. Но не само децата, всички възрасти месят с неповторима радост, защото мекото тесто е, бих казала, най-приятният материал за творчество и себеизразяване!
„Приключенията на НадЕжко“ има и социален смисъл. Как да изграждаме толерантно общество и какво децата могат да знаят за толерантността?
Да, НадЕжко не пътува самоцелно, а с желанието да помага където и да е, с каквото може. Така пътувах и аз някога, и се оказа че Нешънъл Джиографик има такава награда, „Пътешественик с мисия“, която получих за 2012 година. С моите две деца видях колко е важно да знаят за проблемите в нашето общество и по света, да забелязват и подават храна на бездомните по улиците, да идват с мен да месят с болните в болниците, да се молят за страдащите. Толерантността е да си припомняш постоянно, че всички сме „замесени от едно тесто“, всички сме хора и реално сме братя и сестри, щом всичко е започнало с Адам и Ева. Затова и НадЕжко навсякъде по света лесно се сприятелява и допринася със своите таланти за най-различни решения на местни проблеми.
Настъпиха дни, в които всички граници „са затворени“. Как би се чувствал НадЕжко, ако беше затворен вкъщи, както повечето деца днес, под карантина?
НадЕжко би се чувствал прекрасно просто защото той си е такъв – навсякъде се чувства добре, умее да цени мига и да намери красивото във всичко. А и освен това той е прекарал половината си живот в труд в своята фурничка без никъде да излиза, и децата ще открият защо и как това го е направило бял таралеж, него и всичките му предци. Затова, мили деца, използвайте това ценно време вкъщи да месите, цялото семейство може да се сплоти по необикновен начин около масата! Дори с нашата организация „Мрежа Хлебни къщи” сме решили да предлагаме онлайн месения с нашия метод „Театър на трохите“, който включва много игри и метафори за житейски ценности.
Накрая, бихте ли ни разказали за бъдещите си планове?
В момента превеждам другите 3 книги за НадЕжко на български, като до края на годината ще излезе за НадЕжко в Грузия – много, много интригуваща, красива и малко позната страна! След това той отива в Турция, после в Светите земи и Витлеем за Рождество, надявам се за Коледа 2021 да стигнем и до тази книжка. А след това продължавам с колкото успея да напиша и нарисувам, като особено интересни ще са за децата приключенията му на другите континенти. Надеждата ми е да успея да напиша за колкото страни аз самата съм познала!
Въпросите зададе МАРИЯ КАЛИНОВА
